сряда, 08 юли 2015, 10:12 ч.

Олигавено понятие

Бай Ганьо - реформатор

BNews.bg

Бай Ганьо - реформатор

След провала на две ключови реформи няма нищо по-логично РБ да напусне управлението. „Ама де-де!“.

„Реформаторският блок няма да допусне местните избори да забавят здравната и съдебната реформа.

Това дали 43-ото Народно събрание ще събере необходимия кураж да гласува реформите ще предопредели дали реформаторите ще останем част от управляващото реформаторско мнозинство, или ще станем част от опозицията.“

След храброто изказване от 18 май лидерът на ДСБ и съпредседател на РБ би следвало също толкова храбро да изпълни заканата си. Все пак само в един ден изскочиха два сериозни повода за излизане от управлението, и то свързани тъкмо с реформите в здравеопазването и правосъдието. Поводи, заради които Радан Кънев не просто трябваше да скъса на ситни парченца коалиционното споразумение с ГЕРБ, ами да настоява за незабавните оставки на бламираните лично от премиера д-р Петър Москов и Христо Иванов!

Е, ние си знаем, че „дума дупка не прави“, както казваше един литературен герой.

Същият герой обаче беше откровен в писмото си до главния редактор на в. „Не му е времето“, а не разтегляше додеяли локуми за принципи и морал. За разлика от реформаторите, той дори чистосърдечно си призна: „Разбирам да не беше властта в ръцете ни, да подсмърчахме отстрана - тогава хелбетя ще ти причерней и ще караш наред, с Особата барабар. Ама сега, когато сме допипали кокала с две ръце и когато тамам му е времето да се осигурим за стари години, да взема аз да кажа някоя права дума за Особата? Ама де-де!“

Впрочем точно по тази причина и самата „Особа“ е в състояние спокойно да обръща позициите си, без капка притеснение, че това би предизвикало трус в коалицията. Премиерът си дава ясна сметка, че както в понеделник може да даде зелена светлина на някоя идея, така във вторник, сряда или най-късно в петък може да я прати в кошчето със завидна лекота. Включително да задава коренно различна посока на няколко реформи наведнъж и в рамките на не повече от два-три часа, с което да постави и рекорд по завъртане на 180 градуса...

И преди, разбира се, сме отчитали подобни резки промени, само че на 1 юли вече беше подменена и самата философия на две реформи:

- Малко след като участва в председателския съвет на Народното събрание, за да поиска парламентарна подкрепа за здравната реформа, премиерът обяви, че министър Петър Москов ще оттегли текстовете за приватизацията на държавните болници от Закона за лечебните заведения. Не е лошо да се припомни обаче, че приватизацията беше приета от кабинета едва преди месец, като въпросните текстове бяха вкарани в последния момент и за всеобща изненада. Дори финансовият министър Владислав Горанов се оказа неосведомен и остро възрази, та по същество стратегията мина единствено заради подкрепата на премиера.

- Същото се случи и с така наречената съдебна реформа, пред която Бойко Борисов изведнъж начерта нова траектория - към съкращаване на наказателния процес. В момент, когато внесените от самото правителство предложения се натъкнаха на съпротива от страна на прокуратурата, съдебни кадровици и политици, премиерът предпочете да подкрепи критиците, вместо собствения си министър.

Стигна се дори до там Христо Иванов да се оплете като пате в кълчища, обяснявайки, че уж нямало отлагане на реформата, а само „опасност от замразяване.“

На този фон реформаторите вече трябваше да са се изправили като гора от стомана, за да бранят своите представители във властта. И особено съдебната реформа, обявена от самите тях за светая светих. Радан Кънев обаче (а той отгоре на всичко е адвокат!) даже не трепна, когато премиерът нападна адвокатската колегия и лансира идеята за следене на защитата. „Ето сега ние издирваме убиец, адвокатът му се явява да го представлява. Всеки нормален човек би казал – добре, а защо не проследят адвоката и да го хванат къде отива да му даде информацията. Как да обясним на хората, че по закон не може да се следи и има 100% независимост на адвоката?!“

Най-малкото, което беше длъжен да направи Кънев, бе да припомни на премиера, че неприкосновеността на адвокатската тайна е международен стандарт, който е записан и в българската конституция. По-точно същата конституция, за чиято промяна на 16 април се обяви лично Бойко Борисов с декларацията, че това ще доведе до реална съдебна реформа. Точно с тази цел бяха внесени и проектопромените в текстовете на основния закон, с които се предлага прекратяването на мандата на сегашния Висш съдебен съвет, разделянето му на прокурорска и съдийска колегия и по-големи задължения за отчетност на главния прокурор пред Народното събрание. Впоследствие започнаха обсъждания, беше сформирана и временна парламентарна комисия, която да разгледа предложените от правителството поправки в конституцията. Изобщо седмици наред публиката беше обилно занимавана с въпроси като трябва ли да се свика Велико народно събрание, за да приеме промените, или и обикновено би могло да свърши работа, докато в един момент всичко отиде по дяволите...

И здравната, и съдебната реформи имат десетки кусури, но тук не става дума нито за подозренията, че едната ще централизира корупцията, нито за съмненията, че другата ще облагодетелства лобистки кръгове, гравитиращи около РБ и икономически групировки.

В случая е далеч по-притеснително, че самата дума „реформа“ беше доволно олигавена и изпразнена от съдържание, единствено в името на оцеляването във властта.

Оттук нататък всяко нейно споменаване ще буди тежка неприязън и точно това е най-отблъскващото в действията на тъй наречените реформатори.

Статуквото, срещу което тези хора ужким водят битка, само може да почерпи – с такива врагове то няма нужда от защитници.

И това се видя още в началото на „прехода“, когато едва взело властта, правителството на Филип Димитров започна масова чистка в съдебната система. Тогавашният ВСС беше разпуснат, а новият му състав избра за главен прокурор „нашия човек" Иван Татарчев. Кабинетът „Костов" продължи традицията с лансирането на Никола Филчев, пак „наше момче и ще слуша". Той успя да овладее и Висшия съдебен съвет, който от своя страна назначи друг „наш" за шеф на ВКС - Иван Григоров. Настоящият състав на ВСС пък беше сформиран през 2012 г., при управлението на ГЕРБ. Същият Висш съдебен съвет избра за главен прокурор Сотир Цацаров. Преди това избра Владимира Янева и Георги Колев - все близки до вътрешния министър Цветан Цветанов, които оглавиха съответно Софийски градски и Върховния административен съд.

Все пак известен пробив, трябва да признаем, имаше поне в здравната реформа, но и там днешните реформатори дадоха всичко от себе си, за да съсипят постигнатото. Абсурдните идеи на д-р Петър Москов не просто не срещнаха съпротива от неговите политически приятели, ами Радан Кънев дори продължи да бълва патетични статуси във Фейсбук, завършващи с възклицанието: „Евала, Док!“...

Евала, евала, ама колко да е евала, при положение че всички тези „реформи“ отидоха в кошчето след едно скръцване със зъби от страна на „Особата“? И с пълно основание впрочем, ако припомним, че отговорността е нейна, а в навечерието на местни избори подобни имитации са абсолютно нежелателни. Не на последно място – когато вместо да излезе в опозиция, съпредседателят на РБ Радан Кънев направи угодническото изявление, че мнозинството е здраво като скала: „Не виждам причини да не е. Напротив - добрата икономическа конюнктура, която се усеща навсякъде в страната, е определящ фактор за стабилност на управлението.“

Усетихте ли как потече мазна слуз от принципност и моралност?
При това мазност, която удари в земята и писмото на онзи литературен герой до главния редактор на в. „Не му е времето“. „Виждаш ли как викам да живей, пък ти си взел да казваш, че съм бил против? Завиждаш ми, да те вземе дяволът. Знайш си ти, че ако вземем да се надвикваме, не се знай кой кого ще надвика. Па и за почитание, ако дойде думата, аз пак не се давам. Ти ще цалунеш ръка, аз - двете ръце; ти ще цалунеш скута, аз - краката; ти ще цалунеш на друго място, аз - на още по-друго място.“

Като се замисли човек, от времето на Алеко Константинов не се е променило кой знае какво.

С една разлика обаче – бай Ганьо не е имал претенциите на реформатор. А иначе си е все така омерзително.

Анализ: Темаdaily

* BNews.bg не носи абсолютна никаква отговорност за изразените от читателите/потребителите мнения и/или коментари. Всеки читател/потребител, който публикува мнение и/или коментар под публикация/статия в BNews.bg като свободен посетител, или чрез регистрацията си от Фейсбук, декларира, че се съгласява с Общите условия за ползване на сайта BNews.bg. ВИЖТЕ ТУК!

loading...

Коментари

  • Кару -цар ! - 12:25, 08 юли

    Всичко казано по-горе е правилно ! Ама къде е българския народ в тази мърсотия ! Не вижда ли ,не чува ли ,та залага карта на тия дръгливи коне ! Разбира се ако им оставим време ,конете ще се охранят и пак няма да карат държавната каруца ! Ще си купят още зоб ,защото всеки на това място му се малее !И защото ще затлъстеят !Вместо коне ,ще имаме шопари !

Напиши коментар

Коментари