четвъртък, 06 август 2015, 11:53 ч.

Доц. д-р Теодора Петрова:

Факултетът по журналистика ще изненада с нова специалност - комуникация

BNews.bg

Факултетът по журналистика ще изненада с нова специалност - комуникация

За да я „предложим на пазара“, специалността трябва да бъде одобрена на университетско ниво, а после проектът да бъде положително оценен от Националната агенция по акредитация, казва доц. д-р Теодора Петрова, декан на Факултута по журналистика и масова комуникация, Софийски университет „Св. Климент Охридски“ пред Аз Буки.

–     Доц. Петрова, как мина тазгодишната кандидатстудентска кампания? Усеща ли се и във Факултета по журналистика демографската криза?

–     Не бих казала, че има намаляване на кандидат-студентите. Спадът е съвсем малък, въпреки че тази година кандидатства випуск с най-малко родени деца. Да не забравяме и конкуренцията на други университети в страната, които предлагат специалности, които имаме и ние. Заради икономическата криза много родители не могат да плащат обучението на децата в София. И още един немаловажен факт – немалък брой зрелостници заминават за чужбина.

Иначе броят на местата за прием при нас не е променян от години, но този прием се изпълнява винаги. Може да се каже, че

интересът към специалностите в нашия факултет остава трайно висок.

След тазгодишната кандидатстудентска кампания излязоха данни за най-търсените специалности в Софийския университет. Психологията от години държи палмата на първенството, следват право, компютърно инженерство, което е съвсем нормално. Нашият факултет също е в челото, макар че преди години бяхме още по-високо в класацията.

– Освен изброените по-горе причини, има ли и други, които са в дъното на това отстъпление? Как противодействате?

–     Проблемът донякъде е и в медийната среда, която не е много добра напоследък. Освен журналистика при нас се учи и специалността „Връзки с обществеността“, както и „Книгоиздаване“, които се радват на стабилен интерес. Опитваме се да поддържаме високи стандарти на обучение. Факултетът ни е член на европейска организация на университетите и училищата, в които се преподава журналистика, както и в организация, обединяваща училищата за пиар. Смея да твърдя, че поддържаме и стандарти, залегнали в Болонското споразумение.

Сега се опитваме да пуснем нова специалност – комуникация, където да се изучават спецификите на медиите.

Явно вече не е достатъчно да се учат само специалностите в чист вид, те трябва да се надграждат. В новата специалност ще се учат много повече компютри, тъй като съвременността изисква повече технологични умения, средата, в която се работи днес, е различна. За да я „предложим на пазара“, специалността трябва да бъде одобрена на университетско ниво, а после проектът да бъде положително оценен от Националната агенция по акредитация.

–     Имате ли модерна техника за обучение в специалностите „Радио и телевизия“ например?

–     Модерна техника трябва за всички специалности, включително и за „Печат“. Само че процесът е сложен. Трябва да минаваме през обществените поръчки. Не достигат и средства. Новото оборудване ще изисква и допълнителни практически курсове – това са просто други умения. Няколко пъти сме кандидатствали по големи проекти, но все нещо малко не ни достига. Техниката днес не е много скъпа, но трябва да е достатъчна за един цял производствен цикъл. Теоретичните знания са важни, важно е да формираш мислене, но и работната среда е от огромно значение. А тя се променя бързо. Завършващите студенти трябва да притежават умения за работа с модерната техника, да познават основните програми.

–     А какви са тенденциите по отношение на грамотността на кандидатите през годините? Какво показват предварителните и редовните изпити?

–     Предварителните изпити са шанс за кандидатите, които могат и да се ориентират в своите знания. Но и немалко деца още на предварителните изпити получават високи оценки, например ако темата им допадне повече, отколкото на редовния. Едно е ясно – между март и юни не може да се научи граматика. Ако не си сторил това в училище за 12 години, няма как да покриеш дефицита за 2 – 3 месеца.

Безспорно нивото на кандидатите е различно. Но ние се стараем да подбираме езиково грамотни студенти. Защото университетът не е мястото, където се учи къде се слагат запетайките.

Прави впечатление, че новите поколения пишат кратки изречения. Текстовете им са смислени, добре структурирани, но много по-сбити. Това идва от начина на живот и комуникация – през телефон, през интернет. Има деца с добра обща култура, със социално мислене – а търсим точно такива. Като ще стават журналисти, трябва да ги вълнуват обществените проблеми. Има кандидати, които пишат прекрасно, но очевидно ориентацията им е към литературата. И в добрия, и в лошия смисъл младите са по-прагматични, по-ясно ориентирани, по-консумативно настроени. Но и животът е такъв. Те са продукт на своето време.

–     Какви са възможностите за стажове? Какво прави факултетът в това отношение?

–     От години имаме летни стажове, които са задължителни, а и европейските политики са такива – да се насърчава работата по време на следването. Това е хубаво. Когато един млад човек кандидатства за работа, е по-добре да се е сблъсквал с проблемите на работната среда.

Факултетът поддържа добри връзки с колегите от медиите – в повечето случаи наши бивши възпитаници, които добре приемат студентите. Лятото е сезон на отпуските и има място за стажанти. Студентите имат възможност да пишат, включват се в производствения процес. Някои дори остават на постоянна работа – ако двете страни се харесат взаимно. Много от професионалните контакти тръгват от стажовете. Това е добре, защото дори някъде да се обяви конкурс, по-трудно е да се проверят качествата на кандидата за работа чрез портфолио, да не говорим за умения за работа в екип. Благодарни сме на колегите от медиите за шансовете, които дават на студентите. Всеки, който завършва, има някакви познания, но тепърва трябва да се оформя като професионалист и това става само в работна среда.

Имаше голям проект през Министерството на образованието и науката за студентски стажове, работодателите също получаваха средства за тях. Тези практики после се вписват в CV-тата на студентите и е по-лесно, като си търсят работа, да имат подобно нещо зад гърба си. Имаме и 12 договора по програма „Еразъм“. Нашите студенти много харесват да пътуват. Това е добра възможност да усъвършенстват владеенето на чужд език и на професионално ниво. Освен това да поживеят и работят в чужда среда е добър социален опит.

–     А какви активности развиват студентите във факултета?

–     Имаме активен Студентски съвет. Студентите ни се самоорганизират и правят „Дни на свободно слово“, срещи с различни хора. Винаги реагират, ако има проблеми. Имаме и медии във факултета, където студентите могат да работят по време на упражненията. Тук е радио „Алма матер“, както и едноименната телевизия, чиито предавания се излъчват онлайн. Тази година студентите успяха да издадат и в. „Алмаматер“, така цикълът се затваря. Ако следващите студенти го продължат, ще бъде добре. Bulgaria On Air излъчва също по договореност материали на студенти. Радио „Реакция“ е инициатива на колегите от радиопрофила. Тези инициативи дават възможност на студентите сами да пробват различни неща.

Тази година с бъдещи радиожурналисти правихме блог, посветен на европейската дигитална среда. Някои студенти се сърдеха, като им връщахме материалите, но това е неизбежно в професията и те трябва да свикнат с това.

* BNews.bg не носи абсолютна никаква отговорност за изразените от читателите/потребителите мнения и/или коментари. Всеки читател/потребител, който публикува мнение и/или коментар под публикация/статия в BNews.bg като свободен посетител, или чрез регистрацията си от Фейсбук, декларира, че се съгласява с Общите условия за ползване на сайта BNews.bg. ВИЖТЕ ТУК!

loading...

Коментари

Напиши коментар

Коментари