неделя, 09 август 2015, 7:32 ч.

Колко ти писаха?

Заблуда е, че с налучкване можеш да хванеш тройка

BNews.bg

Заблуда е, че с налучкване можеш да хванеш тройка

Неда Кристанова, директор на Центъра за контрол и оценка на качеството на училищното образование: Излизайки от училище на 18-годишна възраст, човек трябва да може да изложи мисъл и да пише грамотно.

-          Защо ми се струва, че често родителите не правят разлика между оценка и оценяване? Посрещаме детето с въпроса – колко ти писаха, без да си даваме сметка, че по-важното е какво стои зад тази оценка?

-          Не оценявам дали и доколко е правилен или неправилен този начин на поведение. Но с течение на годините очевидно стана важен единствено количественият измерител – с други думи: колко ти писаха. А рядко се замисляме какво всъщност стои зад тази оценка. Какво знае и не знае детето, какви са пропуските в знанията му.

-          В последното изследване на PISA допитването до родителите показва, че за тях е много по-важно да има дисциплина и сигурна среда в училище, а не средният успех и резултатите на учениците, например от външното оценяване. В този смисъл, по-скоро е важно детето да няма двойки, ако може да има отлични оценки – още по-добре. Но какво стои зад тези числа, малцина се замислят.

-          А какво стои зад числата?

-          Това е въпрос, който няма ясен отговор на този етап. Надявам се, че предвидените в проектозакона стандарти, насочени към резултатите и постиженията на учениците, ще дадат отговор на този въпрос. Конкретно ще посочат какви знания, умения и компетентности на дадения ученик по даден предмет стоят срещу получените тройка, четворка, петица, шестица.

Преди няколко години Центърът за контрол и оценка на качеството на училищното образование отговаряше за проект по ОП „Развитие на човешките ресурси“. Една от дейностите беше да се разработят стандарти за вътрешно оценяване. С голяма група учители и преподаватели – методисти от университети, бяха разработени стандарти по всеки един предмет, за всеки един клас. Надявам се, че екипите, които ще разработват сегашните стандарти за оценяване, ще използват този опит.

Нашият модел най-вече има нужда да бъде приложен  реално в училище, за да се види до каква степен е работещ. С проекта бе създадена рамка, в основата на която е залегнала таксономията на Блум* за учебните цели.

Всички сме убедени, че трябва да има описване на знанията и уменията, които трябва да стоят зад съответната оценка, но със сигурност, пак повтарям, това е трудна задача.

-          Какво се оценява в момента - повече знания под формата на запаметена информация, повече умения, или все пак е постигнат известен паритет?

-          Отново ще се позова на резултатите от международните изследвания, които показват, че все още се набляга на трупането на знания. Стремежът е да се оценяват повече уменията, но това е труден процес.

Разбира се, в никакъв случай не бива да абсолютизираме международните изследвания. В крайна сметка те хващат една точка от един дълъг период. Оценяват 15 – 16-годишните ученици, но тези деца са в училище от 7- до 18-годишна възраст. В този смисъл не бива да залагаме само и единствено на резултатите от международните изследвания, които обхващат в едни случаи 15 – 16-годишните, в други четвъртокласниците. Но със сигурност са червена лампичка, която светва през 3 или 5 години, че нещата имат нужда от преосмисляне. Държавите с по-ниски резултати се съобразяват с тези данни и се насочват към политики за подобряване на преподаването в училище и качеството на образование, което неминуемо рефлектира в повишаване на резултатите от международните изследвания.

-          Правилно ли разбирам, че проблемът не е в числовото изражение на оценяването и в това, че използваме шестобалната система?

-          Да, абсолютно. Проблемът е това, че няма как една оценка да бъде еднакво подходяща за всякакви цели. Тоест, ако измерваме постиженията на учениците по даден предмет или на даден етап, една-единствена оценка не може да гарантира, че е постигната обективност по отношение на цялата среда в училище. Затова международните изследвания събират и т. нар. контекстуална информация – има въпросници за ученика, за директора на училището, за родителите - и съответно се разполага с много данни и резултати.

Дали има проблем при шестобалната система? Според мен тя е добра за оценяването в училище, за т. нар. вътрешно оценяване. Наистина като крайна оценка ученикът получава цяло число, а учителите биха искали да могат да пишат и 4,25, а не само добър 4. Счита се, че повече прагове, по-голямо разпределение на оценката ще я направи по-конкретна и ще отрази работата на ученика през цялата година.

Другата използвана у нас система – точковата, е подходяща при външното оценяване, например след VII клас, с резултатите от което се кандидатства. Това улеснява класирането, защото позволява по-голямо разпределение при баловете. При максимален бал 36 кандидат-гимназистът може да има 32,5, което го подрежда на по-предни позиции или по-назад.

Затова в проектозакона за предучилищното и училищното образование е залегнала възможността оценяването да е с точки, които при необходимост да се преобразуват в оценки от 2 до 6.

-          За или против тестовото изпитване?

-          Не липсват противници на тестовото изпитване. Но когато става дума за изпит за национално външно оценяване, когато всички ученици се явяват, тестовото изпитване е по-обективно. Материалите се разработват на едно място. Всички ученици решават едно и също. Опитваме се с всички усилия да осигурим еднакви условия за провеждане на изпитите.

Заблуда е, че с тестовото изпитване можеш да хванеш тройка, играейки на тото. Когато имаш 4 възможни варианта на отговор, изчислено е, че вероятността да уцелиш верния отговор е 25%. Въпросите с избираем отговор по БЕЛ за матурата  са 30. 25% от тях не носят 23 точки, с други думи няма как да получиш среден 3 само ако налучкваш. Ако погледнем чуждите езици, въпросите с избираем отговор са 50, по природните науки са 35. А при тези със свободен отговор няма как да разчиташ да уцелиш верния отговор.

Разбира се, в тестовото изпитване има и трябва да има въпроси, свързани с най-общо казано – писане. Илизайки от училище на 18-годишна възраст, ти трябва да можеш да изложиш мисъл и да пишеш грамотно. Същото се отнася и за външното оценяване в IV клас, където има диктовка, и в VII клас пишат преразказ.

Без да абсолютизираме тестовото изпитване, верният път е да се проверява все повече и повече доколко учениците са грамотни.

-          Какви международни изследвания предстоят?

-          Преди месец се проведе основното PISA 2015 - оценяване постиженията на младите хора в областта на природните науки. За първи път изследването е компютърно базирано. Всеки ученик получи на електронен носител теста. Въпросите са доста интересни, любопитни, с анимации и правене на опити на екран. Искрено се надявам този път резултатите ни да бъдат по-добри.

През 2016 г. е изследването PIRLS – грамотност при четене за IV клас, което се провежда през 5 години. България участва в изследването още от първата година – 2001. Тогава бяхме в първата тройка. 2011 г. малко отстъпихме. Иска ми се да вярвам, че с новото изследване, ако не сме се изкачили нагоре, то поне сме останали на позицията от 2011 г. Всички изследвания показват, че резултатите на децата ни в начален етап са добри.

След всяко едно изследване държавите правят съответните изводи от представянето на учениците. При нас „ножицата“ при постигнатите резултати  е изключително голяма – много високи постижения, доближаващи се до максимума, и многобройни случаи на незадоволително представяне. Години в развитието делят едната от другата група ученици. 

Не бива да си затваряме очите пред този факт и трябва да решим накъде да насочим усилията си – дали да се стараем все повече ученици да бъдат с отлични резултати, или като цяло да повишаваме грамотността на децата, какъвто път избраха някои държави – да насочат повече усилия към учениците с по-ниски резултати.

* BNews.bg не носи абсолютна никаква отговорност за изразените от читателите/потребителите мнения и/или коментари. Всеки читател/потребител, който публикува мнение и/или коментар под публикация/статия в BNews.bg като свободен посетител, или чрез регистрацията си от Фейсбук, декларира, че се съгласява с Общите условия за ползване на сайта BNews.bg. ВИЖТЕ ТУК!

loading...

Коментари

  • летичу - 12:12, 09 авг.

    Ако обективното оценяване е единствения фактор за качество, хайде ако обичате да въведете и обективно оценяване и на труда. Безсмислено е да се стремите към обективност, ако самата обществена система отхвърля обективността и справедливостта. И понеже "не за училището а за живота се учим", то лошите резултати са пряко обусловени от некачествената и анти човешка обществена система. Заблудата за налучкването, съчетана със заблудата за преписването, все пак изкарва изпита. А ние, въпреки всички измервания и проучвания (обективни!), и въпреки прекрасните реформи, и въпреки прекрасното общество, година след година потъваме надолу и надолу... Да живее демокрацията!

Напиши коментар

Коментари