Урокът от 10-и ноември

Димитър Аврамов

За пореден път на 10-и номеври всякакви всезнайковци, предимно политици, които са уверени, че център на вселената са собствените им глави ни обясняват кое как се е случило и как е дошла българската демокрация. Не ги слушайте! Няма смисъл. Мнозина от вас бяха там, поне тези, които имат нещастието да не са толкова млади, че да не помнят края на комунизма и началото на 90-е години.

Искам да ви кажа, че аз бях там и бях 17-годишен. Бях щастлив защото миришеше на свобода и изобщо не се интересувах от това, кой, как и кога ще употреби енергията на милионите привествали свободата. Не се чувствам ограбен, защото 10-и номеври е водоразделната дата, която ни даде шанс.

Част от сънародниците ни изтъргуваха този шанс, използваха прехода за себе си. Други не. За първите обикновенно сме свикнали да мислим като за "политици", а за вторите като за "народ". Каквото и да говорим за прехода обаче е добре е да помним, че през изминалите 20 години сме живяли свободни и сме имали избор. Може ли сме да останем или да се махнем, да работим или не, да гласуваме или да не го правим.

За край ще кажа, че герои има винаги, но техниян принос в историята обикновено и селно надценен, често от самите тях. Вероятно Берлинската стена не е паднала заради масовите протести и народното недовослсто, нито пък българския комунистически режим. Несъмнено големите политици като Ронал Рейгън, Маргарет Тачър, Михаил Горбачов и Хелмут Кол имат огромни заслуги за това комунизма да си отиде. Въпреки това денят, в който падна Берлинската стена и 10-и номври у нас не са посто техен празник. Те са повратната точка за свободата на всички нас. И е направо безобразие когато едни родни дребнави политици твърдят, че преходът започва от тях, а пък други изобщо да отричат демокрацията ни.

Не им вярвайте! Защото вие знаете добре какво се случи. Нали бяхте там!