събота, 15 юни 2013 г. 18:31 ч.

Съкровище

Тракийско погребение в пълен блясък

в. Азбуки, Сашка Александрова

Тракийско погребение в пълен блясък

Велико Търново показва съкровището от с. Големаните за първи път от 17 години

Една от най-атрактивните находки във фонда на Регионалния исторически музей във Велико Търново - тракийското съкровище от с. Големаните, вече е изложено в пълния си блясък.

Най-красивите експонати от находката са подредени като постоянна експозиция в Археологическия музей.

Съкровището е открито през 1991 г. и е показвано само веднъж – през 1996 г., когато е във възстановена естествена среда. Оттогава до днес то се пази в трезор заради неизмеримата си стойност. Само отделни предмети пътуват в чужбина и в страната. Преди няколко години най-красивите тракийски златни накити и част от предметите бяха извадени от трезора за представянето на книгата на Иван Църов „Траките край Атрюс“, която представлява цялостната научна публикация на откритието.

Изключително скъпо е да бъде експонирано цялото погребение. Само пеликето (червенофигурна ваза с Дионисиеви сцени) на световния пазар днес струва около 18 000 евро, а съкровището има неизброимо количество изключително ценни предмети, обяснява Иван Църов, директор на Регионалния исторически музей. Той е археологът, проучвал погребението.

Гробна камера беше изработена специално, за да бъде подредено погребението.

В нея са положени даровете, с които е бил погребан династът – местен владетел на около 35 г. В камерата намерихме златните накити, положени върху тялото на покойника. Той вероятно е починал през летните месеци, защото в кадилницата сред остатъците от благовонията са открити насекоми, характерни за летните месеци, разказва Църов.

Със сигурност погребаният е бил знатен воин, но в последните години от живота си е страдал от напреднала фаза на артрит и е ходел приведен. Това са показали изследванията на костите, извършени от британски специалист. Стоматолог пък е проучвал зъбите на някогашния династ и е установил, че мъжът е имал проблеми и с тях.

Благодарение на погребението от с. Големаните вече е ясно, че траките са правили тридневни погребения,

наподобяващи празненства. Това, което открихме покрай гробната камера, съвпада с описаното от Тукидит - че траките са изпълнявали тридневни ритуали в чест на покойника, който се преселва в по-добрия свят. При разкопаването на пространството встрани от гробната камера около ъглите й имаше следи от палене на огньове, описва картината, която видял при разкопките Иван Църов. И разказва, че тогава намерили и още нещо, на което продължават да търсят логично обяснение. Като гробен дар е била поставена предна лява плешка от овца или коза.

Това е срещан дар при тракийските погребения, но г-н Църов признава, че и досега не може да обясни защо точно предна и защо точно лява е тази плешка, нито пък каква е символиката на ритуала.

Другото, което не знае и вероятно никога няма да узнае, е името на династа.

Той е живял във втората половина на V в. пр. Хр. Починал е в края на века, но със сигурност някои от накитите, с които е бил погребан, са с около 100–150 г. по-стари.

В гроба е намерен огромен сервиз за пир, съставен от гръцки бронзови и глинени вази. В него има един голям съд за смесване на виното с водата, който се наричал кратер. Също съд за вода – хидрия, и пелике – съдът, в който се е наливало вече разреденото вино, цедачка, която била особено нужна на пируващите, защото във виното оставали ципички и семки от гроздето. Три чаши и една кана допълват сервиза, който има и гръцки бронзови рисувани вази.

Най-фантастичната от тях е пеликето. Иван Църов е категоричен, че това е една от най-красивите керамични вази, откривани при археологически разкопки в България.

Тврецът, рисувал сцените върху пеликето, в научната литература е познат като „художника от Агридженто“.

Това не е името, което е носел приживе, но поради липсата на каквито и да било други сведения за него, специалистите го нарекли на името на днешния сицилиански град, в който е бил идентифициран първият съд, рисуван с негов почерк. Днес на експертите са известни около 50 съда на този атински художник. Точно по характерния му стил той бил разпознат и като автор на пеликето, което украсява като истинско бижу съкровището от Големаните.

Заради изграждането на водопровод на търновското село Големаните са започнали разкопките през зимата на 1991 г.

Трасето на водопровода преминавало през могила с височина 42 см. Работниците тогава огледали мястото и преценили, че не могат да прескочат или заобиколят могилата, затова решили да я пресекат. Но още при първото загребване багерът извадил с пръстта златна пластина. Тогавашният кмет на Големаните Стефан Костов повикал археолозите, които още в първия ден попаднали на златните гробни дарове, общо 400 на брой.

1000 са предметите в съкровището. Най-интересни за хората са златните накити и въоръжението. Сред тях са нагръдник, торква – украшение за врата, гривна, прешлен, пръстен, три висулки, две халки, две златни пластини. Накитите са били символи на властта на погребания династ. Стойността им се равнява на сумата, с която може да се заплати на 50 войници наемници за една година. Два меча акинаци, две копия, два щита и два колчана със 192 стрели съставят въоръжението на династа.

В гробницата са намерени и тоалетни принадлежности – лекит, в който хората преди векове са съхранявали парфюмите си,

един албатрон за мазила, кутия за бижута и бронзова лампа.

 

Коментари

Напиши коментар

Коментари