понеделник, 23 май 2016, 19:13 ч.

Открито писмо

Юристи сезират Манолова за противоконституционни промени в законите

BNews.bg

Юристи сезират Манолова за противоконституционни промени в законите

Кристиан Гьошев, председател на Инициативния комитет за свободни български юристи, публикува във Фейсбук открито писмо до Мая Манолова относно противоконституционни промени в законите.

Кристиан Гьошев, председател на Инициативния комитет за свободни български юристи, публикува във Фейсбук открито писмо до Мая Манолова относно противоконституционни промени в законите. Ето пълния му текст:

 

ДО
ОМБУДСМАНА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

П Р Е Д Л О Ж Е Н И Е
от
ИНИЦИАТИВНИЯ КОМИТЕТ
ЗА СВОБОДНИ БЪЛГАРСКИ ЮРИСТИ,
представляван от председателя му
КРИСТИАН ГЬОШЕВ

ОТНОСНО:
Внасяне на искане от Ваша страна до Конституционния съд на Република България за обявяване на противоконституционни текстовете от Закона за адвокатурата, въвеждащи изпит за право за упражняване на адвокатска професия, както и тези, въвеждащи ограничения при придобито право за упражняване професията на „адвокат“.

ПОЧИТАЕМА ГОСПОЖО МАНОЛОВА,

Обръщаме се към Вас, като личност и представляваща институцията-стожер на гражданските права.
Въпросът, с който Ви сезираме е възникнал в общественото пространство от преди десетина години, но след извървяването на дългия път от страна на Република България към европейското интегриране и приравняването на правната система към европейските и конституционни норми, макар това да бе съпътствано с редица осъдителни решения на Съдът в Страсбург, неговото решаване вече стои на дневен ред.

Считаме, че текстовете на чл.4 ал.1 т.3, т.4 и ал.2, чл.6 ал.3, чл.8 ал.1, ал.2 и ал.3, чл.9, ал.1 в определена част и чл.20 ал.1-9 от ЗА са противоконституционни.
Те противоречат на чл.16, чл.48 ал.1 и ал.3, както и на чл.19, ал.2 от Конституцията на Република България. Също така, спорните текстове са в противоречие и с чл.1 б.а) от Конвенция № 111 относно дискриминацията в областта на труда и професиите на МОТ, приложима във вр.с чл.5 ал.4 от Конституцията на Република България.

Въпросните текстове от Закона за адвокатурата, които считаме за противоконституционни гласят следното:

чл.4 ал.1 т.3, т.4, както и ал.2:
3. да има най-малко две години юридически стаж;
4. да е положил предвидения в този закон изпит, освен в случаите на чл. 6, ал. 3;
(2) Придобилият юридическа правоспособност, който няма две години юридически стаж, може да упражнява дейност като младши адвокат при условията на този закон.

чл.6 ал.3: 
(3) Без полагане на изпит се вписват кандидатите с образователна и научна степен "доктор по право", както и лицата, които имат юридически стаж повече от 5 години. Тези лица подават молба за вписване в адвокатската колегия.“

чл.8 ал.1, ал.2 и ал.3:
(1) Изпитът по чл. 4, ал. 1, т. 4 се провежда в две сесии годишно пред комисия, определена със заповед на председателя на Висшия адвокатски съвет в състав: петима членове адвокати, от които поне двама са хабилитирани преподаватели или научни работници по правни науки. Председателят на комисията е представител на Висшия адвокатски съвет.
(2) Редът за провеждане на изпита се определя с наредба на Висшия адвокатски съвет.
(3) Изпитът е писмен и устен с оценка "издържал" или "неиздържал".

чл.9 ал.1 в частта: 
„Успешно издържалите изпита и лицата по чл. 6, ал. 3 “

МОТИВИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НИ:

І. Горните текстове, въвеждат изпит за упражняване на адвокатската професия, след като дадено лице е завършило специалност „Право“ и е придобило юридическа правоспособност. Те противоречат на конституционното право на труд и свободно упражняване на професия, която в случая е „адвокат“. 
Разбира се, конституционното право на труд не е абсолютно, както е отбелязал в своето Решение № 3 от 25.09.2002 г. на Конституционният съд на Република България по к. д. № 11/2002 г. Там Съдът е развил тезата си като е посочил, че:
„Извършването на една или друга работа е често свързано с определена квалификация, която се изисква. Без нея не може да се заема съответната длъжност. ... Правото на труд по чл. 48 от Конституцията не означава, че всеки може да работи каквато и да е работа без оглед на своята квалификация.“.

Видно е, че основното изискване на Конституцията, за да бъде зачетено правото на труд и достъп до професията, развито и от Конституционния съд е „определената квалификация“. Това условие е залегнало и в чл.1, б.Б, т.2 от Конвенция № 111 относно дискриминацията в областта на труда и професиите на МОТ, във връзка с това, че ако е заложено подобно, то не е налице дискриминация:
„Различията, изключенията или предпочитанията, които се основават на квалификационните изисквания, установени за определена работа, не се смятат за дискриминационни.“

Условието за квалификация е залегнало и в чл.1 т.2 от ДИРЕКТИВА 77/249/ЕИО
от 22 март 1977 година относно улесняване на ефективното упражняване от адвокатите на свободата на предоставяне на услуги, според която:
„2. „Адвокат“ е всяко лице, което има професионална квалификация да упражнява професията си под някое от следните звания: ...“

Проблемът е сериозен, защото подобен изпит за достъп до професия, при все, че си придобил квалификация за нея, няма в нито една от държавно регулираните професии. 
Т.нар. „адвокатски изпит“ НЕ ДАВА образователна квалификация, а ограничава правото на достъпа до свободната професия „адвокат“.
Абсурдно е например, да имаш правото като юрисконсулт към някое юридическо лице да представляваш цялата фирма, а да нямаш право да представляваш физическо лице/а като адвокат, защото не можеш да се впишеш в колегията без изпит. Това е все едно, един лекар да може да работи по трудов договор към болница, но да няма право да си отвори частен кабинет като самоосигуряващо се лице. 
Идеята на съсловните организации, създадени със закон, като Висшия адвокатски съвет, е да регистрират, контролират и да следят за продължаващото обучение на своите членове, а не да ги изпитва на ново дали стават за „адвокати“, след като държавата вече ги е признала за юристи т.е. притежават професионална квалификация да бъдат адвокати. И тук пак следва въпросът: Какво дава "адвокатския изпит" ? – правото да упражняваш свободно професията, за която имаш образователна квалификация, учил 5-6 години, държал си около 40 семестриални и 7 държавни изпита (заедно с този за юридическа правоспособност) .
Именно това ограничение е противоконституционно. 
ІІ. На следващо място, следва да се обърне внимание на противоречието на текстовете от Закона за адвокатурата с чл.19 ал.2 от Конституцията, според който: 
„Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя. „

В тази връзка, още през месец април 2015 г. в съобщение до медиите от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) заявиха, че предложението Висшият адвокатски съвет да организира и провежда изпита за кандидати за адвокати и младши адвокати представлява бариера за навлизане на пазара на адвокатски услуги, като се създават условия за необективност при провеждането на изпита.

От там идва и следващия проблем, който създава условия дори за извършване на престъпления от провеждащите изпита. 
Първият етап е тест с три възможни отговора. Раздава се напечатан в книжки, които не са обозначени със съответен номер, за да се гарантира, че няма да бъдат подменени. След като работата се предава в запечатан плик, тя НИКОГА не може да бъде видяна от кандидата, след като бъде проверена. Верните отговорите от теста НИКОГА не се обявяват от Висшия адвокатски съвет, а въпросите от теста след определено време излизат в списание на съвета, НО без верните отговори. 
Вторият етап на изпита, представлява решаване на 2 казуса. Времето за решаването им е по-малко, отколкото времето за решаване на 1 казус при държавен изпит по специалност право.
След предаването на работата в запечатан плик, тя НИКОГА не може да бъде видяна от кандидата, след като бъде проверена. Вярното решение на казуса НИКОГА не се обявява, а казусите след определено време излизат в списание на съвета, НО без решението им.
Третият етап е устен. Там повечето кандидати преминават успешно, тъй като масовото „късане“, става на първите два етапа, където са отпаднали по 80% от подалите заявление за явяване.
Недопускането до следващ етап от изпита, не подлежи на обжалване и контрол – нито на административен (от съвета), нито на съдебен ред. 
Не са малко случаите, при които няколко кандидати, явили се на изпита, предават работи с еднакви верни отговори или еднакво съдържание при решаване на казусите, но при обявяване на резултатите само някой от тях са допуснати до следващ етап, а други не. Тези, които не са допуснати, както посочихме по-горе няма как да проверят работата си, нито да я сравнят с тази на допуснатия кандидат, защото de facto тя „потъва“ някъде в неизвестното и никой, никога повече не може да я види. А дори случайно по някакъв начин, чрез орган на властта, писмената работа се изиска от Висшия адвокатски съвет, то няма пречка тя да бъде подменена (тъй като няма специален номер) или направена на невалидна (напр.с драсканици или повече от един верен отговор).

ІІІ. С текстовете на чл.20 ал.1-9 вкл. от Закона за адвокатурата de jure се създават ограничения с изискване за трудов стаж, към придобилите вече право да бъдат адвокати, след полагане на изпита, като законодателят ги нарича „младши адвокати“, ако нямат юридически стаж повече от 2 години. Техните процесуални права са ограничени в сравнение с тези, които вече не са „младши адвокати“, а именно, че не могат да се явяват пред окръжен съд на първа инстанция самостоятелно, а трябва да се явяват, придружени от друг адвокат, който има повече от 2 години юридически стаж.
Като цяло това разграничение от законодателя на „адвокат“ и „младши адвокат“ е дискриминационно, изхождайки от ограничаване правомощията на едните от другите, което е недопустимо с оглед еднаквата им професионална квалификация – „юрист“ и придобита юридическа правоспособност.

Тези текстове също противоречат на чл.16, чл.48 ал.1 и ал.3, чл.19, ал.2 от Конституцията на Република България и чл.1 б.а) от Конвенция № 111 относно дискриминацията в областта на труда и професиите на МОТ.

ПОЧИТАЕМА ГОСПОЖО МАНОЛОВА,

Разчитаме на Вас, като отговорна личност и представляваща единствената институция, бранеща правата на гражданите, да ни съдействате в битката за отстраняване от правния мир на противоконституционните текстове от Закона за адвокатурата, които са ни пречка да упражняваме професията „адвокат“.
Ще се радваме, ако наш представител бъде поканен при Вас на среща, за да обсъдим проблема и мерките по разрешаването му.

23.05.2016 г. С почитание: ................................
гр.Пловдив КРИСТИАН ГЬОШЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ

* BNews.bg не носи абсолютна никаква отговорност за изразените от читателите/потребителите мнения и/или коментари. Всеки читател/потребител, който публикува мнение и/или коментар под публикация/статия в BNews.bg като свободен посетител, или чрез регистрацията си от Фейсбук, декларира, че се съгласява с Общите условия за ползване на сайта BNews.bg. ВИЖТЕ ТУК!

loading...

Коментари

  • Калоян Димитров - 12:11, 27 май

    Стария закон с новия се вплетоха с други текстове ( заобикаляйки) всичко, от адвокат патрон го смениха с изпит от три етапа за да има по малко членове на адвокатската колегия. колкото по малко членове толкова повече работа за членовете на колегията!

  • студент - 04:20, 26 май

    Изключително неграмотно написан текст.

  • държавен служител - 07:32, 24 май

    Прочетете Закона за държавния служител и когатo откриете нещо за съдиите ми се обадете. Много анализатори, но съдебната власт е нещо различно от изпълнителната власт. Има нещо като разделение на властите. А адвокатурата е свободна професия, доколото адвокатите не са ,,поредните заплатаджии" тежащи на държавния бюджет.

  • адвокат - 02:17, 24 май

    Адвокат е свободна професия, а не е държавна длъжност ! Инженерите държат ли изпит пред съсловната организация, за да могат да практикуват, след като са завършили университет ? Естествено, че НЕ ! БОКЛУЦИ ! БРАВО, МОМЧЕТА !

  • юристът - 00:28, 24 май

    Подлогите на Ицето Иванов от ВАС много искаха да го прокарат новия ЗА, но и с този са финансово добре. Да, ама не... Сега Конституционният съд като го отмени и КРАЙ на лапаломата хахах

  • Selqni bez obrazovanie - 22:46, 23 май

    Zashto se izkazvate nepodgotveni ? Sudiq e durjavna dlujnost I se vliza s konkurs à advokatstvoto e svobodna profesiq. Kato ate prosti kato gradinski leiki pone ne se izllagaite pred publika..

  • юристът - 22:18, 23 май

    Правилна позиция !!! Не може ВАС да изпитва на ново хора, които имат квалификация ! Това пише и в решенията на Конституционния съд ! МАФИЯ !!!

  • - - 20:56, 23 май

    Щом в Европа може и тук може. 10 години монопол върху правата за упражняване на дадена професия стигат!

  • ХаХаХа - 19:53, 23 май

    хахах, някак много ми напомня за баснята за лисицата и гроздето ;) Трябва да има подбор! Не може куцо, кьораво и сакато да става адвокат. След катосъдии, прокурори, нотариуси, чси-та и т.н. държат изпити, за да бъдат такива, не виждам защо адвокатите да правят изключение!

  • защита - 19:38, 23 май

    НЯМА НИЩО ДИСКРИМИНАЦИОННО. АДВОКАТУРАТА НЕ МОЖЕ ДА СТАНЕ РАЗГРАДЕН ДВОР.

Напиши коментар

Коментари