събота, 11 юли 2015, 20:56 ч.

Чл.-кор. проф. д.х.н. Константин Хаджииванов:

Истинските решения трябва да се взимат от учените

BNews.bg

Истинските решения трябва да се взимат от учените

Чл.-кор. проф. д.х.н. Константин Хаджииванов, Институт по обща и неорганична химия при БАН пред Аз Буки.

Проф. Хаджииванов, Институтът по обща и неорганична химия (БАН), Инситутът по катализ (БАН) и Факултетът по химия и фармация на Софийския университет обединиха усилията си в подготовката на ново поколение специалисти в стратегически важна за икономиката на страната област – съвременни материали за опазване на околната среда. От какво е продиктувана тази необходимост?

-Една от основните причини е, че последните години, най-вече поради ниското заплащане и политиките на неглижиране на професията на изследователя, малцина избират науката като свое поприще. Това, от своя страна, се отразява и върху качеството на изследователите и изследователската работа. Преди десетина години, когато обявявахме конкурс за докторанти, 5 – 6 човека кандидатстваха за едно място. Сега сме доволни, ако се яви и един кандидат. За какъв подбор тогава говорим? И нерядко конкурсите пропадат, защото няма стойностни кандидати.

За щастие, все още има млади учени, които по призвание са дошли в нашите институти и във Факултета по химия и фармация. Решихме, че е хубаво те да получат допълнителна подготовка и умения, за да могат да се справят с предизвикателствата на днешната наука, която все повече се интензифицира. Все по-трудно става на отделния учен да се справя с конкуренцията. Налага се той да притежава допълнителни умения, да владее английски език, да има познания по защита на интелектуалната собственост, да умее да представя и популяризира резултатите от своята работа, да знае как се пишат научни статии. Ако предишните поколения сме се учили на принципа проба – грешка, то днес е неоправдано губенето на време за подобно нещо.

Това накара трите звена, в които тематиката за опазване на околната среда присъства по някакъв начин в научните изследвания, да обединим усилията и да подготвим младите колеги за предизвикателствата на изследователската работа.

Те получиха достъп до уникална апаратура. Вече познават нейните възможности и знаят как може най-добре да се използва в бъдещите им изследвания. Подпомогнати бяха и за публикации в списания с импакт-фактор. Участваха в научни конференции у нас и в чужбина, което безспорно допринася както за установяване на професионални контакти, така и за придобиване на самочувствие, че са част от голямото семейство на учените по света.

– А какво означават съвременни материали за опазване на околната среда?

– Донякъде терминът „съвременни материали“ бе предложен от мен вместо широко използвания термин „нови материали“. Има материали, които са известни отдавна, но някои техни свойства са непознати или отскоро известни. За пример ще дам нанесеното злато – отдавна известен материал. Преди около двайсет години обаче излезе работа на японски учени, които показаха, че когато златните частици са с наноразмери, те са изключително активни, дори при стайна температура, в каталитичното окисление на въглероден оксид – много важна реакция, когато говорим за опазване на околната среда. В случая говорим за стар материал, който в един момент става съвременен.

– Когато говорим на тема „млад учен“, неминуемо възниква въпросът – а има ли той „почва“ у нас? Само заплащането ли е причината младите хора да обръщат гръб на науката?

– Дълго време съм се занимавал и с управленска дейност и мога да твърдя, че основният проблем наистина е финансирането. В нашия институт, както навсякъде, млади и кадърни изследователи напуснаха и отидоха на друга работа заради по-високата заплата. Сега, когато ни гостуват, винаги със съжаление говорят, че работата в Института им е била изключително интересна, но трябва да издържат семейство.

Навсякъде по света заплатите на учените не са сред най-високите. Т.е. ние си „плащаме“ за това, че професията и работата ни са интересни. Но у нас нещата са придобили твърде нелицеприятни измерения. Преди години заплатата на един научен сътрудник бе съизмерима със средната заплата в страната. Днес е много по-ниска, а заплатата на младия учен дори не покрива екзистенц минимума на живот.

Другият фактор за изтичането на кадърни изследователи е търсенето на по-добри възможности за изяви. В една наша лаборатория например трудностите са от всякакво естество – и финансово, и материално, и дори административно. Не че на Запад всичко е идеално, но ако един изследовател отиде в лаборатория във Франция например, той ще постигне за едно и също време повече, отколкото, ако остане тук.

И в България има силни звена. Но трудностите са в пъти повече – веднъж няма да получиш заплата, в друг случай ще ти спънат проекта или просто няма да ти изплатят свършената работа. Ръководител съм на проект от 2008 г., който без причини така и не получи финансиране за втория етап.

Ето защо мнозина кадърни учени напуснаха България.

Но на въпроса – почва за младите в науката има. Въпросът е, че броят на желаещите не е достатъчен, за да се подберат най-добрите.

– Споменахте, че имате проект, който така и не е бил дофинансиран. Защо ми се струва, че е по Фонд „Научни изследвания“. Имате ли свое обяснение защо така и не се променят към добро нещата във Фонда?

– За да бъда коректен, нека уточня, че съм председател на Постоянната научно-експертна комисия по природни науки. Но задълженията ми нямат нищо общо с конкурсните сесии. Истината е, че за много неща нямам обяснение. Имало е времена, когато работата във Фонда е вървяла прилично. А после дойдоха скандалите, като най-големият доведе и до министерска оставка.

Преди 3 – 4 години беше назначена комисия, натоварена с разработването на проектоправилник на Фонда. Като неин член, мога да кажа, че обмисляхме в детайли всяка възможност, проигравахме в дискусии до какво би могло да доведе едно или друго решение. Смея да твърдя, че подготвихме правилник, който, ако се приеме и се спазва, би могъл да осигури доста по-плавно функциониране на Фонда. Основното в този проект на правилник е, че се определя ценз за членовете на управата на Фонда, на комисиите, на рецензентите и т.н. и всеки един трябва да е активен учен. Истинските решения трябва да се взимат от учените.

Ако се замислим, основните проблеми винаги са произтичали от хора, които не са доказани учени. Затова сметнахме, че ядката на проблема е именно в ценза. Максимално обективна рецензия може да направи утвърден учен, който не би се страхувал, че някое ново име в науката ще го засенчи.

Аз съм и „за“ чуждестранни рецензенти – добри учени, и не защото нямаме български. Но чуждестранните не познават или в по-малка степен познават българските си колеги и по-малко ще се влияят от лични мотиви – фактор, силно застъпен у нас.

С писането на правилник на Фонд „Научни изследвания“ се ангажираха не един и двама министри. Нямам идея защо такъв все още няма. Но и сега действащият правилник, ако се прилага, нещата могат да вървят. Ще повторя – ако се прилага.

 

В момента научната група на чл.-кор. проф. Константин Хаджииванов (от направление „Адсорбции и катализ“ на Института по обща и неорганична химия на БАН) работи по мащабен паневропейски проект, финансиран от 7. Рамкова програма за над 10 млн. евро. В проекта са обединили усилията си близо 20 институции от 8 държави. Задачата на европейските учени е да се разработят нови материали за улавяне на въглеродния диоксид – основен замърсител във въздуха.

Учените стъпват на нов клас композитни материали на основата на порести металоорганични структури. Това, че са порести (подобни на зеолитите), ги прави изключително привлекателни като адсорбенти на различни замърсители.Освен това материалите са „дишащи“, т.е. могат да променят размера на порите си, което ги прави при определени условия селективни в адсорбцията на газове, чиито молекули са с определени размери. И точно българската задача е да се установи механизмът на адсорбция  на редица газове върху материали, които се синтезират от други колективи.

Българският екип вече има известни научни постижения – посредством инфрачервена спектроскопия е установена  структурата на специфичен димер на въглеродния диоксид (агломерат от две молекули), чието образуване предизвиква преход на материала от широко- в теснопорест.

* BNews.bg не носи абсолютна никаква отговорност за изразените от читателите/потребителите мнения и/или коментари. Всеки читател/потребител, който публикува мнение и/или коментар под публикация/статия в BNews.bg като свободен посетител, или чрез регистрацията си от Фейсбук, декларира, че се съгласява с Общите условия за ползване на сайта BNews.bg. ВИЖТЕ ТУК!

loading...

Коментари

Напиши коментар

Коментари