сряда, 09 септември 2015, 20:49 ч.

Златина Карова, директор на дирекция „Наука“, МОН:

АЗ БУКИ 10 национални научни инфраструктури са част от паневропейски мрежи

BNews.bg

АЗ БУКИ 10 национални научни инфраструктури са част от паневропейски мрежи

До края на септември ще се изпълни ангажиментът за съфинансиране на международни проекти с наше участие. Те са готов научен продукт, който работи за България.

 

–     Г-жо Карова, рали в края на лятото ще отведе екип на МОН до всички точки от националната мрежа за научна инфраструктура. От какво е продиктувана тази необходимост?

–     Идеята ни е Националната иновационна стратегия за интелигентна специализация ( ИСИС) , която обвързва науката с бизнеса и с икономиката, да получи „прочита“ и на научните среди. Ралито ще обиколи шестте района на планиране, за да срещне нуждите от съвместен диалог между представителите на бизнеса и научните среди. Да обсъди за пореден път приоритетите на ИСИС от гледна точка на картографираната научна инфраструктура и регионалните приоритети и иновациионния потенциал.

Нашата цел е да се опитаме да очертаем кръга на възможните съвместни проекти между индустрия, бизнес, научна общност на база скала на търсеното финансиране. Това не е правено досега.

–     По-конкретно, какво означава това?

– Когато говорим за финансиране, най-често си представяме някоя оперативна програма или друг инструмент за финансиране на проекти.

Иска ми се изходната точка да бъде друга – да обясним на колегите кой е най-подходящият инструмент съобразно това на каква прогнозна стойност е проектът.

У нас има много непознати и неизползвани инструменти. Всички са се вторачили в ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“. Но нейната задача е строго определена – да допринася за структурния растеж. В същото време в ОП „Конкурентоспособност“ науката е на втори план, а водещи са фирмите.

Поех ангажимент да развия национален модел за финансов инженеринг за научната общност. Това е развито като възможност за общините като основен бенефициент в ОП „Регионално развитие“ – сега „Региони в растеж“. За тях работи втори финансов механизъм – специален фонд, подкрепян и от банките. Подобни финансови механизми трябва да разработим за учените, за научните институти, за университетите. За да могат да работят по вече одобрен проект, докато получат парите за старта на работа, за привличане на бизнеса като ползвател на научния резултат и за развитие на публично частното партньорство. Защото, както знаем, авансът невинаги е допустим и възможен.

Искам да разработим и национален модел за публично-частно партньорство. Законът засега е на „трупчета“. ЕК разписа правилата (насоките от декември 2014 г. за първи път включват раздел „Научно-развойна дейност“) , само че те трябва да бъдат адаптирани за България.

– Кои са другите инструменти, които учените могат да използват?

–     Освен оперативните програми това са „Хорзонт 2020“, програмата COST, програмата COSME, програмата за конкурентоспособност на предприятията и на малките и средните предприятия с общ бюджет 2.3 милиарда евро за периода 2014 – 2020 г.), иновационният фонд, Механизмът за МСП, малките инструменти на Европейския институт по технологии (т. нар. КИК-ове за стартиращи научни фирми) и редица други. Някой ще каже за последните, че са твърде малки. Да, така е, само че колкото са по-малки, толкова по-достъпни са те и кандидатстването е по-облекчено.

Затова искам по време на ралито с помощта на експерти да представим тези инструменти в цялата страна и на практика да създадем една неформална мрежа.

–     За какво още могат да помогнат личните впечатления за състоянието на научната инфраструктура?

–     Имаме 10 национални научни инфраструктури, които са част от паневропейски изследователски мрежи и затова са изведени като приоритетни – Националният университетски комплекс за биомедицински и приложни изследвания; Центърът за съвременна микроскопия на фундаментални и приложни изследвания в областта на биологията, медицината, биотехнологии; Инфраструктурата за устойчиво развитие в областта на морските изследвания; Съхранението на енергия и водородна енергетика; Европейското социално изследване за България; Националният център за високопроизводителни и разпределителни пресмятания; Националната интердисциплинарна и изследователска i-инфраструктура за технологии за българското езиково и културно наследство; Регионалният астрономически център за изследване и образование; Националният циклотронен център. Навярно прави впечатление, че изброявам 9. Веднага пояснявам - има още няколко, които са на етап предпроектни проучвания и които евентуално биха могли да станат част от пътната карта.

Тези обекти са лицето на българската наука. Имат потенциала да създадат национален научен продукт. Изградени са с публични средства, на проектен принцип и някои от тях пак с проекти поддържат високо научно ниво. Затова ми се иска да получат бюджетна подкрепа, без да се състезават на конкурсен принцип за финансиране.

–     Готов ли е Правилникът за наблюдение и оценка на научноизследователската дейност?

–     Правилникът е готов. Минаха всички възможни обсъждания и е изпратен за съгласуване в правна дирекция, преди да бъдат утвърдени от министъра. Готови са и приложенията към правилника. По искане на член на работната група, разработила правилника, се наложи да прибавим към пакета от документи още едно приложение, най-тежкото – наукометричната методика за измерване на институциите, свързани с научни изследвания. „Тествахме“ и разработените механизми за оценка сред представители на научната общност и получихме обратна връзка, която наложи да допълним приложенията.

За какво е необходима тя – за да сменим модела на финансиране на научноизследователската дейност. Висшите училища с най-високи резултати (покриващи съответни индикатори) ще получат финансиране за научни изследвания в размер близо до 10% от бюджета. Прогнозата ми е, че в тази категория ще попаднат около 7–10% от висшите държавни училища. Най-голямата част от висшите училища ще попадне във втората група, където парите за наука ще бъдат около 5% от бюджетната издръжка. Ще има и висши училища, които няма да успеят да покрият индикаторите, и задача на дирекция „Наука“ ще бъде да ги подпомогне, за да развият своя стратегия за изследователска дейност и да я изпълняват.

Крайната цел е да повишим качеството и резултативността на научните изследвания.

–     За това са нужни пари. Откъде ще дойдат?

–     С годините парите за наука са намалявали и от 100 млн. лв. бюджет на дирекция „Наука“, които директно отиват към научните звена, днес са 9 млн. А към момента – месец юли – вече сме с бюджетен дефицит от 4 млн. Партньорската проверка също констатира, че парите за наука, които държавата дава, са недостатъчни и не отговаряме на европейския регламент.

Това ме прави оптимист за бюджет 2016 г., че нещата ще се променят. Със сигурност е необходимо и вътрешно преразпределяне на средствата.

–     Парливият картоф – фонд „Научни изследвания“?

–     Днешните проблеми са заложени още в самия генезис на фонда. Сгрешена е философията му. Другият проблем – обикновено подобни фондове са не само фондоразходващи, а и фондонабиращи.

При нас схемата е обърната – МОН осигурява пари и ползва фонд „Научни изследвания“ като инструмент при тяхното изразходване. Тогава възниква въпросът, с какво фондът подпомага българската наука, освен че раздава публични средства по свои правила.

Всеки ден фондът ражда проблеми, без да реши нито един. Например препоръчваме, ако тази година има конкурсна сесия, тя да бъде в помощ на Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ и да финансира приложни изследвания. От фонда обаче настояват сесията да бъде за фундаментални изследвания.

България е твърде малка държава, с ограничен ресурс, за да си позволява да заделя средства за фундаментални изследвания. И после европейските директиви са категорични – до 10% от парите за наука могат да бъдат за фундаментални изследвания, и то в определени приоритетни направления. Останалите средства трябва да се дават за наука, която решава проблеми на обществото.

И накрая, но не и на последно място – фондът забавя стари плащания повече от 3 години. Причината – не е решил генералния въпрос – дали става дума за форма на държавна помощ. Ако това е така, фондът е трябвало да се регистрира като оператор. Направил го е едва през 2014 г., заради което сме глобени с милиони левове (колкото за един конкурс).

Фондът се нуждае от сериозни реформи. Още през есента той ще бъде законодателно реформиран. Възможно е да се оздрави чрез преструктурирането му в агенция, която освен като фонд да функционира и като инструмент за различни мерки за популяризиране, комерсиализация и маркетинг на националния научен продукт.

–     Ще се реши ли въпросът със съфинансирането на международни проекти, в които български учени са бенефициенти?

–     Говорим за проекти по 7. Рамкова програма и COST с българско участие, които са одобрени и у нас. Ние нямаме ангажимента като съфинансираща организация да проверяваме научната стойност на отчета за извършената работа, а директно да съфинансираме 25% от одобрените разходи. Въпреки това този процес се е забавил и усложнил през последните години поради чисто административни причини.

За мен проектите с българско участие са изключително ценни. Това е готов научен продукт, който „работи“ за България. Затова ще изпълним ангажимента си за съфинансиране на успешните проекти по 7. РП и COST възможно най-скоро (до края на септември).

На 25 и 26 септември в София ще се проведе регионален информационен ден, посветен на Програмата на НАТО за мир и сигурност и възможността на български научни колективи да се включат в изследователски проекти. Специален гост на форума ще бъде помощник генералният секретар на Алианса Сорин Дукару. Информационният ден се организира от дирекция „Наука“ на МОН с подкрепата на Главна дирекция НАТО в МВнР.Програмата на НАТО за мир и сигурност поддържа сътрудничеството с помощта на три установени механизма за безвъзмездна помощ – многогодишни изследователски проекти и проекти за развитие, научни семинари, курсове за обучение.

Всички дейности, финансирани по програмата, трябва да имат ясна връзка с темите на сигурността и стратегическите цели на Алианса.

* BNews.bg не носи абсолютна никаква отговорност за изразените от читателите/потребителите мнения и/или коментари. Всеки читател/потребител, който публикува мнение и/или коментар под публикация/статия в BNews.bg като свободен посетител, или чрез регистрацията си от Фейсбук, декларира, че се съгласява с Общите условия за ползване на сайта BNews.bg. ВИЖТЕ ТУК!

loading...

Коментари

Напиши коментар

Коментари