В случай че някой от управляващите благоволи да разясни публично ползите от еврозоната за обикновения българин, нека да ползва тези конкретни въпроси.
Бъдещият Трети в правителството - Илиян Михов, каза в интервю, че за влизането във валутния механизъм ERM II "трябва да постигнем споразумение с министрите от еврозоната и с ЕЦБ за валутния курс и за цялостното състояние на икономиката". Какво има да се споразумяваме за валутния курс - левът е фиксиран към еврото по курс 1.95583 лева за 1 евро. Значи ли това, че фиксингът, на който се крепи бордът, ще падне преди членството във валутния механизъм? Или ще остане само по дефиниция, просто законът ще се "допише"...
Вторият въпрос е следствие от първия - защо трябва да престоим две години, както изискват условията, в ERM II? На практика този механизъм подлага на тест способността на централната банка и правителството да държат стабилен курса на националната си валута и разрешава допустими отклонения от плюс/минус 15%. След като имаме валутен борд и фиксиран валутен курс, защо да не се прескочи механизма и направо да се влезе в еврозоната... (Макар и наивно, но си струва да се отстоява като кауза - една Полша би го направила в нашата ситуация, въпреки че оттам заявиха, че не искат да влизат в еврото). Как иначе биха се провели тестовете с фиксиран лев към еврото?
Значи ли от всичко казано - и неказано дотук, че правителството смята левът да има два курса спрямо еврото - единият по сегашния фиксинг, и другият плаващ в коридор - т.е. с горен и долен таван на разрешена обезценка? Така хем няма да пипаме борда, хем пазарният курс ще е друг...
Ако това е част от предстоящите тестове в ERM II, значи трябва да ни каже отрано. (Иначе съм наясно, че промяна в Закона за БНБ, където е фиксиран валутният борд, може да се направи с обикновено мнозинство в парламента - не се изисква даже квалифицирано. За да падне фиксингът, или да се промени този закон, са необходими 50%+1 от гласовете на присъстващите в залата депутати...)
Сценарий като в Латвия ли готви властта? Балтийската държава влезе в чакалнята за еврото ERM II. Както българския лев и латът е фиксиран към еврото, но може да се движи и в коридор от плюс/минус 1% извън фиксинга си. Латвия също е в нещо като паричен съвет, но не като българския, а политиката на борд я налага централната банка.
Защо, ако тестовете в ERM II ще са някакво лечение за икономиката ни, както се опитват да го представят управляващите, за лата прогнозират в момента обезценка от над 15%, колкото е допустимият таван по ERM II? Със сигурност за едни ще е животоспасяваща терапия, ама за други - жив рак...
Какво смята да прави правителството с фискалния резерв, който ще се освободи за „пазаруване", инвестиране или изобщо каквото намери за добре да направят Борисов и ГЕРБ, след влизането ни във валутния механизъм? Натрупаната сума там е над 8 млрд. лева. До момента никой от управляващите не си направи труда да каже гласно и ЯСНО, че първото голямо преимущество за властимащите от влизане в еврозоната е освобождаването на този резерв, който сега по закон е част от пасивите на валутния борд, които трябва да са „покрити".
Ако обаче влезем във въпросната чакалня при латвийския сценарий, де юре и де факто фискалният резерв - или поне значителна част от него, пак се освобождава. Милиарди за харчене - само си представете... Кабинетът предлага, машината за гласуване утвърждава - синхрон и красота!
*Споко - при тия проблеми с Гърция Европейската централна банка и финансовите министри от еврозоната едва ли ще ни пуснат да припарим до чакалнята. Но въпросите пак са си на дневен ред.
NLZ - 13:19, 17 фев
Колко Бъргарски лева (без резерва) са в оборот?
T - 22:08, 10 фев
Интереснооооо... Интересни спекулации по темата е направила авторката. То принципно всичко е възможно, но има доста разлики между декларирани намерения и какво би могло да се направи. Аз поне не съм чул някакви намеци, които да говорят в полза на тезата й. И тя не привежда доводи по темата. Не ме разбирайте погрешно - не защитавам никого.
Онтносно коментарите за кредитите - не си мислете, че банките са се прецакали - нека всеки, който е взел кредит да погледне клаузите в договора си - банките няма да загубят.
pen4o - 20:36, 2 фев
Dremimi az nqmam pari-da mu mislqt tezi koito katat v banki i burkani.Moqta jiteiska filosofiq e-qdene piqne i sgodna jeni4ka.
Доли - 23:04, 28 яну
Все ще ни е вътре българи
мунчо - 19:45, 28 яну
Моля Ви, не поставяйте под съмнение знанията на премиера. Той днес обясни по радия и телевизии как се прави сърдечна безкръвна операция, та една еврозона ли ще му се опъте. Благословена си България.
Манго Джери - 11:38, 28 яну
Много хора у нас си представят прехода към еврото като някакво връщане към 1997 г., когато се разиграха гигантски далавери с валутните курсове към лева. И сега някои, които държат всичките си спестявания в евро, искат да стане това, за да спечелят от предвидливостта си. Други развиват тезата, че левът е надценен и реалния кърс към еврото не е сегашния фиксиран, а някакъв много по-висок - докъмто 4 лв. за евро. Ето откъде ще им дойде прихода. Трети, налапали се с кредити, си мислят как ще успят да ги обезценят и т.н. А голям интерес към еврото имат банкерите, че даже и обикновените търговци, които си мислят как ще "изравнят" сегашните цени в лева направо в евро. В тази каша се забелязва изконния стремеж на спекулантите към мътната вода и обърканата риба. Вероятно най-добре е да се издигне стария лозунг "левовете - в евро". Пък после ще млу мислим.
евроскептик - 00:41, 28 яну
Може ли преди да ни смилате мозъците как да мислим да ни кажете анализирал ли е някой колко в момента е реалния курс на еврото в лева спрямо паричната маса в обръщение иа да не ни натрапвате фксирания в момента 1.95583, който се крепи от регулацията на борда и каква е разликата.Именно в тази разлика се крие опсността от изпускане на инфлацията влизайки в еврозоната. А преди да споменаваме колко е натрупания резерв и как ще го освобождаваме не е ли зле да ни запознаете с величината на отрицателното салдо по текущата сметка, или иначе казано колко ни е дълга по нея??????? Въпросителни, въпросителни....., от които личи голямата некомпетемтност на местните политици, най-вече от опозициата.