петък, 10 юли 2015, 16:27 ч.

Мнение на лектора

Д-р Ася Асенова: Защо италиански студенти учат български

BNews.bg

Д-р Ася Асенова: Защо италиански студенти учат български

Д-р Ася Асенова, лектор по български език и литература в Университета Ca Foscari – Венеция отговаря на този въпрос.

– Д-р Асенова, какви качества според Вас трябва да притежава човек, за да се отправи на мисия – да преподава български език, литература и култура на млади европейци?

Според мен на първо място – чувството за отговорност към преподаването на българския език и оценяване на важността на тази мисия. Лекторът трябва да бъде всеотдаен към своята преподавателска дейност. Не на последно място бих посочила гъвкавост, за да се „впише“ в държавата и в университета, в който има български лекторат. Всяко висше училище е автономно и има свои политики, с които лекторът трябва да се съобразява. Той трябва да умее да се адаптира към академичната среда и най-вече да отговори на очакванията на студентите, ако иска те да участват активно в неговия курс.

Основната цел на лектората е студентите да научат езика. И тъй като това става в чуждоезикова среда, лекторът трябва да осигури допълнителни провокации, които ще събудят интереса на младите хора към дадения език. Именно затова освен български език запознавам студентите си и с история, култура, литература, социален живот и всичко останало, което за тях би могло да бъде атрактивно и непознато. Чрез нашето културно наследство аз се старая да провокирам интереса на италианските студенти към България, към историята и географията й, начина на живот, социума, традиции и обичаи. Когато изучаването на българския език върви успоредно с изучаването на културно-историческото ни наследство и съвременните реалии в България, то такъв тип преподаване е обречено на успех. А от следващата година стартира и отделен курс по български език и култура, който ще бъде воден на италиански, за да бъде достъпен за всички студенти и не непременно да бъде обвързан с научаването на езика.

– Казвате, че едно от качествата, които трябва да притежава лекторът, е гъвкавост. Тя му е необходима, за де се впише в чуждата академична среда, която си има свои правила. Как се научават тези правила, особено когато сте първият български лектор в Ca Foscari?

Това е първият лекторат по български език и литература във Венецианския университет, но и за мен е първата подобна задача, която изпълнявам. Пристигнах в Ca Foscari на 10 септември 2014 г., два дена след началото на новата академична година. В първите дни на всяка учебна година академичното ръководство запознава студентите с възможните курсове, които те могат да посещават. В това отношение италианските студенти имат невероятна свобода на избор. В началото на всеки семестър могат да записват курс, могат да го посещават и да се явят или не на изпит. Това е изпитание за всеки лектор – веднъж попаднали при него, студентите трябва да харесат курса, за да продължат и втория, и третия и т.н. семестър и така да трупат кредити.

Към момента курсът по български език и литература се посещава от 9 студенти на Ca Foscari, които се обучават в различни специалности – например американска литература, английски и руски език, теология, китаистика, както и студенти по „Еразъм“. Това разнообразие е също предизвикателство, защото лекторът трябва да намери и да заложи на общото и на индивидуалните интереси на тези млади хора, да ги обедини в екипна работа, но и да ги разграничи, давайки свобода за изява съобразно техните интереси.

– Какви са мотивите, които предопределят избора на курса?

Мотивите са най-различни, включително и лични. Но обикновено интересът към лектората по български език е движен най-вече от професионален интерес и най-често е чисто прагматичен. Младите хора се интересуват от възможности да посещават летни курсове, семинари и школи в дадената страна, да участват в стажове в реалната езикова среда, а в един по-далечен план – владеенето на езика би могло да бъде един конкурентен бонус при професионалната им реализация. Студентите в Ca Foscari са добре ориентирани и във възможностите, които им предлага програмата „Еразъм“ за академична мобилност.

Макар и само в рамките на една академична година, но в българския лекторат вече се открояват студенти, които безспорно се интересуват от нашия език, литература и култура. За пример ще дам Николета Кадето. За своята комплексна оценка тя подготви невероятна презентация за Яворов, неговото творчество и интерпретация на „Сенки“ – сякаш е преминала курс по литературознание – уникално близка да историческата истина за Яворов, анализ на неговото творчество, невероятно дълбок анализ на самото произведение. Трябва да отбележа, че това е избор на самата студентка, изцяло самостоятелно проучване и анализиране, от което аз самата останах изумена.

– Какво трябва да направи един лектор, за да привлича повече студенти, да задържи техния интерес, провокирайки ги да се впуснат в изследване на непознатото?

Всеки студент е индивидуална личност и лекторът трябва да намери най-подходящия път, чрез който да мотивира и провокира неговия интерес, поотделно и в групата. Трябва да бъде изключително отворен, гъвкав и всеотдаен. Да предлага различни ресурси, подходи. Да провокира непрекъснато.

– Доколко българската държава трябва да стои зад институцията лекторат?

Отскоро съм ангажирана с подобна преподавателска дейност и ми е рано да правя обобщения. Срещам абсолютна подкрепа и съдействие от страна на МОН и посолството ни в Рим. До момента всичко, което ми е било необходимо, съм получавала от МОН. В своята работа използвам мои и предоставени от Министерството литература, филми, дискове, които са част от преподавателския процес, в който задължителен елемент е интерактивното обучение.

– Близките планове на българския лекторат във Венецианския университет?

Да продължи работата по неговото популяризиране. От новата учебна година подготвям електронен курс по български език и литература – един допълнителен ресурс както за подготовката на студентите, така и за изпитите. Катедрата участва в проект за популяризиране на миноритарните езици. Чрез него се разработва културен електронен модул с ресурси, приложения, видео, посветени на българския език. Планирани са конференция през новата учебна година и публикации.

Чертая и съвместна работа с вече напредналите студенти и с тези, които тепърва ще изберат курса по български език и култура от септември. Съвместни семинарни и аудиторни работи ще помогнат на новите студенти по-бързо да навлязат в курса на обучение и което е по-важно – да се мотивират чрез успехите на тези, които имат зад гърба си година занимания.

Бих искала да подчертая, че българистиката в Ca Foscari не започва сега и от нулата. Напротив! Има утвърдена традиция, благодарение на проф. Илияна Кръпова. Има богата библиотека, а български език и култура се преподават отдавна по различни европейски програми за подкрепа на т.нар. „малки“ езици.  В Ca Foscari преподава и друг виден славист и българист проф. Александър Наумов.

– С какви трудности се сблъсква лекторът?

Ако има такива, то с тях тепърва ще се срещам. Засега мога да посоча липсата на унифицирана документация, която трябва да се прилага от нас като лектори в началото и в края на учебната година. Регламентите в приемащите университети са различни и съответно се налага допълнително търсене на решения в подсигуряването на даден документ. Мисля, че изпращащата страна, в случая България, винаги трябва да има предвид и правилата, по които живее и се ръководи приемащият университет.

Не са изчистени въпросите и около стажа на лектора. В моя случай съм в неплатен отпуск от Софийския университет, където съм преподавател, а съм командирована от МОН. През летните месеци ще трябва да се върна на работното си място в София, а от септември отново да поискам неплатен отпуск.

Във всички случаи обаче нашите лекторати зад граница трябва да имат една обща платформа за споделяне както на добри практики, така и на решени и нерешени проблеми.  Електронният курс, който подготвям, може да бъде основа за всички лекторати. Това изключително ще улесни работата ни. Още повече че има вече готова електронна платформа по български език към факултет „Славянски филологии“ – ezik.bg, изготвена в рамките на проект по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, която може да бъде използвана много успешно.

 

Д-р Ася Асенова е завършила „Българска филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Има магистърска степен по лингвистика към Факултета по славянски филологии и по социални изследвания на пола към Философския факултет към СУ. Защитава докторска степен във Философския факултет на Алма матер на тема „Морални проблеми при оплождане ин витро“. Главен асистент е в катедра „Българския език като чужд“. Интересите й са в областта на лингвистиката, чуждоезиковото обучение, gender studies. В момента е лектор по български език и култура във венецианския университет Ca Foscari и продължава да се занимава с методологията на преподаване на българския език на чужденци, но вече в контекста на чужда езикова среда.

* BNews.bg не носи абсолютна никаква отговорност за изразените от читателите/потребителите мнения и/или коментари. Всеки читател/потребител, който публикува мнение и/или коментар под публикация/статия в BNews.bg като свободен посетител, или чрез регистрацията си от Фейсбук, декларира, че се съгласява с Общите условия за ползване на сайта BNews.bg. ВИЖТЕ ТУК!

loading...

Коментари

  • Анатоли - 12:17, 11 юли

    За да могат да почнат в работа в кол център в София, защото в Италия и Испания няма бач за младите.

Напиши коментар

Коментари