BNEWS

Предполагам, цялата история изглежда различно, когато дойдеш тук в лятна вечер. Като по Шекспир. На Бекет, обаче, как му приляга зимата! 

Пристигам точно в без петнайсет. Пред смуглата светлина на Ателие "Пластелин" ме чака едрата фигура на един загадъчен и малко комичен в еклектичния си костюм Карабас Барабас.

Янко Велков-Янец ме посреща с вълнение -

аз съм един от четиримата участници в тайнството тази вечер*.

Като някаква тайна завера, броени минути по-късно неколцина възрастни, в пълно безмълвие, внимателно слизаме по стръмните стълби към мазето на галерията. Прикривам неспокойно прозявката си - приятелите ми бяха споменали, че

"свършва за около 40 минути".

В мазенцето е приспивно топло и полутъмно. Тихо е. Дано не вика прекалено силно, казвам си  наум, надявайки се подземието да погребе грижите на деня, които трупах усърдно, преди витошкото Копито да стъпче зимното слънце точно в 17:24.

Алергична съм както към високопарните и дидактични, така и към безидейните пърформанси, както ги наричат. Липсата на смисъл така уморява! - редя си наум в мрака, а представлението изглежда току-що започна...

Когато си тръгвам от тук - да, не повече от 40 минути бяха, ми е някак празнично. Към списъка си с "шарени птици" добавих и тези два, особено ярки таланти - актьора Явор Костов и режисьора Янко Велков. Аз, заедно с още трима, както ми се стори, случайни минувачи, станахме участници в нещо знаменито. Събитие в истинския, културния смисъл на думата.

Представление за милиони, което се гледа от единици.

Защото безразличието към талантливия български театър отива на кино - но само буквално...

*Моноспектакълът на Явор Костов "Въображението Мъртво си Представете"