вторник, 04 август 2015, 20:35 ч.

Лятно четиво

Има ли надежда за изчезналите животни

BNews.bg

Има ли надежда за изчезналите животни

Защо в Сан Диего създават зоологическа градина в ... хладилник?

Не мога да си представя някъде по света буквар, по който децата да учат азбуката, а до буквата „З” да няма изображение на зебра. Дивите зебри, жизнени и бързи, красиви, характерно раирани на тъмни и бели ивици, кръстосват тревистите пространства на Южна Африка.

За какво служат райетата: въпрос с много отговори

Ивиците покриват цялото тяло на зебрите. Това е толкова характерно, че често ги наричат „тигрови коне“. Раирана е главата – все едно е маска на бандит или на футболен фен. Райетата са от вертикални по главата и тялото до хоризонтални по краката, до самите копита. Може да е трудно за вярване, но черно-белите ивици и досега не са получили общоприето обяснение.

На света няма две еднакво раирани зебри. Ивиците на всяка зебра са индивидуални, точно както при човека са индивидуални пръстовите отпечатъци. Съществува предположение, че по ивиците малките запомнят майките си и така ги намират сред стадото. Трудно е обаче да си представим, че „тигровите коне“ ползват своята впечатляваща окраска просто за да се разпознават.

На пръв поглед външният вид на зебрите трябва да им пречи, защото ги прави по-забележими за хищниците, които ги дебнат – лъвовете и петнистите хиени. Една популярна теория е, че когато са в стадо, очертанията на отделните животни се сливат и хищниците възприемат групата като нещо цяло, голямо и заплашително. Наскоро унгарски учени предположиха, че животните с ивици са по-малко привлекателни за смучещите кръв мухи, например за мухата це-це. Последната теория – от 2015 г. – допуска, че редуването на ивиците води до по-добро охлаждане на тялото. Но за тази теория, както и за останалите, няма сигурни доказателства.

Колко вида зебри има

Днес в Африка, на юг от Сахара, има три вида „тигрови коне“. Най-разпространена и известна е зебрата на равнините, живееща на групи от един мъжки, няколко женски и малките им. Зебрата Греви, с по-тънки райета, и планинската зебра са близки до изчезване. Допреди 150 години в Кару, засушлива равнина на север от Кейптаун, все още е можело да се видят стада от характерна зебра, наречена куага. Куагата е била раирана по особен начин – ивиците са били кафяви и само на главата и предната част на тялото. Краката са били бели, а задната част била гладка, като при коня. Куагата е била нещо като полузебра, полукон. Стара шега при холандските заселници е била, че куагата е зебра, която е забравила да си облече долнището на пижамата.

Печалната съдба
на куагата

През XIX век в Кару, негостоприемната равнина, която куагата обитава, се появяват европейски фермери – главно холандци, известни като фоортекери, първопроходци. Те пристигат на големи групи от десетки семейства, с фургони, коне и стопански животни. На тях куагите им се сторили вредни и те започнали да ги избиват, за да осигурят по-обилна паша на домашните стада. С месото хранели местните работници, а от кожата правели каквото може – торби, куфари. След няколко десетилетия числеността на куагите станала критично малка и те изчезнали. От тях остават няколко препарирани животни и пет снимки на куагата, живяла в зоологическата градина в Лондон до 1872 г.

Така тихо и незабелязано куагата попълва списъка на животните, изчезнали напълно от Земята през последните 500 години. Когато администрацията в Кейптаун се сеща да обяви куагата за защитена, от няколко години в Африка няма куаги.

Проектът „Куага“

През 80-те години на миналия век в зоологическата градина на Сан Диего, Калифорния, започва програма за запазване на ДНК на застрашените от изчезване животни. След като в ДНК е записана цялата информация за развитие на организма, идеята е, че запазената ДНК ще може в бъдеще да помогне за изследване на редките животни. Оливър Райдър, който работи по създаването на тази „зоо­логическа градина в хладилник“, се обръща към Природонаучния музей в Кейптаун с молба да получи тъкан от различни видове зебри. Писмото му попада при Райнхолд Рау, препаратор към музея. Рау предлага не само това, но и суха тъкан от изчезналата куага. Райдър разбира важността на задачата и успява да изолира ДНК на възраст 140 години. През 1984 г. публикува резултатите. Оказва се, че куагата е най-близка до равнинната зебра и е доста отдалечена от конете и магаретата – най-близките роднини на зебрите.

Райнхолд Рау, ентусиазиран, главно със свои средства започва проект по възстановяване на куагата. От различни стада се подбират зебри с по-светла шарка в задната част на тялото и се кръстосват. От поколението подбират такива, които наподобяват куагата. Проектът „Куага“ продължава и досега, вече има достатъчно зебри, близко наподобяващи външния вид на куагата. Всяка зоологическа градина би искала да ги има.

Но куаги ли са това? Специалистите не са уверени. Нищо не се знае за поведението на куагите. Много видове се отличават не по външен вид, а по поведение. Били ли са куагите така плашливи като останалите зебри, че не е можело да станат домашни животни? Да не говорим, че никой не може да каже дали в естествени условия двата вида зебри са се кръстосвали. Във всеки случай историята с куагата и фермата на Рау дават на Майкъл Крайтън идеята да напише „Юрски парк“ („Джурасик парк“).

Възможно ли е възкресяването на изчезналите животни

Днес науката може да предвиди начини за реставрацията не само на куагата, но и на такива видове като мамута, измрели преди хиляди години. Въпросът обаче не е дали науката „може“, а дали „трябва“. Един случай може би ще поясни проблема. „Аддо“ е резерват за слонове в Южна Африка, огромен по размери. В него също има и африкански биволи. В резервата решават да въведат нови животни – лъвове. Предвижда се лъвовете да ловуват зебри. Лъвовете обаче са от Калахари, там зебри няма. Зебрите са оставени на спокойствие, а лъвовете се насочват към биволите. За броени дни биволите намаляват наполовина. Оказва се, че тези големи и свирепи тревопасни животни в резервата са загубили способността да се борят с хищниците.

Веднъж унищожена, природата трудно се възстановява такава, каквато е била.

Забележка: Зебрите не се отличават особено по ръст!

* BNews.bg не носи абсолютна никаква отговорност за изразените от читателите/потребителите мнения и/или коментари. Всеки читател/потребител, който публикува мнение и/или коментар под публикация/статия в BNews.bg като свободен посетител, или чрез регистрацията си от Фейсбук, декларира, че се съгласява с Общите условия за ползване на сайта BNews.bg. ВИЖТЕ ТУК!

loading...

Коментари

Напиши коментар

Коментари