"Ергенекон" - война между службите

BNews.bg

В последните дни нови осем военни са арестувани в Турция по подозрение, че са подготвяли атентат срещу вицепремиера Бюлент Арънч. Според полицията целта на атентаторите била да убият Арънч, смятан за лидер на крилото на "ястребите" в проислямския кабинет на премиера Реджеп Тайип Ердоган. Възможно е целта на атентата да е била да дестабилизира страната, което да даде основания на военните да извършат преврат.

Горещата следа през 2007-а - склад с оръжия

Всичко започна през 2007-а, когато полицията откри пълен с боеприпаси и оръжия дом в истанбулския квартал Умрание. Тогава бяха задържа група ветерани с по-нисък ранг, но операцията се разшири и обхвана твърдолинейни националисти и светски настроени политици, журналисти и други заподозрени.

След 13-месечно разследване на 14 юли 2008-а в съда бе внесен обвинителен акт срещу тайна организация, наречена "Ергенекон". В обвинителният акт се казва, че организацията, с предполагаема подкрепа на някои генерали в оставка и с връзки с военни на действителна служба, е имала за цел да се превърне в реална власт в Турция. Прокуратурата твърди, че "Ергенекон” има широко разклонени структури, включващи журналисти и наемни убийци, но че те не контактуват помежду си, а получават нарежданията си отгоре. В обвинителния акт се казва още, че тази конспиративна структура е правила опит да разработи средства за химична и биологична война и стои зад незаконния трафик на наркотици в Турция.

Предполагаемите лидери на конспирацията са били генералите с четири звезди в оставка Хуршит Толон и Сенер Еруйгур, който е шеф на Асоциацията "Ататюркска мисъл". Обвинителният акт срещу "Ергенекон" е от 2455 страници и включва сензационни твърдения за неотдавнашни събития в Турция.

Главният прокурор на Истанбул Айкут Ченгиз Енгин заяви, че предполагаемите членове на "Ергенекон" може да бъдат обвинени, че са "подстрекавали други" да извършат няколко нападения, включително стрелбата в Държавния съвет и нападението с ръчна граната срещу централата на светския всекидневника "Джумхуриет" в Истанбул. Наблюдателите първоначално приписаха тези инциденти на радикалните ислямистки екстремисти, определяйки ги като симптоми на по-голяма заплаха от ислямизъм в мюсюлманската, но все пак светска държава. В по-ранни репортажи в печата за "Ергенекон" се изказваха предположения, че организацията е имала връзка с убийството на турския журналист от арменски произход Хрант Динк, но това не присъства в обвинението.

Енгин каза, че заподозрените са принадлежали към "въоръжена терористична групировка", която репортерите идентифицираха като "Ергенекон". "Терористичната организация, упомената в обвинителния акт, не е сепаратистка или идеологическа организация в класическия смисъл на думата," каза Енгин. Но все пак тя се определя като "терористична група" съгласно турските закони.

Еруйгур е обвинен в подготвянето на няколко неуспешни опита за военен преврат по време и след неговия мандат като командир на жандармерията между 2002-а и 2004 г. Генералът може да бъде обвинен и в заговор за нападения и атентати тази година с цел да провокира сваляне на правителството на ПСР от военните. Задържаните бивши генерали настояват, че не са сторили нищо незаконно или срещу интересите на Турция, а турските въоръжени сили отричат всякакви връзки с „Ергенекон”.

Последният арест от разследването срещу "Ергенекон" във връзка с предполагаем опит за преврат срещу турското правителство бе извършен нa 15-ти януари 2009-а, когато полицията задържа генерала в оставка Левент Ерсьоз. Издирването му във връзка с разследването се води от юли предната година, но според сведения той се е намирал в чужбина. Полицията, цитирана от Анадолската агенция, твърди, че Ерсьоз е бил следен след нелегалното му завръщане в Турция през черноморското пристанище Зонгулдак наскоро. Той е бил задържан в болница, където се е регистрирал под чуждо име.

По-късно полицията арестува още 18 предполагаеми антиправителствено настроени висши държавни служители, в това число бившия заместник-председател на службата за специални операции Ибрахим Шахин, както и действащ подполковник от армията - Мустафа Дьонмез. Използвайки картите, открити в техните домове, полицията намери десетки ръчни и гранати и димни бомби и стотици патрони за пушки, заровени на различни места.

Турците обаче не са сигурни дали боеприпасите принадлежат на организирана престъпна група, или на зловеща тайна организация, ръководена от генерали от резерва и политици. Продължаващите арести на генерали в оставка създадоха безпокойство сред военните и станаха причина за провеждането на спешна среща между началника на генералния щаб Илкер Башбуг и министър-председателя Реджеп Тайип Ердоган.

Армията недоволна

Армията обаче разкритикува разширяващото се разследване. "Нарушават се основни човешки права и принципи на закона", включително презумпцията за невинност и правото на справедлив процес", заяви на пресконференция говорителят на Генералния щаб на армията бригаден генерал Метин Гурак. Това бе първият коментар от страна на военните след арестите на още 40 души във връзка със случая. Общо 86 души, включително офицери от резерва, политици и адвокати, са обвинени в участие в дейностите на организацията

Според опонентите на правителството Партията на справедливостта и развитието (ПСР) се опитва да оклевети своите политически противници, свързвайки ги с терористична дейност. Те изразяват опасения, че политическото въздействие и непрофесионализмът на прокуратурата ще доведат до години на съдебни дела и с нищо няма да допринесат за турската демокрация. Обвинителният акт, въпреки своите над 2400 страници срещу "Ергенекон", не доказва връзки между арестуваните и бивши генерали, политици и журналисти - всички те изявени опоненти на ръководеното от ПСР правителство.

Руска следа в "Ергенекон"

От ПСР отричат да са повлияли на съдебната власт по случая, но не крият, че подкрепят разследването. Мехмет Алтан, либерал и писател антикемалист, който подкрепя разследването, твърди, че делото ще помогне за заздравяването на позициите на Турция на Запад и за засилване на демокрацията. "Членовете на "Ергенекон" не замисляха само вътрешен преврат. Те искаха да изтеглят Турция от съюза на западните демокрации," пише той в "Стар". Алтан цитира предишни изявления на бившите генерали, в които те критикуват процеса на интеграция на Турция в ЕС и искат отношенията с НАТО да бъдат преразгледани. Вероятно има впредвид изказванията на генерал Сенер Еруйгур, който открито е призовавал Турция да излезе от НАТО и да стане член на Шанхайската организация за сигурност (ШОС) и да създаде военен алианс с Русия и Иран.

Ръководителят на Турската работническа партия Догу Перинчек многократно е бил в Русия, тясно е сътрудничел с лидера на Евразийското движение Александър Дугин. Арестуваният бивш ректор на Истанбулския университет Кемал Ялчън Алемдароглу е подписал споразумението за сътрудничество с Московския държавен университет. Най-силното доказателство за „руска следа“ за мнозинството турски медии е обвинението срещу генерала в оставка Левент Ерсез, бивш ръководител на департамента за разузнаване на жандармерията. Полицията не можа да арестува генерала, защото той се укри в Русия. Турските медии, оценявайки проведените арести, констатираха, че те са удар върху „русофилските“ сили в турската общество.

Укрепва ли процесът турската демокрация

За някои либерално мислещи хора процесът е важна стъпка към укрепване на турската демокрация. ”Това е началото на нова епоха в Турция,” твърди Али Байрамоглу, журналист в проправителствения вестник „Йени Шафак”. „В страна, където сме имали два преки и два прикрити военни преврата, за първи път генерали в оставка се явяват в съда по обвинения в подготовка на преврати,” каза той.

Но не всички капацитети споделят становището на Байрамоглу. Левият писател и учен от Анкарския университет Тюркер Алкан смята, че разследването е отражение на борба за власт между секуларистите и ислямистите, а не крачка към по-високи демократични стандарти. "В историята няма примери за преврат от генерали в оставка,” пише Алкан в своята рубрика във всекидневника „Радикал”. „И нито вътрешните, нито международните условия ... биха могли да оправдаят един преврат в днешна Турция."

Енис Бербероглу, колумнист и директор на анкарското бюро на “Хюриет”, също изразява скептицизъм и разочарование. "С всеки ден все повече и повече губя надежда, пише той и твърди, че прокурорите раздуват прекомерно случая "Ергенекон" и безуспешно се опитват да го свържат със скандала “Сусурлук” от 1996 г., който избухна след катастрофа, при която загинаха международно преследван престъпник и висш полицейски служител. Шахин получи присъда от шест години за ролята си в този случай, но накрая бе оправдан от президента по здравословни причини.

Мехмет Еймюр, бивш ръководител на турското контраразузнаване, смята че, става дума за война на надмощие между различните специални служби в Турция. Той визира сблъсък между военното разузнаване и разузнавателните служби на полицията и на МИТ (Националната разузнавателна служба). Полицейските разузнавателни служби и МИТ са верни на Ердоган, а военните се противопоставят на правителството заради ислямистките му корени, твърдят наблюдатели. Според анализатори в турските военни сили има различни фракции, едни в подкрепа на проислямското правителство, а други срещу него, и на Генералния щаб става все по-трудно да удържа традиционната монолитност на войските в подкрепа на кемализма.

Да не забравяме, че друго гръмко съдебно дело бе искът на главния прокурор на Турция именно срещу Партията на справедливостта и развитието (ПОСР). Конституционният съд тогава прие за разглеждане иска и заплашваше управляващата ислямистка партия с ликвидация, а всички държавни ръководители, включително президента и премиера, със забрана за водене на политическа дейност.

Въпреки прогнозите Конституционният съд не рискува да разпусне управляващата партия и отхвърли иска на главния прокурор. Затова би било логично сега да се предположи, че и процесът срещу силната тайна организация "Ергенекон" може да бъде пратен в глуха линия. Адвокатите на задържаните твърдят, че без прословутите дневници на генерал Ерейгур, съдържащи подробен план за преврат, е невъзможно да се докаже, че обвиняемите са искали да свалят правителството.

А тъй като дневниците отсъстват в 2445-те страници на делото, има всички шансове то да пропадне. Най-вероятното е, че нови гръмки имена на действащи ръководители на турската армия или лидери на водещи партии няма вече да се появят в списъка със заговорници, затова единствените жертви на „делото на века“ могат да се окажат малцината турски опозиционери.

И ако делото за забрана на управляващата партия бе открита атака на стария турски елит, преди всичко на военната върхушка срещу новата – умерените прозападни ислямисти, то в известен смисъл делото "Ергенекон" може да се разглежда като удар на днешната власт срещу генералитета.