неделя, 04 септември 2016, 14:30 ч.

От Панагюрище

Учители в открито писмо до МОН:Наредбата за приобщаващо образование е БЕЗУМИЕ

BNews.bg

Учители в открито писмо до МОН:Наредбата за приобщаващо образование е БЕЗУМИЕ

Относно “ Проект за наредба за приобщаващо образование”

П И С М О
на педагогическия екип от СУ „Нешо Бончев“
Относно “ Проект за наредба за приобщаващо образование”
Ние, учителите, вечно вярващи по донкихотовски, погледнахме за сетен път напред. Очаквахме Новото, защото имаме нужда от промяна. Ето защо преди старта на учебната година се заехме, разбира се с надежда, да проучим новите документи в системата на народната просвета. И останахме слабо казано изумени, усещайки, че край нас преминава „нещо”, което в крайна сметка се оказва „нищо”, въпреки че е многословно, с претенции за изчерпателност – Проект на наредба за приобщаващото образование.
Винаги сме смятали, че безмисленото редене на членове и алинеи в един закон, сътворен от неуморните чиновнически глави, има някакъв лимит. Уви, когато човек чете алинеите в новите наредби, се убеждава, че и в това отношение човешките възможности са неограничени.
Може би някои смятат, че трябва да сме горди от факта, че ни се вменяват допълнителни отговорности, присъщи за институции от ранга на социални отдели и центрове, които и в момента изискват безброй отчети и писма за направеното от нас в училище. Не, не сме горди, а притеснени. Защото сме учители и основното ни задължение е да учим и възпитаваме децата. Наредбата дава подробни инструкции как ни се отнема то.
Ако тръгнеш да четеш това необичайно творение, трябва да си много упорит, защото то е изтъкано от ненужни повторения, объркваща обстоятелственост и неточност. Инициира се една тенденция за въвеждане на нови понятия, с които се назовават вече познати явления, документи и длъжности. Сякаш работата ни ще бъде по-ползотворна, ако използваме термините „рамка на оценка”, „координатор”, „кризисна интервенция”.
Стандарт № 12 за приобщаващото образование определя каква обща и допълнителна подкрепа трябва да получат в училище учениците със специални образователни потребности; тези, застрашени да отпаднат от училище; невладеещите български език, както и тези със затруднения в обучението; децата, които не получават подкрепа от семейството си; учениците, подложени на тормоз; учениците с изявени дарби; учениците с проблемно поведение. С това сме съгласни. В училищата и в момента действат изградени комисии за подкрепа на ученици със СОП, комисии за работа с ученици с противообществени прояви, учителите провеждат системно и по график допълнителна работа с изоставащи ученици, готвят безвъзмездно ученици за олимпиади, състезания и др. И днес директорите награждават, според възможностите на училището, своите изявени възпитаници.
Само че, според новия документ, не бива всичко да свършва дотук. Истинско безумие е идеята за всеки един ученик и конкретен случай да бъдат създадени екипи от учители и специалисти, които да правят оценка на потребностите за личностно развитие, да създават графици, да изготвят планове за действие и индивидуални образователни програми, да правят анализи и отчети. Или, най-простичко казано, във всеки клас ще има най-малко по 4-5 екипа - за ученици със СОП, за надарени ученици, за ученици с девиантно поведение и т.н. Служителите, писали наредбата, не са отчели, че освен ангажирането с няколко ученици с девиантно поведение, трябва да се ангажираме с много други. С този проект силите ни ще са свършили с писането и документирането на дейностите с учениците под средно ниво и няма да остане творческа енергия за останалите. Затова се питаме кога ще учим децата, кога ще се самоусъвършенстваме и подготвяме уроците си, за да бъдем в крак с времето и изискванията му. А директорите сигурно ще попитат по колко заповеди на ден трябва да издават за новосформираните екипи и кой ще осигури нужните средства за специалистите, посочени в наредбата – ресурсен учител, логопед, психолог и др.
Качественото прилагане на този стандарт налага привличането на допълнителни човешки ресурси. Ние вече отдавна изпитваме нужда от учители и се примиряваме с какви ли не дипломирани кадри, без мотивация, знания и основни умения за работа в училище. Откъде ще намерим тези педагогически и непедагогически специалисти и за какви заплати? Как ще привлечем млади учители, като с цялата тази бумащина и вменени „нови” отговорности, ние предварително ги демотивираме. Освен в ролята на „ледоразбивач”, учителят трябва да изпълнява и задълженията на социалния работник, администратор, секретар и какво ли още не. Ако искаме добре работещи учители, нека им оставим време за творчество.
В наредбата трябва да се даде много повече яснота за начина, по който протича процеса на приобщаване, неговия смисъл и ефекти за всички деца в класната стая. Нужна еясна методика и план на работа, конкретни материали, с които да работят учителите, ясни и конкретни подходи и методи за работа.
Най-шокиращото е задължението да бъде писан план за действие за всеки ученик. Добре, че нашите ученици не четат наредбите. Обидно е, че на децата ни се гледа като на стихийно бедствие, за което трябва да се вземат бързи мерки. Само при природен катаклизъм разумните хора правят план за действие. Времето, използвано за този писмен акт, бихме подарили на малкия човек, който е поверен в ръцете ни. Та нима нашите велики възрожденски учители, които са давали сърце и душа за просветата, не са достойни за възхищение, нима не са имали успехи в образователното дело, макар и без план за действие. Те са писали книги, проповядвали са идеи, изработвали са учебни пособия. Днес ние, учителите, често сме поставени в ситуацията да се гърчим от срам, било за лошо написаните от някого учебници, било за необмислени идеи, които трябва да проповядваме.
Ние сме изпълнителни, по-скоро послушни, рядко имаме въпроси, тъй като за разлика от нашите ученици на нас няма кой да ни отговори. Но все пак ще попитаме: „Защо МОН не създаде план за действие, за да бъдат готови в срок учебниците по новата учебна програма? Защо не бяха създадени екипи, които да разгледат обстойно всеки член от наредбата, съвместно с учителите от страната? Защо не бяха апробирани идеите в новите проекти?”
Въпросите задаваме с последна надежда да бъдем чути. Въпреки всичко пак сме готови да се отзовем на училищния звънец и да седнем на мястото си. Пак ще учим учениците си да търсят светлината дори там, където не очакват да я намерят. Ще ги учим, че някъде, някога, през девет планини в десета, ще намерят това, за което са мечтали и са се борили. А наум ще си казваме: „Кой знае…”
30.08.2016 г.
гр. Панагюрище

* BNews.bg не носи абсолютна никаква отговорност за изразените от читателите/потребителите мнения и/или коментари. Всеки читател/потребител, който публикува мнение и/или коментар под публикация/статия в BNews.bg като свободен посетител, или чрез регистрацията си от Фейсбук, декларира, че се съгласява с Общите условия за ползване на сайта BNews.bg. ВИЖТЕ ТУК!

loading...

Коментари

  • Марта - 15:54, 20 май

    Колеги от Панагюрище, благодарим Ви! Писмото е чудесно, точно, честно и навременно - още когато е забелязан проблемът! И... никаква реакция от институциите, та сега се наложи ние да пишем петиция, след пълното изтощение от изпълнението на тази абсурдна наредба. Ако сте съгласни, подкрепете ни:

  • Димитрова - 12:37, 04 февр.

    Да отговоря на ГАБИ: Абсолютно напълно се присъединявам към Вашето мнение. Истина е, че нито децата, нито родителите, нито ние, учителите, вече сме същите. Системата ни омачка всички. Истина е, че програмата ни притиска да вървим напред. И винаги съм негодувала не само за важните исторически събития като Вас. Погледнете само как се нарича учебният предмет - Човекът и обществото. Няма Родинознание или История на България. А някакво аморфно НИЩО. Вие например можете ли да си обясните какво точно означава понятието "Гражданско образование"? Признавам, че аз не мога. Родителите ме питат какво е това, а аз не знам какво да им отговоря. Защото трябва после да обяснявам какво е "гражданско общество". Пак аморфно НИЩО. Няма БЪЛГАРИ, БЪЛГАРСКИ НАРОД, БЪЛГАРСКА НАЦИЯ, БЪЛГАРИЯ, РОДИНА, ОТЕЧЕСТВО, ТАТКОВИНА. Да ме простят някои висшестоящи, но за мен именно тези понятия са основополагащи. Те са базисните. Другото е абсолютно размито, неразбираемо и объркващо. Лично аз не се оплаквам от заплатата си. Тези неща много повече ме вадят от равновесие, отколкото възнаграждението. И да, напълно сте права, че именно това е целта - прост народ лесно се управлява. Искаше ми се и това да споделя в предишния си пост, но той и без това се получи твърде дълъг. Благодаря Ви, че ме провокирахте да продължа! Просто съм радостна, че има хора като Вас, с които мислим в една посока. Слава Богу!

  • Димитрова - 20:35, 14 дек.

    Аз не се оплаквам, нито от заплата, нито от "неудобни за мен неща". Исках да разкрия истинската картина на нещата, които днес се случват в училище. Разбирате ли, много искам да посветя времето си на всяко дете така, че то да се чувства уверено и спокойно в училище и да знае, че това е преди всичко образователна институция. Искам да върна на децата убеждението, че образованието е ценност, а жаждата за знания - добродетел. Не някакви отвлечени - евронезнам какви си дивотии, а традиционни български ценности и добродетели! И разбира се, общочовешки!

  • galateq - 18:38, 06 дек.

    Да информирам обществеността за друго безумие. Всеки класен ръководител пък, когато трябва спешно да разговаря с родител, трябва да се "снабди" с двама колеги, които да присъстват на разговора по телефона, след което да напише протокол кога, как и защо е разговарял с родителя, как е протекъл разговора и свидетелите да подпишат протокола. Хайде сега да помислим какво прави класния ръководител. Всеки е наясно, че класния се обажда от личния си телефон и каква е сметката му в края на месеца.

  • Galateq - 18:37, 06 дек.

    Да информирам обществеността за друго безумие. Всеки класен ръководител пък, когато трябва спешно да разговаря с родител, трябва да се "снабди" с двама колеги, които да присъстват на разговора по телефона, след което да напише протокол кога, как и защо е разговарял с родителя, как е протекъл разговора и свидетелите да подпишат протокола. Хайде сега да помислим какво прави класния ръководител. Всеки е наясно, че класния се обажда от личния си телефон и каква е сметката му в края на месеца.

  • Galateq - 18:27, 06 дек.

    Да информирам обществеността за друго безумие. Всеки класен ръководител пък, когато трябва спешно да разговаря с родител, трябва да се "снабди" с двама колеги, които да присъстват на разговора по телефона, след което да напише протокол кога, как и защо е разговарял с родителя, как е протекъл разговора и свидетелите да подпишат протокола. Хайде сега да помислим какво прави класния ръководител. Всеки е наясно, че класния се обажда от личния си телефон и каква е сметката му в края на месеца.

  • Galateq - 18:26, 06 дек.

    Да информирам обществеността за друго безумие. Всеки класен ръководител пък, когато трябва спешно да разговаря с родител, трябва да се "снабди" с двама колеги, които да присъстват на разговора по телефона, след което да напише протокол кога, как и защо е разговарял с родителя, как е протекъл разговора и свидетелите да подпишат протокола. Хайде сега да помислим какво прави класния ръководител. Всеки е наясно, че класния се обажда от личния си телефон и каква е сметката му в края на месеца.

  • Димитрова - 00:08, 04 дек.

    Разбира се, че децата със СОП имат нужда от особена грижа. Естествено е и учителите да сме затормозени когато в класа има такива деца. Причините за това са няколко. 1. Всеки от нас е учил обща педагогика, има обща представа и от дефектологията, но само толкова. Не сме квалифицирани дефектолози, не разполагаме с конкретна методика за работа с такива деца. 2. Детето със СОП се нуждае от индивидуална работа. Как да стане това при една пълна паралелка с най-разнообразни деца? Дори и при най-добро желание на класния ръководител или съответно учителя по предмета в прогимназията. 3. извън всичко това тоновете хартия, които тази година бяхме принудени да изпишем и отпечатаме, постоянните недомислици, по всяко време някакви оперативки, училищни флашмоби и други соросоидиотизми, от които един спокоен и смислен час не сме в състояние да проведем, изяждат постоянно от времето, което искаме да посветим на децата. Пишем един път годишно разпределение за малоумници, състоящо се от над 100 страници. Пишем още едно разпределение за проект "твоят час" или "успех" или някакъв друг, след което отделно разпределение - индивидуална програма на всяко дете, която не можем да реализираме. Защото не ни се дава Твоят час за индивидуална работа, а за работа отново в групи някакви. И на всичкото отгоре, като свършим работа за 5 ст. целият град трябва да е известен за това. Демек - искат публичност. Е, драги родители, първо да работя с вашите дечица, да ги снимам или да пиша и прелиствам безумната бумащина, която ни натресе Реформата? И накрая училището се превърна в закусвалня - преди часовете ги водим на закуска, минал, не минал 1 час, идват да ни осведомят, че дошло млякото, или бананите... И видите ли, ние, учителите станахме и обслужващ персонал в кетъринг заведение. Е, кога да учим? Оказва се, че вашите деца не са на училище при нас, за да получат образование, а са на отглеждане и угояване, като за Родопа. Поне за едно можете да сте спокойни. Няма да умрат от глад.

  • Димитрова - 00:07, 04 дек.

    Разбира се, че децата със СОП имат нужда от особена грижа. Естествено е и учителите да сме затормозени когато в класа има такива деца. Причините за това са няколко. 1. Всеки от нас е учил обща педагогика, има обща представа и от дефектологията, но само толкова. Не сме квалифицирани дефектолози, не разполагаме с конкретна методика за работа с такива деца. 2. Детето със СОП се нуждае от индивидуална работа. Как да стане това при една пълна паралелка с най-разнообразни деца? Дори и при най-добро желание на класния ръководител или съответно учителя по предмета в прогимназията. 3. извън всичко това тоновете хартия, които тази година бяхме принудени да изпишем и отпечатаме, постоянните недомислици, по всяко време някакви оперативки, училищни флашмоби и други соросоидиотизми, от които един спокоен и смислен час не сме в състояние да проведем, изяждат постоянно от времето, което искаме да посветим на децата. Пишем един път годишно разпределение за малоумници, състоящо се от над 100 страници. Пишем още едно разпределение за проект "твоят час" или "успех" или някакъв друг, след което отделно разпределение - индивидуална програма на всяко дете, която не можем да реализираме. Защото не ни се дава Твоят час за индивидуална работа, а за работа отново в групи някакви. И на всичкото отгоре, като свършим работа за 5 ст. целият град трябва да е известен за това. Демек - искат публичност. Е, драги родители, първо да работя с вашите дечица, да ги снимам или да пиша и прелиствам безумната бумащина, която ни натресе Реформата? И накрая училището се превърна в закусвалня - преди часовете ги водим на закуска, минал, не минал 1 час, идват да ни осведомят, че дошло млякото, или бананите... И видите ли, ние, учителите станахме и обслужващ персонал в кетъринг заведение. Е, кога да учим? Оказва се, че вашите деца не са на училище при нас, за да получат образование, а са на отглеждане и угояване, като за Родопа. Поне за едно можете да сте спокойни. Няма да умрат от глад.

  • 123 - 14:54, 30 ноем.

    Децата могат да се оплачат на родителите си и те да покажат отношение, да предприемат съответните мерки, а не да прехвърлят отговорността на учителите... Произволно избран цитат от коментарите: "Така че , защо не се трогват и оплакват и за тези неща , а само говорят за ниските си заплати и неудобните за тях неща?!?!?!!! ДЕЦАТА КЪДЕ ДА СЕ ОПЛАКВАТ?!?!"

Напиши коментар

Коментари