За масовките с омерзение

Емилия Милчева

Ето и сега - отново откъм КНСБ реват как тези повече от 3000 човека, останали в "Кремиковци", ще излязат пак по улиците на София...

Много ми се иска да кажа на хората от "Кремиковци" - не позволявайте повече на синдикалистите да ви кълват мозъците. Сигурно ще отнеса някоя псувня. Абе, хора, те просто са ви изкълвали здравия разум и имат отчаяна нужда да ви държат - уплашени, напрегнати до крайност и отчаяни, за да кешират протеста ви. Само като сте един стегнат и опнат безмозъчен юмрук могат да ви кажат къде и по кого да удряте. Най-добрият начин да държиш маса хора в подчинение е прост - като изфабрикуваш непрекъснато общи заплахи. Внушаването на страх е изпитан метод. А страхът парализира и слепва уплашените един о друг. Изплашените пък бият най-лошо, защото не могат  да се спрат.

Ако ви няма вас, те как ще осмислят съществуването си?! Ми то не останаха много такива юмруци в тая страна.Къде другаде в тая страна има струпани на едно място няколко хиляди доведени до пълно обезверяване и мизерия хора. Защо обаче, когато някогашният данъкоплатец на годината - Вальо Захариев, ви бавеше парите, и просрочвахте кредитите си, и инспекцията по труда изобщо не припарваше до "Кремиковци", не питахте синдикатите к'во правим, а звъняхте на журналистите?

Мърляшките бани и тоалетни, на които се е дивял един висш профсъюзен европейски лидер наскоро не са от сега, а откак "Кремиковци" съществува.  Да беше видяк как се спазват условията за безопасност на труда, щеше да се кръсти и пали свещ.

Сега синдикалните заплахи за протести и искания да не се случат точ в точ съвпадат с това, което искат облигационерите - тия, които държат junk bondds за 350 млн. евро, пуснати преди няколко години от Прамод Митал срещу активи на "Кремиковци". И тъй като ги направиха първи кредитор, преди държавата, сега те са властелините. Обаче не могат да направят нищо, ако държавата не склони да подкрепи оздравителния им план.

Затова някой трябва да изплаши здраво същата тая държава. Е кой да го направи, ако не примерно 1500 човека със знамена, свирки и каквото си трябва за мизансцен на протеста.

Дано държавата да не е толкоз плашлива както при Иван Костов, който не посмя да предизвика гнева на два пъти повече металурзи и даде "Кремиковци" за 1 долар на Захариев. Вместо да ликвидира неефективните производства и да остави две-три. Тоя страх го плащаме десет години, като данъкоплатците и държавните монополи субсидират "Кремиковци", от което на мен честно казано ми е писнало.

И ако референдумите имаха някакъв смисъл в тая държава, щях да впрегна още няколко препълнени с омерзение като мен да съберем подписка за един с един единствен въпрос: "Смятате ли, че "Кремиковци" трябва да го има?"

Май двамата министри Трайков и Дянков ми дават надежда за някаква здрава икономическа логика, защото засега се опъват. Дано не им наредят по целесъобразност да приклекнат...Защото ако се приеме оздравителният план и кухо се увеличи капитала на "Кремиковци", държавата ще я издухат. Първо кешират облигационерите. И някои други покрай тях.

А металурзите пак ще пушат и псуват. За тях е историята, която ще им разкажа. Преди повече от 15 години, когато бях кореспондент в Смолян, миньорите от ГОРУБСО стачкуваха. И в един от рудниците - май "Димов дол" край Рудозем, от няколко дни под земята седяха и протестираха хора. В един от дните дойде да ги види Желязко Христов и ние, журналистите, с него долу. Миришеше на повръщано, защото хората не бяха видели чист въздух, и влагата беше страшна. Толкова, че телевизионната камера на оператора се замъгляваше. Синдикалистът извади кафе и чорапи (???) и с гръмък глас започна да нарежда, а ония го гледаха с жълти, брадясали и измършавели физиономии. Две минути след екзалтацията операторът каза: "Опа, нищо не се снима, изпотява се обективът!" Отговорът дойде незабавно: "Айде почваме отначало!" И айде пак чорапите и кафето и топлите думички...

Аре стига вече с тия дублажи.

П.С. Авторът не е бил и няма да бъде нито синдикален, нито партиен член. И баща ми беше работник от ОЦК-Кърджали.