Към Ива Капкова... за Азарян

Руслан Стоянов

Денят ми започна с гадна новина, през нощта починал Крикор Азарян. Следваха всички протоколни дъра, бъра...отиде си най- големият и каквото там се пише от съюзи и организации. Стана ми студено като в мавзолея някога, побиват те тръпки и немееш от студ и ужас
Отиде си Крикор Азарян. И докато страдах и си мислех, че не се намери едно перо да отдаде на Коко това, което заслужава, се появи ти, с интервюто си отпреди 4 години.  Ива..., ти ме разплака.
Аз обичам Азарян. Преди да заобичам Азарян,  обикнах  Чехов, а полудях по Азарян, когато видях на сцената «неговия» ЧЕХОВ. Той го е усещал като мен. Имах чувство, че е бръкнал в душата на Антон Павлович, извадил я е, за да ми я покаже цялата. Само на мен!!!
Научих от медиите, че с Азарян сме от една зодия, което обяснява донякъде нещата. Свирили сме на една струна, само дето аз съм една малка цаца, а той огромна  акула, от която има да се учат поне 10 поколения режисьори.
Благодаря ти, Ива! И на теб благодаря, маестро!
Докато ние тук се рием в калта, ти вече летиш сред вишневи цветове в най-прекрасната и бяла ВИШНЕВА ГРАДИНА.  Добре, че ни остави и на нас една в Народния... сякаш като последна ласка!