Г-н Аспарухов, какво е здравословното състояние на партията столетница? Няколко нови леви проекта като че ли искат да я изтласкат?

Състоянието на БСП като лидер в лявото пространство никак не е добро. Резултатите от парламентарните избори нанесоха тежко поражение върху привържениците, които вярват в лявата идея, и върху структурите по места. Разочарованието е сериозно. Трудно е да се направи нещо, за да се възвърне доверието на тези хора. Процесите са много динамични, искат се нови идеи, иска се нова политика, искат се по-смели действия… Всичко това води до извода, че реформите в социалистическата партия и лявото пространство трябва да бъдат много добре обмислени и много бързо проведени.

Непрекъснатите обвинения, които се сипят към БСП от управляващата партия, допълнително подклаждат огъня и носят вреда.

Затова е необходима промяна в ръководството на партията.

Дълбоко съм убеден в това. Хората очакват нови лица, нови идеи чрез тях. Трябва да се разбере, че в днешно време това да се оттеглиш е абсолютно нормална постъпка, хората в ръководството трябва да се оттеглят, да дадат път на други хора, които са носители на нови идеи. Не е задължително това да бъдат само млади хора. Трябва да са хора, които мислят по-съвременно, по-прогресивно, напред във времето.

Това ново ръководство май трябва да се избере на нов конгрес?

За съжаление уставът на БСП е направен така, че това може да стане само на конгрес. И то на редовен конгрес.

Може ли да се свика сега такъв?

Конгрес може да се свика по всяко време. По решение на Висшия съвет на партията. Но в програмата на конгреса трябва да има изрично упомената точка за избор на председател на партията.

Насрочването на конгрес на БСП отдавна е крещяща нужда,

Но, както виждаме, случи се друго. В края на миналата година беше проведено заседание на миналия конгрес, изненадващо сегашният председател си подаде оставката, поиска избор но нов председател… Т. е., едно бързо действие, което беше добре планирано от него.

Изглеждаше като режисирано?

Да, беше режисирано. Това доведе до адхок действия на другите кандидати. Те нямаха време нито да изложат своя програма, нито да изпратят политически послания и се задоволиха само с изтъкване слабостите на партията. А това вече никому не прави услуга. Оттук нататък критиката си е критика, но трябва и да посочиш новите хоризонти, новите цели на партията, които да са приемливи за по-голяма част от обществото.

Партията има нужда да избере своя лидер.

Не само председател, а лидер. Което за мен е съвсем различно нещо.

Веднъж казахте: защо лидерът да не е жена. В тоя ред на мисли – ще го бъде ли проектът на Татяна Дончева?

Трябва да мислим с други критерии вече за жените. Жената трябва да бъда толерирана, да заеме своето равностойно място в обществено-политическия живот. Априори не можем да изключим, че лидер може да бъде и жена. Напротив – жената понякога е много по-действена, отколкото един представител на мъжкия пол. Погледнете Франция, Германия, Гърция, ако щете – в която не е имало министър-председател жена, но е имало много жени на много водещи длъжности. Да не говорим за Англия.

Нейният проект ще има ли успех?

Един проект трябва да има съдържание. И това съдържание трябва да бъде изпълнено с основните изисквания на времето. С послания към хората – към какво ще ги водиш ти. Сега е много модерно да се разработват най-различни проекти. Но е важно какво съдържа един проект. Той може да е многолистов, обемен, но в крайна сметка трябва да има няколко важни точки. Вземете за пример лявото пространство в Европа. Левицата търси своя нов път. Всеки ден! Левицата е в затруднено положение и търси своите нови послания към хората, за да ги привлича. Но тя трябва да бъде привлекателна сила! Това послание трябва да се съдържа в новите проекти.

Вас да ви броим ли за едни от съратниците на Дончева?

Аз съм привърженик на това да има хора като Дончева, които непрекъснато да поддържат диалог за това накъде трябва да вървят БСП и левицата в България. Този диалог не бива да се заглушава – той трябва да бъде ежедневен! И колкото повече се разширява кръга на хората, които се произнасят по това какъв нов път да поеме левицата, толкова по-добре. Така че всеки, който се опитва да участва конструктивно в един такъв диалог, ще получи подкрепата на много хора, включително и моята.

Значи вие я подкрепяте. А знаете ли кой още се опитва да привлече на своя страна Татяна Дончева?

Аз подкрепям всеки, който се опитва добронамерено да поддържа един здравословен, плодоносен диалог за това накъде трябва да поеме левицата. Така че кой кого привлича не е толкова важно. Важното е да застане зад една правилна кауза. В случая в България опозицията на сега управляващите е слаба. А там, където управлението няма опозиция, то винаги е готово да тръгне по погрешен път. Само когато има силен коректив, тогава ще му бъде трудно да сгреши пътя.

Сега България няма опозиция.

Дали това управление е лошо или добро, няма никакво значение. Въпросът е, че няма опозиция, която да застрашава неговия уют. Това, че от време на време боцкат лека полека тялото, не е достатъчно. Оттук идват и грешките. Управляващите също не трябва да бъдат доволни, че липсва опозиция! Това е здравословен комфорт за управляващите, но нездравословен комфорт за обществото.

Отдавна се говори и за проект на президента Георги Първанов. Кога според вас ще стартира той?

Аз мисля, че

проектът, който се приписва на президента, бавно-бавно, тихо, но сигурно върви към своя успешен край. Или по-точно – към своето успешно начало.

Организационно съм сигурен, че се върши. Кога ще бъде обявен финала на това – било движение, било партия, е въпрос на време. Но според моите оценки и анализи смятам, че ще се случи в навечерието на президентските избори през 2011 г.

Щом проектът организационно се върши, кой тогава е организаторът, операторът?

Убеден съм, че има хора около президента, които се занимават с изпълнението на подобен замисъл. Или задача. И е крайно време ние да си говорим открито по тези въпроси, а не да пазим в тайна такива действия. Това не е полезно за обществото.

Точно заради това говорим с вас?

Сигурен съм, че президентът с неговия политически и житейски опит трябва да продължи да бъде полезен на страната.

Негова полезност може да се реализира само чрез една политическа партия,

която да участва в състезанието за управлението на държавата, за влизане в парламента. Там се кове политиката, там се ръководи държавата. Убеден съм, че Георги Първанов добре е замислил нещата и добре действа досега.

Един от най-близките хора до Първанов е Румен Петков. Може би той движи нещата оперативно? Той е свикнал на оперативна работа.

Това е организационна работа по-скоро. И ако той е впрегнал своите сили и умения да го прави в полза на проекта на президента, би могло да се приеме като добър знак. Не говоря за ролята на личността на Румен Петков, а за неговите организационни умения.

Румен Овчаров е знакова фигура в лявото пространство, в социалистическата партия. Мисля си, че и партията, и България имат нужда от такива хора. Въпросът е защо се казва едно, прави се друго… Това вече е въпрос, който трябва да обясни самият той. За мен неговата роля е полезна. Това, че участва в ръководството на партията – т.е., в един провален екип, не е добър атестат. Но в крайна сметка изборът е негов. Той е човек с опит – организационен, политически, парламентарен – и трябва да бъде полезен на партията. Въпросът е къде е неговото място, сега и в бъдеще. Той ще си го избира. Всеки носи своята раница.

А как според вас ще се развива Лявото крило на Янаки Стоилов, след като той вече е в Изпълнителното бюро?

Това е големият въпрос. Хора, които се обявяват за нова политика, за реформи в партията, изведнъж стават съпричастни към неговото най-висше ръководство. Тук трябва да се даде ясен отговор – те стават ли съпричастни към тази политика на БСП и на левицата или утре ще кажат, че са отишли там, за да променят нещата?! Малко ми звучи несериозно. Споменахте Янаки Стоилов – той беше и кандидат за председател на партията миналата година. Големият въпрос за БСП е накъде ще тръгне, избирайки своя нов председател – наляво или към центъра. Аз мисля, че Янаки по-скоро ще тръгне наляво. Това ще рече, че социалистическата партия не е изяснила образа си – тя комунистическо-социалистическа партия ли е или социалистическа партия. И понеже в България няма сериозна комунистическа партия, много хора, които ги тегли към ясна комунистическа партия, са принудени да вегетират в социалистическата партия. И тази смесица не давя ясния образ на БСП. Моето дълбоко убеждение е, че сега социалистическата партия трябва да изчисти своя образ. И може би пътят минава през създаването на една

стройна малка комунистическа партия, оглавена от истински лидер.

В България политически център с ясна физиономия никога не е имало, няма и сега. И затова боричкането за политическия център е въпиющо от много политически партии. И НДСВ, и ГЕРБ сега претендира за център дясно.

Като говорите за нов лидер на БСП, имате ли предвид конкретно име?

Голямата беда за БСП е, че сред много кадри, с които разполага, човек не може да избере своя лидер! (смее се) Това е един от парадоксите на времето. Времената на кризи – икономически или финансови – раждат своята революция, своя автор, който решава проблема с кризата. Така е било и 30-те години в Америка. Но нито една революция, породена в резултат на криза и решила кризата, не е била готова за следваща криза. Същото е и с политиката.

БСП е в криза, но не вижда своя лидер, търси го. Като Диоген с фенера.

Фактът, че тук зацикляме, е много обезпокоителен. Ние не даваме път на хора, които могат да се изявят като лидери, да го направят. Така е направен нашият устав - който се обади, или бива анатемосван, или му се налага смъртоносното мълчание. Totschweigen, както казват германците. Просто не се коментира. Ако попитате някоя отдалечена структура на БСП: кои са вашите членове на Централния съвет?, много малко хора ще изброят повече от 2-3. А те са 18. Наша партия не е свикнала да използва интелектуалния потенциал на партията си докрай.

Затова говорим за кадри, а когато се огледаш, кадри няма.

А как се справя Бойко Борисов с властта засега?

Мисля си, че липсата на опозиционност е една прекрасна среда за развиване качества, които всеки носи в себе си, включително и Бойко Борисов – авторитаризъм с уклон към тоталитарно управление.

Ако ситуацията му позволи да се развихри, а такива признаци вече има, се проявява авторитарно управление.

Започнеш ли често да цитираш себе си и да действаш единствено и само от свое име, това вече е страшно обезпокоително. „Аз дадох”, „Аз наредих”, „Аз реших”… Това са изрази, които водят до един единствен извод. Забелязвам социалистическо-капиталистически действия. Терминологията в изказванията е социалистически тип. Например – 300 души тормозят България. Заковаваме ги на позорния стълб и казваме – това са хората. А демокрацията, за лошо или за добро, е съвсем друго нещо. Единственият, който може да постави някой на позорния стълб, е съдът. Всичко останало е комунистически подход.

Министър-председателят трябва да се раздели с мисленето на главен секретар на МВР.

Колкото и да е болезнено това за него. Трябва да стане държавник. А има шанс за това. Шансът му го дава и българския избирател, и европейските партньори, и конюнктурата и времето. Но трябва да го използва разумно.

Един нов ляв ГЕРБ би ли конкурирал партията на Борисов?

Няма партия, колкото и успешна да е тя, която може да удържи в условия на криза дълго време своя авторитет.

Това правителство просто е обречено.

Не от това, че ще действа погрешно или правилно, обречени са от процеса – тежка икономическа криза, започнала финансова криза… Така че правителството просто няма шанс да оцелее и всяка що-годе приемлива друга формация има шанс да успее.