събота, 28 ноември 2015, 13:52 ч.

След атаката за имотите

Царят развя бялото знаме и няма да се кандидатира за президент

BNews.bg

Царят развя бялото знаме и няма да се кандидатира за президент

Когато една държава е върнала-реституирала нещо, не може да си го поиска, това е европейско право. Друго? Може би защото съм бил „злият премиер”. Та не бих станал и „злият президент”.

- Ваше Величество, чувал съм политици от различни нива да говорят за необходимостта от създаването на силен либерален център и виждат вашата централна роля в него, включително и Вашата кандидатура за президент. Говорено ли е с вас по въпроса и каква е Вашата позиция?

- Разговори, да ме убеждават, от немалко хора бих казал. Много са и съм им благодарен, това ме трогва. Но оттам нататък трябва да се има предвид и действителността. Връщам се към възрастта, към капацитета, към възможностите. За мен най-голямото предизвикателство беше премиерската ми длъжност, вече останалото не е нещо, което влиза в (плановете ми). А пък да има либерален център – едно време аз усетих, че хората гледаха на либералното като нещо ново, като на някаква чуждица, но в миналото е имало либерали и мисля, че е здравословно в една демокрация все още млада, като нашата, да има такъв либерален център.

- Това означава да работите и с ДПС, като либерална партия, с която по мое мнение работихте добре в коалиция?

- Всички имаме интерес да работим едни с други, които сме с либерални виждания и в европейското либерално семейство, където аз се чувствам много комфортно, защото наистина усещам, че говорим на една и съща вълна.

- Говорите за напреднала възраст, но аз например мисля, че един проф. Огнян Герджиков отлично знае на колко години сте и как се чувствате (искрен смях у Царя – б.а.). И когато той казва, че ако Бойко Борисов и ГЕРБ подкрепят Вашата кандидатура тя ще успее…

- Е, това вече са хипотези. Всеки е свободен да се изкаже и да мисли по своему, но в крайна сметка заинтересованото лице е, което решава.

- Но изглежда заинтересованото лице още не е решило? Вие не казвате „не”?

- Не, не е така, аз съм казал „не”! И вече съм го решил.

- Важно беше да изясним този въпрос…

- Спекулира се много. И се пишат какви ли не неща. Именно затова казвам, че има неща, които, ако се приемат, трябва да са по силите на човека. Аз не съм кариерист, не гоня някаква „кулминация”. Гледам се редовно в огледалото и съм наясно с това, което мога. А пък ако бих участвал в президентската надпревара, какви страхотни полемики биха се появили. Трябва ли да предизвикваме хипер реакции?

- Какво имате предвид? Отношението към Вас или спомени от годините Ви като премиер?

- Има много натрупани предубеждения, предразсъдъци, насадени с времето. 50 години се е говорило за „монархофашизъм”, че монархията е отживелица, че републиките са по-модерни. Каквото и да направя, има хора, които не ме харесват. И това няма да се промени. Ще започнат приказки, че щом царят е президент, ще се връща монархията и какви ли не други небивалици. Видях вече какво е и докъде стига политическото тресавище. Дори историята се забравя - че аз наследих Цар Борис с титлата Цар на Българите. А колко сънародници или не го знаят, или го отричат и са категорично против. И с какво удоволствие ми говорят на „г-н Сакскобургготски”, с което се гордея, защото това е гражданското ми име…

- Дали свързвате това отношение с развитието около вашите имоти? Какво се получи - в началото с радост ви ги върнаха, сега упорито се опитват да ви ги отнемат?

- О, за други имоти не се интересуват, а тук имоти, които са от три поколения са под въпрос. И нещо, което е извън всякаква логика - ако през 1947 година те са били одържавени, ами Бога ми, тогавашната власт не е била чак толкоз неподготвена, че да одържави нещо, което си е нейно! Тогава регентът Тодор Павлов и правителството на Кимон Георгиев ни дадоха списъка на нашите ЧАСТНИ имоти. През 1998-а, не по моя инициатива, Конституционният съд ни ги върна и го подчертавам, защото много хора твърдят, че съм се върнал в Родината само за да си взема имотите.

- Това беше инициатива на Стефан Софиянски…

-Не, на главния прокурор Иван Татарчев. После кметът Софиянски, който получи парка Врана, цели 900 декара… ами да беше казал на сестра ми и на мен: „Чакайте, къде сте тръгнали да дарявате парка „Врана”, като не е ваш.” Този постоянен тормоз с имотите наистина е умишлен.

- Но какво се случи между 1998-а и последните години, в които се съдите за имотите?

- Когато една държава е върнала-реституирала нещо, не може да си го поиска, това е европейско право. Друго? Може би защото съм бил „злият премиер”. Та не бих станал и „злият президент”. Не, всяко нещо в историята и в живота на един човек си има своите моменти. И има хора, които не знаят, или не умеят да остаряват. Аз съм прекалено земен или кажете го - рационален човек, за да си правя илюзии, независимо от вечното ми желание да служа. Има си време и място за всичко.

- Смятате, че има хора, които живеят със старите представи за царете като владетели от 18-19 век…

- Ние сме в 21-и век. И в други страни има хора, които си представят същото. Особено в тези, които не са съвременни и конституционни монархии. Понякога и медиите допринасят за изкривените представи за монархиите… За Холивуд да не говорим, там е нещо феноменално като контрапропаганда на монархическите институции.

- Има някакъв нихилизъм у българина, не мислите ли?

- Знаете ли, казвам го на шега, но с цялата си сериозност - между нас, българите, ще се оплюваме, ще се правим на най-тъпите, на най-дивите, на най-какво ли не, но пази Боже чужденец да ни критикува. Тогава вече няма по-велики, по-силни от нас. Това са крайности, а ние нито сме толкова лоши, нито толкова велики. Винаги ще се намерят допирни точки. Диалогът е важен.

- Преди време бяхте казал, че политиката не е танго за двама, а ръченица за мнозина. Наблюдавате политическия живот, в момента в парламента има цели 8 партии, които непрекъснато създават сложни коалиционни взаимоотношения. Не е ли време за по-малко, но солидни и системни партии?

- Трябва да се върнем много време назад и да осъзнаем, че България е била лишена от исторически периоди, които други страни в Европа са преживели. За да има две или три „системни партии” трябва време. В Щатите е като чудо, защото са само 200 години. Във Великобритания също се е стигнало до този модус операнди (начин на действане – лат., б.р.). Но в други страни, които се развиват добре го няма това с две или три партии. А за по-млади демокрации лично аз не харесвам двуполюсния модел.

Ето ви една Франция като пример - какви ли не режими е имала. Гордеят се с всеки един от тях. И като видях как се изпълнява Марсилезата тези дни - е, това е една традиция, която е извън моментните боричкания. А ние често загърбваме нашето минало - близко, средно и далечно и е жалко, защото то създава самочувствие. Ние сме народ с толкова способни и качествени хора, и исторически примери имаме безброй.

- Какво се случи с Негово Светейшество патриарх Вартоломей при посещението му у нас, Вие имате ли обяснение? Зная, че го познавате от десетилетия, имахте среща с него…

- Трудно ми е да се изкажа като мирянин. Пък и не съм специалист. Намирам, много жалко, че едно посещение, което е историческо, се превърна в полемика. Негово Всесветейшество така е преценил, а и си има съветници. Има теми - както за костите на цар Самуил - да се проучи как би могло да се върнат, но без да се превръща в публичен дебат. Не си позволявам да критикувам, но ако патриарх Вартоломей беше повдигнал въпроса на 4 очи щеше да се намери начин кое и как…

- Вие се познавате отдавна…

- Да, той беше на 38-годишна възраст, когато се запознахме. Дойде в Мадрид. Едни наши приятели гърци ми се обадиха: „Има един много ерудиран млад митрополит, който идва от Рим и би било интересно да го срещнете.”

- Но той не ви ли обясни своята гледна точка при вашата среща?

- Не, защото не е било предвидено в програмата му. Пък и той се обръща към президента, не към моя милост… Жалко е, че така стана и дано нещата се оправят, защото пак тръгват “русофили-русофоби”, “Византия”... Ние сме съседи, а и толкова хора казват, че религията не ги интересува. Ами че още по-малко тогава трябва да не се превъзбуждат.

- След последните атентати в Париж и особено сега, с въвеждане на най-строги мерки във Франция и Белгия, Европа сякаш не знае какво да прави. Дали не е време вече не българинът, а самата Европа да си смени чипа?

-О, това е… много силно казано.

- Но политолози, експерти твърдят, че Европа е била неподготвена, че не може да се справи с бежанската вълна, че има цивилизационен конфликт и провал на теорията за мултикултурализма.

- Казвате политолози… разбира се, специалисти, експерти, е много хубаво, но в такива моменти се изказват и личности, които наистина не са вътре в нещата или не са добре запознати и оттам тръгват какви ли не тези, теории, обяснения. Намирам, че излишно се притеснява обществото.

- За притесненията казвате - какво, че са без основания?

- Европа е изправена пред нещо ново, необичайно, да го наречем драматично, но ще се справи. Светът не е спрял. Навремето войните какво нещастие са били и какви последици е имало и пак сме си на тази земя.

Когато стане нещо, изведнъж излизат хиляди „специалисти” и „експерти” да тълкуват и предсказват, а нещата трябва да се сведат до реалния момент, до фактите. Не до паниката и истерията на хората.

- Защо се стигна дотук, как ви изглежда решението на конфликта, защото мнозина казват: „Това е война”? Обвинява се Саудитска Арабия като поддръжник на “Ислямска държава” и тероризма. А вие познавате кралски семейства в този регион.

- Обобщението е нещо, което аз избягвам. Това са изолирани случаи и нещо вътрешно в дадената страна. Много е жалко, защото изведнъж се появява една ислямофобия, а всъщност това са изключения. Още повече, че много и умерени, и дълбоко вярващи мюсюлмани, казват: „Тези убийства нямат нищо общо с нашата религия”, което си е факт.

А може би трябва да се върнем със сто или повече години назад и да погледнем влиянието от колониалната епоха в тази част на света. И дали и там няма корени и мотиви към днешната ситуация?

- Разглеждате проблема и през призмата на поведението на европейските нации като колониалисти?

- Те имаха влияние в Северна Африка, но и времената бяха други. Това също не бива да се изважда от контекста. Неща, които навремето са били приети и нормални, сега може да са страшно шокиращи… Не можем да ги мерим с аршина, който е бил тогава. Всяко нещо трябва да се прецени с точните елементи, и както става понякога в политическите среди - всеки да си го приписва в своя полза.

- Сега мнозина говорят вече за фактическо състояние на война с ислямския тероризъм. Вдигат се огради, говори се за ислямизация на Европа. Къде е изходът?

- Първо да видим мащабите. През 1984 година – 300 000. И то от една държава – от нас, в Турция. Нека да не се паникьосваме пред днешните предизвикателства.

Ако ме питате за рационалното - трябва да се проверяват тези мигранти, които идват от наистина застрашени общества и които тръгват с надежда за по-добър живот. Това вече би намалило опасенията на едни или недоволството на други. Но на Германия се възхищавам за начина, по който действа правителството. Въпросът е дали ще издържат в интеграцията на такъв брой хора? Не зная, но аз съм убеден, че Европа е претърпяла такива кризи, погроми и войни, че и с това ще се справи. Да не забравяме - има страни като Щатите, които са създадени благодарение на бежанците и мигрантите.

- Сега някои политици и партии (у нас например ДПС) са на мнение ,че изходът от кризата е в разширяването на ЕС, други смятат, че процесът трябва да бъде отложен. Атентатите предизвикват едно стагниране на стария континент. Великобритания подготвя референдум, Каталуния иска самостоятелност. Накъде върви Европа според вас?

- Мисля, че отново трябва спокойно да си зададем въпроса, колко време е било необходимо да се постигне някаква цел? На САЩ им трябват около два века. Като стана дума за Испания - 500 години. Германия да не говорим, Франция какви ли не режими преживя, Великобритания - също, докато се обединят. Не виждам защо изведнъж сега при появили се пречки да се стига до… ето казвате „стагниране”. Е, хубаво, има един момент на пренасищане. Често съм го казвал - 2004-та, когато приеха десетте държави в ЕС, аз се постреснах и си казах - дай Боже да не стане тъкмо това, да решат, че докато новите се адаптират, няма да ни допуснат и нас. За щастие и благодарение на усилията, които положиха всички, тази наша идея се осъществи. Това беше стъпка. Сега още няколко страни в континентална Европа чакат да бъдат приети. Но ако погледнем 50 или 100 години напред, не е страшно, че сега го има този момент на забавяне.

- Всъщност въпросът е поставен така: Коя Европа щеше да се справи по-добре с тази криза - Европа на нациите или Обединена Европа?

- О, може би аз съм с някакви предубеждения, но „съединението прави силата”. Това е нещо съвсем логично. Една обединена Европа е далеч по-способна да се справя с проблемите.

- Да ви върна тогава на приемането ни в ЕС. Кое помогна тогава повече - положените усилия, вашият авторитет, създаването на Тройната коалиция, за да покажем стабилност пред Брюксел?

- За Тройната коалиция - важното беше да се покаже възможното по-широко ветрило, че в България повечето сме „за” Европа и членството. И коалицията изигра необходимата роля. Един ден ще се оцени. Сега е прекалено прясно, но така е било. Последните месеци бяха време на постоянни, денонощни усилия. Това беше национална цел, а много е полезно нацията да има цел, ако не всички, но повечето граждани да се чувстват съпричастни и ангажирани да допринесат към това усилие.

- Имаше ли критични моменти?

- Имаше страни, които бяха по-склонни да ни подкрепят, и такива, където помогнаха личните ми отношения с политици или държавни глави. Това е като добавената стойност, но не е всичко. Основните усилия бяха положени от всички нас, за да бъдем на ниво. Фактът, че ме познаваха различни страни - от финансовите, икономическите, бизнес среди или политическите, сигурно е изиграл роля, но то не ми е личната заслуга. То беше нещо случайно аз да олицетворя това усилие. Но факт е, че се случи. Че сме си тук сега. Представете си къде щяхме да бъдем ако още чакахме да влезем в ЕС ?

- Казахте „добавена стойност”. На няколко пъти е ставало дума за възможността по един или друг начин да помагате на България , да бъдете нещо като неин специален пълномощник за важни мисии и в сложни ситуации пред Европа и света. Вие сте готов да го правите?

- Знаете ли, аз го правя от 9-годишна възраст, откакто напуснах България. През цялото време - по всякакъв начин. Да обяснявам или да показвам една друга България, не тази, част от СИВ или от соцлагера. Вече 50 години съм изпълнявал тази мисия и с името, което нося нямаше как да не го сторя. Мисля, че съм доказал това, въпреки критики, иронии, легенди и какво ли не, и то без да изпълнявам някаква специфична длъжност. Сега вече годините напреднаха много, имам усещането че съм над 80…

- Италианският президент Джорджо Наполитано беше на 84…

- Е, да, затова ми го давате като пример за изключение… (смее се). Той беше невероятен, наистина. Трябва да кажа - удивителен. Това е саможертва нали?

- Вие сте известен с дискретната си работа по различни въпроси. Ще ви попитам направо - вярно ли е, че полагате усилия сред европейския и световен елит за кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН?

- Определено. Защото то е нещо, което може да се случи веднъж на 2-3 хилядолетия за България - да имаме една възможност българка, жена, да е генерален секретар на Обединените нации. За България това е нещо епохално! Това е мотив, който е мобилизиращ да се опитаме, но все още не е решено. Ако всички не се включим, то може би някои среди ще си кажат - ами то българите май не са съвсем убедени, я по-добре да опитаме някой друг. Да не цитирам имената на другите кандидати, с някои от тях се познавам. Намирам, че би било голяма грешка да не се използва подобен момент, който е уникален за България.

- Вие имате опасения, че българите са разединени? Някои намират проблем в комунистическото й потекло. Вие какво мислите?

- Искаме ли българин да стане генерален секретар на ООН?

- Разбира се.

- Ето, оттам нататък вече… понякога хората, които цитират това политическо или потомствено минало - ако се поогледаме, произходът на тия, които критикуват е същият… Да се погледне по един обективен, спокоен начин - качествен ли е човекът, способен ли е. Два мандата начело на ЮНЕСКО малко ли е?

- На какви нива се водят тези разговори, спестявам си думата „лобиране”?

- О, то сега още е рано, защото няма истинска кампания, ама една дума тук, един пример там, да се подсетят едни хора, и така става. Не е точно лобиране, но разговори с подходящи хора, ако може да се допринесе с нещо, да се поясни. Не е кампания, но аз поне като българин виждам, че (кандидатурата на Бокова, б.а.) е уникален шанс или възможност.

- А Вашата работа в тази посока координирана ли е по някакъв начин с правителството?

-Не, не, такова нещо няма, защото няма нищо предприето официално. Но дано не е късно. Ще бъде жалко да се провали такава възможност.

- Дали не сте помагали по дискретен начин за приемането ни в Шенген?

-Е, не мога да Ви кажа, да, на 24-ти септември 2012-та съм казал… Но иначе - разбира се, защото това си е част от интеграцията. Останахме България и Румъния извън. Мисля, че поне се опитахме да се справим и с изискванията, и с поведението, но пак външната граница на Европа е наша отговорност. Има хора, които вече отписаха Шенген, но трябва да се стигне до модус операнди (начин на действие, б.авт.) и да бъдем в Шенген по въздушните и морските граници. Това би улеснило много работи и би било заслужено да ни признаят. Иначе се получава нещо особено, сякаш сме жертви. Че имаме какви ли не врагове, душмани, започват световни конспирации. И оттук тръгва внушението, че едните са по-добри, отличници, другите - втора класа… не бива да се капитализира върху това.

Естествено, че една Франция, Германия или Великобритания тежат повече от нас, но това не значи, че една Холандия или България са по-маловажни.

* Авторът на интервюто Евгени Петров е главен редактор на сайта vеvesti.bg и коментатор на “Труд”.

* BNews.bg не носи абсолютна никаква отговорност за изразените от читателите/потребителите мнения и/или коментари. Всеки читател/потребител, който публикува мнение и/или коментар под публикация/статия в BNews.bg като свободен посетител, или чрез регистрацията си от Фейсбук, декларира, че се съгласява с Общите условия за ползване на сайта BNews.bg. ВИЖТЕ ТУК!

loading...

Коментари

  • шефа - 09:54, 29 ноем.

    Умри Кобург долен и мръсен и ти и целия ти род уродлив.

  • коментар - 21:44, 28 ноем.

    Кобурготски е цар на лъжата и измамата!!!Излъга сума народ да го направят премиер като щеше да ни помогне за 800 дни да се подобри живота в България!!!И какво направи ""царя"", дойде да си вземе имотите и натири гласоподавателите си и заигра играта на Ахмет Доган!!!!!!!!!!!

  • Шамбелан - 17:22, 28 ноем.

    По какво си приличат цар Киро и този козел? И двамата са айдуци, и не са царе на нищо. По какво се различават? Мангалът гризна дръвцето, а този комарджия още се прави на интересен, пфу! :(

  • Иво - 16:11, 28 ноем.

    Не цар а помияр!!!

  • Анелия - 15:12, 28 ноем.

    Какъв цар, бе? Пълен ташак!!!!

Напиши коментар

Коментари