Краят на приказките от 1001 нощ

Бойчо Попов

Твърде дълго дубайският владетел шейх Мохамед бин Рашид ал Мактум разтягаше арабски локуми и имаше твърде големи амбиции. От пустинния пясък той искаше да изгради глобален търговски, финансов и туристически център. За тази цел бяха нужни много средства, голяма част от тях получени като заеми. Така Дубай задлъжня. А сега емирът бе попарен от глобалната криза. Вчера стана ясно, че държавният фонд Dubai World и дъщерната компания Nakheel няма да могат да изплащат задълженията си. Ще се провалят ли сега амбициозните мечти на арабите?  

Емиратът стана жертва на собствените си себични амбиции. Години наред приказните имотни проекти се разпродаваха още преди първите бетонови стълбове да бъдат набучени в пясъка. Кой не познава красивите снимки и изображения на прекрасните палмови острови, на най- високата сграда в света, на т. нар. тематични паркове. Само че във времена на криза и милионерите се научават да броят парите си, а вилите и апартаментите вече не се продават толкова лесно. Дори и Доналд Тръмп замрази проекта си за нова най-висока сграда. Кризата съвсем безпощадно разкри, че емирът гради мечтите си върху пясък, а в голямата им част ги финансира с кредити. Сега обаче те трябва да се платят. 80 милиарда не са малка сума. А страна, която има амбицията да стане световен финансов център, е абсурдно да фалира.

Проблемите на Дубай впрочем не са съвсем нови. Изненадващо е, че информацията идва в този момент, след като преди броени дни по време на инвеститорска конференция емирът призова скептиците да се успокоят. Дубай бил намерил пътя извън кризата, благодарение на капиталовата инжекция от Абу Даби. Само че по-хладнокръвните емири там явно са си направили сметката добре и са знаели, че в процъфтяващия Дубай всъщност не всичко е процъфтяващо. Затова и държавните банки на Абу Даби предоставиха едва половината от поисканата сума.

Шейх Мохамед може и да послъгва, но между двата емирата отдавна я няма химията на привличането. Абу Даби наистина не може да си позволи колапса на Дубай и затова ще продължи да му праща петродолари, ако доверието на международните инвеститори към Дубай се срине. Но поне веднъж по-големият емират показа на братчето си, че светлината и гъзарията не са всичко на този свят.

Господарите на Абу Дубай си мълчаха, докато моделът си функционираше. И в крайна сметка петродоларите се превръщаха в милиарди долари, инвестирани в песъчинките на плажа. А Дубай изпрати сигнал до целия свят, че арабите не са толкова старомодни, че могат да внесат модерен и либерален модел на живота. Млади мениджъри и банкери нахлуха в Залива, а Дубай се превърна в мечтаната дестинация  за последните десет години.

От този лукс обаче шейховете на Абу Даби не се заразиха толкова лесно. Вместо това те заложиха на устойчиво развитие. Докато в Дубай изникнаха пищни булеварди, мега хотели и острови с формата на палми, семейните кланове в съседния емират планираха създаването на града на бъдещето - Масдар. Това е първият град с нулеви емисии и нулеви отпадъци в света. Представлява интегрирана зелена зона с площ 6 кв.км. в сърцето на Абу Даби, където ще се въведат най-съвременни технологии и дизайн за осигуряване на устойчивост, истинска витрина на модернизацията.

Концепцията и в двата емирата изглежда привлекателно. Докато Дубай разчита на ефекта на показността, в Абу Даби мислеха в малко по-старомодни, енергийни измерения. И на двете емирства обаче им беше пределно ясно, че преди да се изпари и последната капка петрол, трябва да са създали нова основа за бъдещето си. Затова и финансите, търговията и туризмът останаха основното за Дубай.

Сега оптимистите ще трябва да станат реалисти. В бъдеще инвеститорите ще са все по-критични и ще следят всеки един етап на проектите. Наистина, Dubai World, не е нито първият, нито последният концерн, който попада във финансови затруднения. Едно обаче е сигурно. Дубай няма да сподели съдбата на Аржентина. Просто резервите на Обединените арабски емирства са твърде големи. Твърде големи би трябвало да са и опасенията на емиратите да не спасят Дубай. Защото ако се подпали къщичката на комшията, огънят може да се пренесе и в съседната плевня.