Златото и доларът разменят места, но за кратко

Бойчо Попов

За едни сватба, за други - брадва!

Нищо не описва по-добре развитието на международните пазари през изминалата година. Докато цената на златото гонеше рекорд след рекорд, курсът на долара губеше все по-унизително битката със земното притегляне. Едва в края на годината двамата актьора смениха ролите си. Все още обаче финансовите експерти не са съвсем единодушни, коя от двете ценности ще е по-силна през 2010 г.

В началото на декември след силно покачване златото покори нов рекорд с цената си от 1226.10 долара за тройунция (31.5 г). Едва два месеца по-рано ценният метал мина психологическата граница от 1000 долара. После цената се колебаеше между 1100 и 1130 долара, докато в края на декември падна до под 1100. Американската валута през 2009 г. пък бе постоянно под натиск. По времето на златния рекорд еврото се покачи на над 1.50 долара. Малко по-късно зелените гущери поеха глътка въздух - еврото се успокои на 1.44 долара.

Тази тясна връзка между долара и златото не е странна. Откакто през 1971 г. Ричард Никсън сложи край на формалната връзка между долара и златото, щатите наводниха света с трилиони нови долари.

Дори само Китай има над трилион долара резерви, след като американските потребители продължават да трупат дългове, купувайки „жизнено важни стоки" от китайските фабрики. Е, защо тогава да се чудим, че „гущерите" позагубиха блясъка си.

„Цената на златото е негативно обвързана с курса евро-долар", казва Габор Фогел от „Дрезднер Банк" пред Handelsblatt. И затова има немалко причини. Ако инвеститорите гледат на долара и на златото едновременно като на сигурно пристанище, като в началото на финансовата криза, отношението между долара и златото може да бъде позитивно, смята Фогел. Освен това златото често служи като застраховка на институционалните инвеститори в САЩ срещу загуби в доларовите им ангажименти. Тази операция често се практикува на пазарите и обяснява защо американската валута и златото често за в противоположно движение.

През годината обаче се стигна и до нов важен фактор. Не само инвеститорите загубиха доверието си в долара, но, поне отчасти, и някои централни банки, които заложиха силно на златото. По този начин те искаха да диверсифицират по-силно валутните си резерви. Така например Индийската народна банка купи 200 тона злато от Международния валутен фонд.

Не по-малко любопитна е ситуацията в Китай. Дискутирано наскоро предложение предвижда златните запаси да бъдат увеличени през следващите три до пет години с общо 6000 тона. Сравнено с днес, това значи шесткратно увеличение. По всичко изглежда, че скоро манията за злато няма да утихне. Въпреки краткото завръщане на гущера на сцената, то няма да е триумфално, нито пък дълготрайно.

Защо е манията към златото? Много просто - валутите идват и си заминават, но златото е средство за съхранение на стойността от повече от 5000 години. Златото е рядко, но благодарение на едно изобретение на Гутенберг, хартиените пари не са. И така, изправени пред възможността да се сдобият с още кеш срещу сравнителни ниски разходи, малко правителства биха устояли на изкушението.

Само че инфлацията унищожава валутите по същия начин, по който термитите унищожават дървените къщички. Според банкери двете най-успешни световни валути - американският долар и британският паунд, са успели да стопят над 95% от стойността си всяка за последните 100 години. По всичко изглежда, че тази тенденция продължава.

Е, все някога цената на златото ще спре с ралито си. Но, според анализ на Telegraph, за да достигне върха си от 846 долара, достигнат през месец ноември 1980 година, златото днес трябва да се разменя на ниво от 2500 долара. Тоест, все още има какво да се желае.