Постен бюджет, постни дебати, постен парламент

Димитър Аврамов

Има нещо дълбоко нередно в това политическите сили да не дискутират "Бюджет 2010" в парламента. Започвам от управляващите - ГЕРБ. Сигурно не знаете името на председателя на бюджетната комисия в парламента. Ако е така, то си има причина. Г-жа Менда Стоянова от ГЕРБ, която председателства една от най-важните парламентарни комисии, не показа особено желание да говори по най-важния документ в държавата, който е изцяло в нейния ресор. За другите депутати на ГЕРБ няма да говоря.

Простено да им е. Става все по очевидно, че на г-н Борисов ще му става все по трудно заради липсата на опит, инициативност и най-вече на компетентност от страна на депутатите на управляващата партия. Знам, че ще се сърдят на тази констатация, ама пък сами са си виновни. Ако изерат сърденето и откажат за слушат критиките да погледнат наляво към БСП и надясно към ДСБ и СДС. И от двете страни навремето си мислеха, че ще управляват дълго.

Нежеланието на герберите да провокират дебат обаче е само едната страна на проблема. Другата е жалката опозиция в лицето на левицата и некомпетентните приятели на ГЕРБ от "Атака" и в по-малка степен от "Синята коалиция" и РЗС.

Сергей Станишев за пореден път показа, че е объркан политик и напълно неспособен партиен лидер. Дали под натиска на вътрешно партийните скандали в БСП или гузен заради състоянието, в което правителството му остави държавата, бившият премиер се скри унизително в парламентарната стая на левицата. Там се самонавряха и другите титани на лявата икономическа мисъл като Пламен Орешарски и Петър Димитров. С отказа си да дискутират бюджета за следващата година те абдикираха политически и от тук нататък от левицата нямат много аргументи да критикуват икономическите идеи на управлаващите.

ДПС постъпи по същия начин. Там обаче поне са принципни, последователни и рационални. Когато не са на власт и нямат достъп до пари, рязко губят интерес към политическия дневен ред.

Резилът на "Близката опозиция"

В Русия си имат понятие "Близка чужбина". У нас сме на път да създадем понятието "близка опозиция". Става въпрос за обръч от сервилни към управлението партии, които се надяват да реализират дребен личен интерес, въртейки се около управляващата ГЕРБ. Лидерът на една от тези партии, СДС - Мартин Димитров, мой познат и икономически компетентен политик, изпадна в глупавата ситуация да пропусне изказването си и дебата. Въпросният е председател на икономическата комисия и по отношение на вчерашния ден може да бъде нареден в сивата зона на висшата парламентарна номенкратура. С други думи с тези, които са известни с многото приказки, въртенето на празни обороти и малкото свършена работа.

До него се нареждат и иначе кресливите депутати на РЗС и апендикса на настоящия парламент - партия "Атака". В миналите мандати партията на г-н Волен Сидеров бе интересна поне с крайните си и в повечето случаи неадекватни изказвания и намеси. В настоящия парламент "Атака" се превърна в кученцето на ГЕРБ - беззъба, безлична и сервилна.

Нека водещите ни политици да не се чудят защо обществото не ги харесва особено. Във вчерашния ден не чух нито едно добро мнение за нито един политик, начело с министър председателя г-н Борисов, към когото иначе медиите са традиционно сервилни. Вчерашния ден бе загубен за политиката.

Най-лесно, разбира се, е да обвиним финансовия министър и да кажем каквато му е пицата, такива са и дебатите. Постна пица, постни дебати. Много е лесно да кажем, че проблемът започва от финансовия министър и откривател на бюджетната пица Симеон Дянков. И без това в момента той е мишена заради неадекватните си изказвания по отношение на БАН. Лесно е, но няма да е вярно, поне не изцяло.

В заключение ще кажа, че когато управляващите и опозицията си приличат по апатията и некомпетентността си, хората обикновенно взимат рационално решение и подменят и двете на най-близките избори.