Митът за всесилния Гоце рухна

Вчера се оказа, че колосът „Гоце" бил на глинени крака. Медиите не са виновни сами по себе си за това ...

Къде от страх, къде от глупост, къде от явна цензура те бяха с вързани ръце и все нямаха причина да задават неудобни въпроси към държавния глава или не дай си боже да напишат нещо лошо за него. Комфортът му свърши с появата на втори силен център на власт в лицето на Борисов и ГЕРБ.

Вчерашният ден бе същински крах за митовете около т.н. политик Гоце. Причина за това беше грубата грешка, допусната от пиар стратезите на президента. Първо с глупавото заяждане и пускането на стенограмата на Дянков, а после с пресконференцията, на която се появиха и първите неудобни за Първанов журналисти. С вероломния акт срещу министъра на финансите държавният глава си навлече мощен враг на гърба. Той настрои срещу себе си цялата партия ГЕРБ и нейния рейтингов лидер.

За разлика от креатурите си в БСП сега Първанов ще бере огромни ядове с настръхналите лидери на управляващата партия. А и народът си знае, че щом президентът рипа срещу това, че ужким имал милиарди, все нещо има скрито-покрито.

Със силните шега не бива и сега Цветанов, и структурите са силно мотивирани, за да извадят на светло мръсните тайни на президента. Вчера вътрешният министър беше първият сериозен политик от ГЕРБ, който публично произнесе, че „царят е гол" като нарече пред BNews и в. Стандарт самия „цар" с прякора му от ДС - Гоце, и „морално дискредитиран". Май агентурният псевдоним Гоце се оказва нещо като вододел на българския преход и на политическите ценности у нас - който го произнася публично, е от едната страна, а който се прави, че го няма, е от другата - страната на цензурата и на олигархията.

Единственият журналист, който си позволи да пита Първанов за ключовите думи на Цветанов - Валерия Касиян, принуди държавния глава да онемее и да мига на парцали половин минута. Отговорите на Първанов на всички неудобни въпроси бяха неубедителни. Той не отговори на нашия въпрос, който всъщност преразказа въпроса на вътрешния министър, защо бе убит неговия съветник Емил Кюлев.

Вместо да отговори, Първанов изтича на прибежки в друга тема - за Маргините, и направи неясни внушения по адрес на трето лице. Нещо повече, без да иска, Първанов с половин уста призна, че май се е засичал и с емблематичния Маджо на един рожден ден като ни в клин ни в ръкав разказа, че неговата охрана от НСО не проверявала поименно гостите по партитата, на които бил канен. Ако това е вярно, значи службите у нас не струват пукнат лев.

На кои още въпроси на Цветанов Първанов си направи оглушка. Въпросите за пернишкия олигарх и президентски спонсор Людмил Стойков, за поредния президентски лов след трагедията във влака за Кардам, за прикриването на далаверите на Тройната коалиция, са все недуобни риторични питания, на които президентът няма какво да каже. Вместо това Първанов говори за неясните и размити икономически досиета на прехода.

Ами то такива реално няма, защото става въпрос за метафора, и за това всеки политикан може да си чеше езика по безобиден начин като разтяга локуми за разни шменти-капели. Обществото вече говори, че когато президентът мълчи гузно или бяга от темата, има какво да крие. Нали си спомняте нелепия отговор на пресслужбата на президента за лова на вълци в Пиринско, часове след като 8 души изгоряха като факли във влака.

Не третия ден след националния траур от президентството смутолевиха и то от втория опит, че президентът наистина е бил в гората, но не бил ловувал!!!

Какво ли е правил с бойни другари президентът сред пиринските глутници?

Сашо Диков беше другата черешка на тортата вчера. Освен, че довлече на сцената изстиналия труп на убития козел архар, смелчагата Диков притисна Първанов в ъгъла с въпроса ще си подаде ли оставката, ако се докаже, че лъже. Преди това колегата Диков вдигна бунт заради начина, по който думата беше давана само на журналисти от удобни за президента медии. Сашо и BNews вчера развалиха сценария на президентската изява. Образно казано, Диков вчера сложи публично едни вити архарски рога на Първанов и то пред очите на жена му.

През последните дни Първанов се представи зле и понесе много тежки удари. А можеше да мине с едно мъдро и високопарно интервю в удобен вестник или телевизионно шоу и да се скрие в дън гори тилилейски, както обича да прави. Любимите му медийни олиграси скоро ще се замислят дали да продължават да го крепят, защото балонът се спука. Грешките станаха прекалено много, а противниците на Първанов - твърде силни и неудобни.

За беда и Дългия е „болен" и няма кой да даде едно другарско рамо. Медиите май „прогледнаха" към доскорошния си фаворит и ще е много трудно някоя дълга ръка сега да спре тяхното нараснало люпобитство към мръсните чаршафи на един доскоро всесилен властник. Ама кой знае, може би най-интересното от войната на Първанов все пак предстои и той наистина не е за подценяване.