Кръгът „Капитал“ натиска властта за ГМО закона

„Използването на генномодифицирани култури с високи добиви и устойчивост на суши и болести, така и инвестициите в напоителни системи и по-добра агротехническа култура ще доведат до 2 пъти по-голям обем на продукцията през 2020 г. Ако очакваният среден ръст на БВП е 5% средно за периода, през 2020 г. той ще е 52 млрд. евро, а делът на селското стопанство - 15.3%"

И още:

„На практика можем да очакваме активен пазар на земята за поне половината от обработваните площи, или 15 млн. дка, при средни цени около 700-800 евро за дка през 2020 г. Добре организираната система от публични тръстове за инвестиране в земеделска земя вече функционира успешно в България и можем да очакваме не по-малко от 5-7 млрд. евро инвестиции само за придобиване на земеделска земя през периода до 2020 г. Логично е значителни по размер инвестиции да бъдат осъществени в логистично-транспортни центрове и съхранение на продукцията, в напоителни съоръжения и в техника за обработка на земята, с общи инвестиции от 10 млрд. евро - или 10 пъти повече от инвестициите в отрасъла през 2007 г."

Това са цитати от авторската статия на Светослав Божилов „Новата аграрна революция" в брой 37 на „Капитал" от 12-и септември 2008 г. Божилов си представя тази прокламирана от него „нова аграрна революция" като „базиращо се на биогоривата и генно модифицираните култури" земеделие.

Почти година и половина по-късно Божилов отстоява още по-разпалено същото мнение, този път в пространна статия за „Мениджър":

„Ако приемем хипотетично, че България либерализира политиката си по отношение на ГМО по начина, който имаме в САЩ, и ако българските производители бъдат стимулирани да използват ГМО-семена, то добивите от единица площ биха се удвоили... Подобна сметка би била валидна за маслоданите култури и със сигурност

превръщането на земеделието в генномодифицирано ориентирано би имало пряк ефект, надхвърлящ 1 млрд. евро годишно."

Но това не е всичко. Божилов отива още по-далече в съжденията си, като дава индиректен съвет на депутатите как точно да променят закона: „...Законът лесно може да регулира това (съвместно съществуване на конвенционално и ГМО-земеделие), слагайки разумно разграничаване между генномодифицираните и обикновените култури, така че да не се смесват - примерно 300 метра между засетите ниви..."

Кой е този тайнствен лобист?

Проверка в Търговския регистър и „Апис" показва, че в момента Светослав Божилов е председател на Съвета на директорите на „Агроенерджи" АДСИЦ. Учредители на компанията са „Вентчър Екуити България" ЕООД със 65% от капитала (собственост на Божилов), институционалният инвеститор - договорен фонд "Алфа Индекс Имоти" чрез УД "Алфа Асет Мениджмънт" ЕАД с 30%, Юлиан Белев и Николай Добрилов с по 2,5% всеки.

"Алфа Индекс Имоти" пък е дъщерно дружество на "Алфа финанс холдинг" на Иво Прокопиев, съиздател на „Капитал" .

Чрез дъщерна фирма Божилов е съдружник в „МЕЛИНВЕСТ АДСИЦ", която също неофициално се свързва с Иво Прокопиев. Преди да стане депутат и шеф на парламентарната земеделска комисия, изпълнителен директор на „Мелинвест Холдинг" бе Десислава Танова. Припомняме, че първоначално тя бе лансирана за земеделски министър от премиера Бойко Борисов, но по-късно сама се оттегли, защото бе атакувана за принадлежност към т. нар. „кръг Капитал".

Божилов е и собственик на Venture Equity Bulgaria, която се занимава с финансови инвестиции и проекти, свързани със зелена енергия.

А каква е причината за натиска?

Но защо завършилият физика и астрономия Божилов ще защитава така пламенно либерализацията на закона? Към края на 2008 г. „Агроенерджи" притежава 56 296 дка земеделска земя.

Освен този фонд, в България активно работят още поне 6 дружества за инвестиции в земя,  повечето от които членуват в Българската асоциация на собствениците на земеделски земи. По данни  на асоциацията тези дружества притежават общо над милион декара земеделска земя.

В проспектите си, които публикуваха, когато преди около две години влязоха на борсата, дружествата обещаваха около 7-кратна доходност за следващите 7 г. Ако разчитата само на отдаването под аренда, едва ли ще постигнат подобна възвращаемост. Земеделски производители, които наемат по 100-200 дка от фондовете, вече се оплакват, че наемът, който плащат, расте, независимо от кризата и липсата на икономическа обосновка.

А случайно или не, обет за 10-кратно увеличение на приходите за 10 години дава и собственикът на няколко патента за ГМО-рапица - американският концерн „Монсанто".

Депутатско питане

За подобен интерес намекна на заседание на двете комисии - земеделската и еко комисията и депутатът от БСП Димчо Михалевски. Тогава той поиска за следващото заседание да се предостави информация колко инвестиционни фондове в България са окрупнили земи и какъв е техният интерес към въвеждането на ГМО.

"Моята молба е да съберете информация, ако трябва, заедно с Министерството на земеделието и храните. Не се учудвайте, защото тези фондове през последните седмици техните собственици излязоха с масирани статии - координирани или не, за подкрепяне на въвеждането на ГМО, или за увеличаване на добивите и аз искам да съм наясно като народен представител какъв е техният интерес", каза на 26-и януари Михалевски.

Разковничето - ГМО-рапица?

Едва ли основната цел на АДСИЦ-овете е България да разреши отглеждането на генномодифицирани култури. Само че вероятно смятат, че те ще дадат по-добра рентабилност, особено при производство на био-дизел, например от генномодифицирана рапица. Е, сега мнозина могат да си отговорят сами на въпроса защо Божилов лобира толкова силно за либерализиране на закона ни.

Между другото, по данни на Greenpeace тъкмо рапицата е най-опасната модифицирана култура. Тя е родственик със синапа и го заразява, а като резултат получаваме устойчив на всякакви хербициди плевел. Засаждането на ГМО-рапица в Германия е показало масивни влияния върху разнообразието на плевелите, птиците и насекомите. Естествено, намаляват плевелите, а много от тях са естествена храна или убежище на насекоми, пеперуди и птици. Така например в поля с генномодифицирана рапица има с 24% по-малко пеперуди и 44% по-малко диви цветя, отколкото при полета с традиционната култура. И това са резултати само от първата реколта.

Въпреки неколкократните ни опити, не успяхме да се свържем с Божилов за коментар, защото не вдигаше мобилния си телефон. Той не намери време и да върне обаждането.