четвъртък, 19 януари 2012, 7:57 ч.

Д(е)С(е) пука

Църквата – обект в ликвидация?

BNews.bg

Църквата – обект в ликвидация?

Скандалните попръжни из житие-битието на висшия клир от месеци врат в адския казан на социалната съвест, а капакът - огласяването на досиетата във вторник, окончателно "прикипя" общественото мнение. Такива са законите на физиката. За пореден път обаче наблюдаваме едно озадачаващо явление, в разрез със законите на метафизиката: народът сприхаво и упорито приравнява Църква и клир...

Днес българинът вярва повече на новия си президент, когато твърди, че в предишния живот е бил жена, отколкото на православния, който обявява, че Църквата е божествено по същността си явление – „Тяло Христово“.

Църквата не ни е Бог!

– заявява своята нова борба за църковна независимост „благочестивият и православен български народ“. Работата е там,

нецърковно християнство изобщо няма.

Че без благодатта на тайнствата, получавани в и чрез Църквата, единствено се поддаваме на самохипноза.

Говорим за Църквата, сякаш е обект в ликвидация.

Но разговорът за нея се води вече две хиляди години. Води се на много езици, с различна интонация и мотиви. Фактът, че продължава, показва, че всички човешки думи не достигат, за да изчерпят великата й тайна (Еф. 5:32). Сам Този, Който е отвъд думите и понятията, я направи част от нашата история. Сътвори я като Свое Тяло. Затова

вярваме „в една света, съборна и апостолска Църква“*,

нещо, „що не се вижда“ (Евр. 11:1). Днес обаче – не само в  България, но и в глобален план,

обществото обществото все по-настойчиво иска за знае какво-Църквата-върши, вместо да научи какво-Църквата-е**.

Преди всичко Църквата е богочовешки организъм, в който Христос е достъпен. „Аз съм живият хляб, слязъл от небето – казва Спасителят – който яде тоя хляб, ще живее вовеки". „Со страхом Божиим…“ – онзи страх Божи, който ни спира от най-големите ни безобразия, пристъпваме в храма към Светото тайнство Причастие.

Участието в Църквата е участие в Христос – пише богословът от Великотърновския университет Мариян Стоядинов. A участие в Христос по друг начин освен причастяването с Него, Църквата не познава. (“Защото плътта Ми е наистина храна, а кръвта Ми е наистина питие“ (Йоан, 6:55).

Вече две хиляди години камбаната на Църквата бие всеки ден в чест на Онзи, който Юлиян Отстъпник и Ницше наричат „Оня, галилеянина, който успя да измами целия свят“.

Е как успя да го направи, как? Какви ли не режими са смачквали с валяка си земята – а камбаната продължава да бие!

Тя надживя вековете на робството, на тоталитаризмите, на Държавна сигурност, на „пълната и окончателна победа“ на това и „крушението“ на онова…

Минаха и отминаха като вятър - няма ги вече:  Няма ни нацизъм, ни комунизъм. Как изчезнаха, никой не знае - дойде им краят. А църковната камбана продължава да бие.

Ако и на това хората кажат „Е, чудо голямо!“, да - чудото е голямо!

каза в интервю пред нас професорът по философия от Софийския университет Калин Янакиев.  Ако пък ние нямаме сетивата за това чудо, по-добре да замълчим. Или да питаме...

„…Неведнъж са ме питали - „Учението на Христос е чудесно, Евангелието е великолепно. Но какво общо има с Църквата? В нея има толкова много негативни неща.“ Да има, но

преди да я отхвърлим, трябва да си спомним, че това е Неговата Църква.

Той я е основал преди 2 000 години и е казал, че портите адови няма да й надделеят, пише яркият руски духовник Александър Мен***, малко преди да бъде посечен от съветските си врагове.

„Христос присъства в нея „през всички дни до свършека на света“… Той не е пожелал да постигнем Истината в усамотение, всеки за себе си в някакъв изолиран малък свят, а е пожелал да го сторим заедно. Дори да е трудно, дори да е вярно, че всяка човешка общност съдържа в себе си опасности от изкушения, търкания и съблазни – така е пожелал Той. Още веднъж: това е Негова воля, Негова Църква, Негов Дух, Който и днес живее в нея“.

…В молитвата на Църквата ни българският народ е винаги „благочестив“, „христолюбив“. Днес това звучи носталгично, неправдоподобно… докато не си спомним думите на пустинника:

„Ние, хората, сме безкрайно тайнствени, божествени и благословени“.

Такива изглежда оставаме, дори когато търсим християнство за бърза консумация, извън Църквата, когато бълбукаме хашлашки варваризми, а душата е в партер. Благословени сме – от Оня, Който ще остане тайна за нас, и Когото сякаш само вярата може да постигне.


*Символ на вярата

**Мариян Стоядинов, Църква, общност, общество

***Ал. Мен, Вярвам

* BNews.bg не носи абсолютна никаква отговорност за изразените от читателите/потребителите мнения и/или коментари. Всеки читател/потребител, който публикува мнение и/или коментар под публикация/статия в BNews.bg като свободен посетител, или чрез регистрацията си от Фейсбук, декларира, че се съгласява с Общите условия за ползване на сайта BNews.bg. ВИЖТЕ ТУК!

loading...

Коментари

  • таня - 14:07, 20 ян.

    Изключителна статия! Подкрепям я изцяло!

  • ХХ - 10:23, 20 ян.

    Хайде, да се омитат и възстановяването да започва отдолу. Нужна е социална ангажираност и на първо място работа с циганите. Дотогава не признавам тази църква.

  • мария алексиева - 17:07, 19 ян.

    Смятам, че по-често трябва да се изказвате по тази и подобни теми.

  • OHHH - 15:39, 19 ян.

    Незначителен, това за Левски в кой шизофреничен сън ти се яви ??:)))) Да, заради Илия не трябва да се намразва свети Илия. Така или иначе всеки отговаря за постъпките си. Част от Църквата са и хилядите пострадали до 1989 г., сред които много свещеници а и висши клирици.

  • Незначителен - 10:34, 19 ян.

    Още Левски и Ботев са и теглили майната ама сега се опитват да я реанимират, явно им трябва

  • България без комунизъм!!! - 09:43, 19 ян.

    Неговата Църква се е напълнила с търговци и агенти-атеисти на най-сатанинския и жесток комунистически режим! Те играха театъра на абсурда през всички години социализъм-комунизъм и прогониха хората от Храма. За белите ще си получат заслуженото. Неизбежно! Бог съществува и Той ще се справи с неистинските. А които живеят според Божите закони, те ще бъдат спасени!

Напиши коментар

Коментари