Институция за лична употреба

От стенограмата става ясно, че Първанов се е почувствал повече личностно засегнат отколкото заради авторитета на президентската институция.

Не случайно в началото на разговора Първанов подчертава: „Тук говоря само в лично качество!". После президентът говори за доброто си име, за родителите си и за децата си. И твърди, че името му се опетнява и пада тежка сянка върху неговата фамилия. Разговорът прилича не на разговор в институция, а на личен разговор между двама души, които правят опит да си изяснят отношенията с думи преди да си обявят дуел.

Първият извод, който може да се направи, е, че Първанов използва разговора в институцията „Президентство", не за да защити самата институция, а да защити доброто си име. А в такъв разговор воденето на запис изглежда меко казано излишно.

При внимателен лингвистичен анализ на стенограмата става ясно кой мисли повече за държавата и кой мисли повече за себе си. Думата „България" Първанов употребява 3 пъти. Министър Дянков говори много по-малко, но използва думата „България" двойно повече - 7 пъти. И още 13 пъти президентът употребява думите деца, род, фамилия (по 1 път), име (4 пъти), мен (4 пъти) и мое (2 пъти).

Вторият извод е, че министър Дянков повече от президента е загрижен за авторитета на институциите  в България.

Стенограмата сякаш разколеба дори и традиционните съюзници на Първанов и те не посмяха да го подкрепят открито. В БСП са резервирани, защото от записа лъсна ясно, че президентът има намерение да участва в някакъв политически проект, различен от БСП. Неговата реч прилича повече на предизборна платформа.

Случайно ли е тогава, че лобито на Румен Овчаров в БСП с половин уста подкрепи, или по-точно, не подкрепи Първанов. Татяна Дончева даже каза, че отдавна се знае, че "президентът ловува с олигарси".

Румен Овчаров му постла с думите, че импийчмънт математически е възможен.

От цялата история спечелиха ГЕРБ и враговете на Първанов. ГЕРБ все повече прилича на дясна алтернатива на модела, който Първанов защитава. СДС направо заключиха, че греховете на президента вече станаха прекалено много.

И накрая - трети извод: Нелепата история с аудиозаписа на Първанов постигна обратен ефект. Вече дори и тези, които не харесваха Симеон Дянков заради икономическата му политика, почнаха да му симпатизират, защото го възприемат като жертва на ляв словесен тероризъм.