Уроци по родолюбие

BNews.bg

Комплексарски национализъм например е, когато цялата държава се вдигне срещу произведение на изкуството, защото според някои то било обидно. Когато една партия насажда омраза към цял един етнос и хвърля върху него всяка вина за собствените си неуспехи.

Комплексарщина е и когато един президент, чул недочул изявленията на премиер на съседна страна, го обвинява в претенции за територии. Ако се чудите дали приликите са случайни, не са.

Българският национализъм е странна смесица от ксенофобия и кресливо патриотарство, което не води до нищо освен до гръмки заглавия в пресата. Това е добър начин, ако политиката ти няма съдържание все пак да присъстваш в медиите. Всъщност политологията определя този тип национализъм като популистки.

Градивният национализъм от друга страна е нещо много повече. Той е концепция за бъдещето на една държава. Докато нашите политици се надпреварват в изказванията си, нашите съседи работят неуморно.
От месец май насам Турция има изключително способен министър на външните работи - Ахмет Давутоглу.

Университетски преподавател и способен учен Давутоглу е в основата на набиращото все повече мощ обществено – идейно течение неоосманизъм.

Неговата основа цел е да постигне общност между страните, които някога са попадали в Османската империя.  Той определя като основни зони на интерес на Турция - Балканите, Кавказ и Близкия Изток.

Същевременно Давутоглу е категоричен, че Турция иска стабилност около себе си, затова и поддържа политика за нулеви проблеми със съседите си. До голяма степен подобренията на отношенията с Армения се дължат на работата на Давутоглу. Турският външен министър е категоричен, че скоро ще се нормализират и отношенията с Кипър.

Идеята на Давутоглу за мястото на Турция в света е тя да бъде не само локална сила, а незаобиколим фактор в отношенията между Запада и мюсюлманския свят.  В тези планове няма нищо ксенофобско, но същевременно са и националистически.

Давутогу е външен министър от едва няколко месеца и вече успя да постигне исторически напредък в отношенията с Армения. Той успя без много приказки, но с много енергия и дипломатичност.

За сравнение нашата дипломатичност стига до това да протестираме и осъждаме и без това смешни твърдения на македонските политици. Най-големият проблем на българската външна политика е, че няма стратегическа рамка. Нашата дипломация няма отговор на въпроса:

Как и за какво да използваме българската диаспора и какви точно искаме да сме на Балканите?

Докато не изградим ясна концепция, нашата дипломация ще се люшка в двете крайности –сервилност и агресивен, но изпразнен от съдържание национализъм.