неделя, 14 мар 2010 г. 14:41 ч.

Слаба екранизация

„Стъклената река” разочарова

Преслав Ганев

„Стъклената река” разочарова

Снимка: СФФ

Ролята на Стефан Вълдобрев в "Стъклената река" е едно от малкото хубави неща, които се запомнят след излизането от залата.

Вторият пълнометражен филм на Станимир Трифонов, правен по едноименната книга на Емил Андреев, в крайна сметка провокира по-скоро разочарование, отколкото удоволствие. Комбинацията от слаб сценарии и силни актьори просто в случая е неподходяща.

На първо място, адаптацията на сценарий по роман не е нещо толкова лесно - това просто вади очи през 90-те минути на „Стъклената река". Книгата на Емил Андреев има качествата да грабне читателите, но филмът по нея е почти фрагментарен, често се губят логическите връзки между сцените, появяват се персонажи без видима връзка към действието, историята проследява фабулата на романа, но не може да хване неговия сюжет.

Състои се от сцени, връзката между които човек схваща интуитивно, но зейват такива смислови празнини, каквито в хартиената „Стъклената река" просто не съществуват. Не че романът е шедьовър на литературата, но все пак е един приемливо добър разказ, който държи в напрежение, препраща към история, теология, култура и т.н.

Подобна адаптация на сценарий по роман се получава в повечето случаи на прехода книга-филм. Когато обаче става дума за комерсиални и скъпи проекти като „Шифърът на Леонардо" (например, не че това е типичния адаптиран към екрана роман), филмирането изглежда по-успешно - отсяват се нещата, за които няма място във филма, и се развиват онези, които ще са централни за лентата.

В „Стъклената река" такова нещо няма - опитът да се вкара „от всичко по малко" е повече от провал.

Въпреки всички тези съдържателни критики обаче, филмът има и своите позитивни страни - актьорската игра например. Фигурите на Стефан Вълдобрев (толкова добре влиза в ролята на еретичния свещеник, че все едно му е втора природа!), бруталният иманяр Иван Ласкин, наивният и страстен пастир Захари Бахаров, прекрасната Наталия Дончева се набиват в съзнанието и ако не беше слабата обосновка на образите им във филма, щяха да са в роли, далеч над средното ниво на българското кино.

Операторът Емил Христов, както винаги, също е на познатото високо ниво. Като се следи работата му изглежда, че с всеки следващ филм става все по-добър и по-добър и дръпва много сериозно напред в сравнение с останалите български оператори.

Станимир Трифонов обаче този път не се е справил. Преди следващия му филм ще го запомним единствено с „Изпепеляване", който беше един от малкото филми в началото на века, които дадоха надежда за градивно развитие на българското кино.

Остава ни да чакаме реализацията на следващия проект на режисьора Трифонов.

Преди него обаче ни предстои българският блокбастър за 2010 - „Мисия Лондон".

Коментари

  • христов - 23:17, 6 сеп

    ДА СЕ ЧУДИ ЧОВЕК КАК Е ВЪЗМОЖНО ДА СЕ ПРАВЯТ ТАКИВА "ШЕДЬОВРИ" И БЪЛГАРСКИТЕ КИНАДЖИИ СЕГА ДА ХЛЕНЧАТ И ДА ИЗНУДВАТ ДЪРЖАВАТА ЗА ПАРИ, ПРИ ТОВА ЗА МИЛИОНИ, ДОКАТО ТЕАТРИТЕ И ОПЕРИТЕ СЕ СЪКРАЩАВАТ И МИЗЕРСТВАТ, ТЕЗИ ГЛУПАЦИ ПРЪСКАТ ГРЕШНИ ПАРИ ЗА ПОДОБНИ НЕДОНОСЧЕТА КАТО ФИЛМА НА СТАНИМИР ТРИФОНОВ, КАТО "ШЕДЬОВРИТЕ" НА ОНЗИ НАХАЛНИК, КОЙТО НЕ ИЗЛИЗА ОТ ТЕЛЕВИЗИИТЕ АНДРЕЙ СЛАБАКОВ С НЕГОВИТЕ ТЪПОТИИ ВАГНЕР И ХИНДЕМИТ, ТАКИВА ГЛУПАВИ ТЪПИ НЕДЕНОСЧЕТА!

  • justina - 00:45, 13 фев

    filmat kato cyalo mi haresa,mnogo evropeisko stoi.za moya radost,scenite s psuvni i grub,divashki,primitiven sex biaha mnogo malko.mnogo priyatno me iznenada igrata na nai mladata aktrisa,za dalgo vreme ,tya vladeeshe ekrana i vnasyashe estestvenost v deistvieto mu.golyama radost i respekt izpitah ot igrata na natalia doncheva,vijda se kolko prechistena ot izlishni dvijenia i bez izkustven patos moje da bade igrata na edna aktrisa.valdobrev ne mu dostigna malko,za da vnese po golyam kolorit na obraza na geroya si,a laskin,katocheli sa mu izryazali sceni pri montaja i pri nego ne se pokaza v razvitie rolyata mu.slava bogu ,che tozi film,vse pak razkaza edna istoria s nachalo i krai.mnogo mi stanaha mili vsichkite aktiori i za tova ,che ryadko snimat vav filmi.ujasno e za tyah,gubyat aktiorskite si refleksi.jelaya im kasmet i im blagodarya che ot ekrana slushah balgarska rech,hubava i chista.

  • katelina - 21:26, 26 яну

    Ne mi haresa filma.Mnogo se otek4ih.V4era gledah novia Stapki v pqsaka..Opredelenno be6e xubav zabaven i istinski

  • Наталия Василева - 10:32, 15 окт

    Един топъл, искрен и човешки филм. Господи, нима ви се иска всичко да е по холивудски калъп и непременно да ви смаже чувството за собствената ви нищожност?! Няма ли право всеки да търси ГОЛЯМАТА ИСТИНА според потребността и силите си? Иван Ласкин и Захари Бахаров биха могли, според мен, да поработят още въру безпардонността, респ. примитивността си, а Наталия Дончева е просто очарователна! Филмът НЕ МЕ разочарова!

  • Й. Андреев - 16:40, 14 окт

    Не искам да се скрия в черупката си. Не искам комплексирани ерзац интелектуалци да ме поучават. Не всичко, което не е разбираемо е гениално. Филмът е аморфен, епизодите са без сюжетна и емоционална връзка. Повечето образи са излишни. Еротичните сцени и "скални рисунки" са самоцелни и предизвикват погнуса. Иван Ласкин е много слаб. Не мога да разбера защо мислим, че ако сме "различни", еретици, неразбрани и отхвърлени, това ни прави ценни за света?
    Иван Ласкин е много слаб.

  • Николов - 23:48, 10 окт

    Добра актьорска игра, интересна сюжетна линия, но за съжаление недотам качествен краен продукт. Недоизпипан блуждаещ сценарий, някои от второстепенните сцени са прекалено дълги, а други основни сцени от сюжета са претупани. Има прекалено наблягане върху детайлите в еротичните сцени, които трябва да стоят по-скоро като фон в такъв тип филми, отколкото като основен елемент. Разочарован съм, очаквах повече.

  • Nick - 13:33, 10 окт

    Ебаси кича!!!

  • Пентаграм - 12:54, 9 окт

    Излъгах се да гледам този филм, сякаш да се преборя с усещането че след 1989та българското кино е мъртво. Помня огромните претенции на "Хълма на боровинките" и прочие бездарни напъни които потънаха в забвение. Този е поредното доказателство, че претенциите че сме много велики но никой не ни дава да се изявим - са пълна глупост! Доброто кино и добрите актьори оставнаха и остават в старата школа българско кино. Нагледах се на калпави актьори които рецитират, идиотски и цинични диалози, безумни реакции и пълна липса на сюжет! Никой не разбра кой и защо се появява от нищото. Какви са персонажите, защо са, какво и защо търсят....нищо! Накрая, едни смешни нарисувани с въглен рисунки от типа детска рисунка "мама, татко и аз" трябваше да ни покажат богомилствотов. в една пещера.. Голяма нарисувана вулва и провиснали гениталии, нарисувани с въглен на хиляда години и естествено, скелета на богомила. Смях и плач в залата! Плач, че сме си дали двайсетината наивници в залата парите на касата. Мисля, че НАТФИЗ трябва да се закрие и да отварят по една паралелка веднъж на пет години. Ежегодното бълване на претенденти за актьори, режисьори и прочие, доведе до тази импотентност в киното, която има наглостта дори да протестира за още милиони бюджет. В други страни, след такива филми - на режисьорите, актьорите и сценаристите няма да си намерят никога повече работа! Б България им даваме още пари и втори, трети,пети шанс! Трагедия...

  • МАГДАЛЕНА - 10:56, 8 окт

    Нормално е да има различни мнения за филма. Лошото е когато всичко го харесват или не го харесват. Актьорската игра е силна. Актьорите наистина играят, а не рецитират / в колко други филми го правят/ Работата на екипа е повече от добра, а оператора както винаги е на високо ниво. За да има хубави български филми според мен трябва да има сценарий и да се снима и то много. Явно за толкова много години ние предпочитаме нещо за което не се мисли, за това и има толкова противоречиви мнения. А къде са и кината

  • Тихомир - 11:24, 7 окт

    Здравейте,желая да внеса малко инфо около църквата във филма.Призната е за паметник на културата още през 1872година, пилоните в нея са донесени от Цариград и за съжаление има нужда от реставрация и ремонт.Хубаво е покрай филмите да успяваме да обръщаме внимание и на многогодишното културно наследство по нашите земи.Един такъв проект като екранизацията не е само сценарий и адаптация той дава нагледно представа за нашите архитектурни богатства , духовна и културна история-които безспорно добавят стойност на филмите.Призовавам всички които имат възможност и желание да проявят инициятива и стартират така необходимите проучвателни и реставраторски дейности.0885243461- Тихомир

Напиши коментар

Коментари