сряда, 04 декември 2013, 7:42 ч.

Това са правилата

Ако искаме да имаме наука, трябва да виждаме бъдещето

BNews.bg

Ако искаме да имаме наука, трябва да виждаме бъдещето

Важно е да спазваме ясни и точни правила за оценка и финансиране на научните изследвания. Това казва председателят на Хумболтовия съюз в България проф. Георги Вайсилов.

Визитка:

Проф. д.х.н. Георги Вайсилов е завършил висше образование по химия и докторантура в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Сега е преподавател във Факултета по химия и фармация на Алма матер. Научните му изследвания са свързани с приложението на квантовохимични методи в областта на катализа. Автор е на 90 научни статии и обзори в авторитетни международни списания.

Тази година проф. Вайсилов получи награда „Питагор“ за утвърден учен в областта на природните науки и математиката. Изнасял е доклади във водещи научни институции и университети като ЕТН – Цюрих, института „Фриц-Хабер“ в Берлин, Националната лаборатория Бъркли, института „Фукуи“ в Киото, Техническия университет в Мюнхен, университетите „Чинхуа“ и „Фудан“ в Китай и др. От 2001 г. е председател на организационния комитет на ежегодната Национална научна конференция по химия за студенти и докторанти. Бил е председател или съпредседател на организационните комитети на тринадесет международни научни конференции.

От 2011 г. проф. Вайсилов е председател на Хумболтовия съюз в България и президент на Федерацията на европейските зеолитни асоциации – FEZA.

От 5 до 7 декември София ще бъде домакин на конференцията „Национални политики, подкрепящи висококачествени научни изследвания“, посветена на 60-годишнината на фондация „Александър фон Хумболт“ София. Организатор на форума е Хумболтовият съюз у нас.

Специален гост на конференцията ще бъде Нобеловият лауреат по физика проф. Клаус фон Клитцинг. Той е откривател на квантовия Хол ефект, който има отношение към много явления във физиката, сред които и дефинирането на мерните единици на основни физични величини. На името на професора е наречена константата за електрично съпротивление, която е определена на базата на неговото откритие. Проф. Клитцинг получава престижната награда през 1985 г.

Сред гостите на конференцията са още президентът на немската фондация проф. Хелмут Шварц, както и учени от Германия, Белгия, Италия и България.


Проф. Вайсилов, какви ще бъдат акцентите на конференцията „Национални политики, подкрепящи научни изследвания на високо ниво“, която ще се проведе през декември?

– Конференцията се провежда в рамките на програмата „Хумболтов Колег“ на фондация „Александър фон Хумболт“, Германия. От 2001 г. Хумболтовият съюз в България организира периодично подобни конференции, посветени на различни актуални теми. Целта на форума е да се подчертае важната роля на висококачествените изследвания в съвременната наука и да се подпомогне изграждането на устойчива дългосрочна национална политика за тяхното насърчаване.

Конференцията включва два компонента. В първата част ще обсъждаме успешните политики и практически подходи за изграждане, насърчаване и подкрепа на водещи изследователи и научни звена, както и значението на високите научни постижения за обществото. Като положителен пример ще бъде представен опитът на фондация Александър фон Хумболт и на Германия в тази насока. Ще бъдат представени и вижданията на Министерството на образованието и науката на България. В рамките на конференцията са предвидени и две кръгли маси по обсъжданите проблеми, на които ще участват представители на МОН, на ръководствата на водещите изследователски институции в България, на участниците в конференцията от страната и от чужбина.

Втората част ще включва лекции на водещи учени от Германия, България, Италия и Белгия по различни научни теми, като примери за изследвания на високо равнище. Сесията ще открие с лекция проф. д-р Клаус фон Клицинг от института „Макс Планк“ за изследване на твърдо тяло в Щутгарт, който е носител на Нобелова награда по физика. Докладваните теми обхващат различни области от съвременната физика, химия, лингвистика, археология.

В края на конференцията планираме да приемем официален документ, който да обобщава обсъжданията, заключенията и препоръките от докладите, кръглите маси и разговорите. Той ще бъде представен на български държавни и научни институции, както и на международни организации, свързани с научни изследвания в България. Надяваме се по този начин да помогнем у нас да има и да се прилага дългосрочна, последователна и ефективна национална политика за развитие на научни изследвания на високо ниво по международни стандартни.

– Защо се спряхте именно на тази тема?

– Политиката в областта на научните изследвания и тяхното финансиране е актуален проблем за България и засяга не само членовете на нашия съюз, но и цялата българска научна общност. Към темата ни насочиха текущите проблеми на науката у нас: липсата на последователна национална политика за подкрепа на научни изследвания, качеството на висшето образование, липсата на стратегическа визия за подкрепа на научните изследвания, средствата за тях. Бюджетите на водещите изследователски институции в страната са много ограничени. Напускат ни млади и вече утвърдени учени поради ниските заплати и стипендии. Нямаме и национална система за оценка на научните постижения, основана на международни стандарти. Липсват ефективен механизъм и обективни критерии за получаване на научни степени и длъжности. Изпитваме сериозни проблеми с функционирането на Фонд „Научни изследвания“.

Тези проблеми и пътищата за тяхното решаване чрез дългосрочна и последователна национална научна политика ще бъдат обсъдени на една от кръглите маси на конференцията. За да бъде конференцията по-полезна, решихме да комбинираме анализа на проблемите в България и техните възможни решения с успешни примери за подкрепа на научни изследвания в света. Така с представянето на чуждестранния опит ще покажем необходимостта от специална подкрепа за постигане на високи научни постижения, конкретните успешни подходи за изграждане, насърчаване и подкрепа на научни звена на световно ниво, както и ефективни системи за оценка на научните постижения.

– Кои са чуждестранните учени, участващи в конференцията?

– Освен Нобеловия лауреат проф. Клаус фон Клицинг специален гост на конференцията ще бъде професор Хелмут Шварц – президент на фондация „Александър фон Хумболт“. Той е преподавател в Техническия университет в Берлин и е Почетен доктор на Софийския университет. Лекции на конференцията ще изнесат и други изтъкнати учени от Германия, които работят в сферата на лингвистиката, химията, физиката. Като лектори сме поканили и български учени, работещи в България или чужбина.

– Вашата презентация на форума ще бъде посветена на финансирането на науката у нас. Какво според Вас трябва да се промени, за да имаме по-качествена наука?

– Анализирал съм част от проблемите, свързани с научните изследвания в България, които споменах преди малко. Ще се опитам да потърся общите причини за тези проблеми и на тази основа да предложа възможни пътища за тяхното преодоляване. Важно според мен е да имаме и да спазваме ясни и точни правила за оценка и финансиране на научните изследвания, основани на международно признати критерии, научната етика и компетентност. В по-широк план смятам, че държавата трябва да осъзнае ролята на научните изследвания на високо ниво като необходимо условие за положителното икономическо и социално развитие и за издигане на авторитета на страната. Много примери в различни държави показват, че просперитетът в съвременния свят се определя най-вече от високото ниво на научните изследвания и иновациите в държавата.

 

* BNews.bg не носи абсолютна никаква отговорност за изразените от читателите/потребителите мнения и/или коментари. Всеки читател/потребител, който публикува мнение и/или коментар под публикация/статия в BNews.bg като свободен посетител, или чрез регистрацията си от Фейсбук, декларира, че се съгласява с Общите условия за ползване на сайта BNews.bg. ВИЖТЕ ТУК!

loading...

Коментари

Напиши коментар

Коментари