За Гайдар и шоковата терапия

За онези, които не си спомнят - Тимур бе герой от съветската детска литература, а автор на едноименната книга бе Аркадий Гайдар - дядото на Егор. Във всеки случай обаче икономистът Егор Гайдар не бе взел присърце идеалите на КПСС, които дядо му защитаваше толкова пламенно. По-скоро бе привърженик на свободната пазарна икономика, която буташе напред първо като министър на икономиката и финансите, а после и като премиер. За мнозинството от руснаците обаче, което в началото на деветдесетте преживя банкрута на руската рубла и инфлация от над 5000%, Гайдар и до днес си остана убиец на съветската система.

Тези руснаци обаче често забравят, че магазините тогава бяха празни и че всекидневното снабдяване с насъщния бе направо борба за оживяване. С освобождаването на цените, те потеглиха скоростно нагоре, рублата зае една по-реалистична стойност, клоняща към нулата, а магазините, като с вълшебна пръчица, се напълниха пак със стоки. Някогашните дефицитни стоки бяха заместени от куп предложения, които в началото малцина можеха да си позволят. Освен това Гайдар заедно с Анатоли Чубайс стартираха приватизацията на държавните предприятия. И днес те са обвинявани, че от раздържавяването е спечелил само един тесен елитарен кръг. Гайдар бе критикуван и заради неопитността му и младостта на екипа му (средната им възраст бе около 32 г.). Гайдар прекратява и военните доставки и дотациите в промишлеността и намалява дефицита на бюджета.

С присъствието си в правителството Гайдар уравновесяваше неблагоприятния имидж на невъздържания Елцин в чужбина. През 1992 г. при първото си посещение във Вашингтон Егор впечатли мнозина - костюмите му са модни, вратовръзките - безупречни. Още в първия момент западните представители почувстваха, че имат пред себе си човек, с когото могат истински да работят. Елцин го нарича „истинска находка... който не тегли назад със стар опит" и е „брилянтен икономист", на който той не може да откаже. През 1993 г. Гайдар е сменен от Виктор Черномирдин, чието управление пък се свързва с неадекватното харчене на големи суми държавни пари от хазната на Кремъл и икономически провал.

Гайдар обаче не разполага нито обаянието, нито потребността от популизъм, необходими за успех на избори. В личен план той е по-скоро сдържан и антипод на агресивния и спекулантски неокапиталистически стереотип. Малцина са политическите лидери, които, подобно на Гайдар, са могли да оценят открилия се шанс и да променят историята за кратко време.

Егор Гайдар, роденият на 19-ти март 1956 г. в Москва баща на тази шокова терапия, е израснал в редиците на комунистическата партия. Още в младежките си години заемал ръководни позиции в партийния рупор „Правда" и в списанието на Централния комитет на комунистическата партия „Комунист".

На 19-ти август 1991 г. той напуска КПСС заради пуча срещу президента Михаил Горбачов, а за това се е изисквала доста голяма доза смелост. След като Елцин поема властта на Кремъл, прави от Гайдар един от най-влиятелните политици в Русия. През 94-та обаче икономистът сменя лагерите и преминава към опозиционната либерално-демократична партия.

След като Владимир Путин поема властта в Русия, Егор Гайдар отново е избран в Държавната дума. По времето на Елцин съветите на Гайдар се приемаха охотно в Кремъл, след това обаче той се превърна на практика във външен критик без влияние на Червения площад. Той продължава да е политически активен и се включва в новия проект на Анатолий Чубайс - партията "Съюз на десните сили" (СПС). Тя обаче търпи провал на изборите през 2007 г. и остава извън Думата. Егор Гайдар така и не можа да се завърне на голямата политическа сцена. През последните години Гайдар се утвърждава като противник на Путиновата политика.

Преди три години икономистът публикува книгата „Долгое время. Россия в мире", където критикува икономическата политика на администрацията на Путин. Гайдар прави задълбочен анализ на връзката между цените на енергийните суровини и политическите събития в Русия. Той обяснява, че една от главните причини за разпадането на Съветския съюз е била ниската цена на петрола. Цените на петрола са били ниски и по време на управлението на Елцин, което направило политическите и икономически реформи в страната много трудни.

Гайдар смята, че е грешно да се разчита само на продажбите на петрол и газ (както прави настоящото руско правителство), което създава лъжливо впечатление за просперитет и стабилност в страната. Той твърди, че е необходимо да се направи още много, за да се постигне реален икономически растеж. При представянето на книгата си в ирландския град Килдар на 24-ти ноември 2006 (само ден след смъртта на дисидента Александър Литвиненко от остра лъчева болест, причинена от отравяне) Гайдар изпада в безсъзнание. В болница в Дъблин докторите съобщават, че има сериозна заплаха за здравето му. Съществуват подозрения за отравяне, но Гайдар и неговия близък съдружник Анатолий Чубайс се въздържат да обвиняват руската служба за сигурност.

В едно от последните си интервюта обаче Гайдар признава, че Русия вече наистина не е Съветския съюз. Гражданите имали повече свободи, а икономиката, въпреки многото обаче, била пазарно ориентирана.

По материали на чуждестранната преса