неделя, 08 януари 2017, 13:09 ч.

Анализ

Харалан Александров: Балонът на грантовата демокрация се спука

BNews.bg

Харалан Александров: Балонът на грантовата демокрация се спука

Според социалния антрополог, след неолиберализма, много бързо може да се фрустрираме и от националпопулизма

 

 Веселин Стайнев, Икономист

– Универсалното човешко пожелание за една по-добра година у нас не е ли разкрачено между приземения скепсис – поне да не е по-лоша от тази година, и хазартния копнеж – дано пък изведнъж да се оправим?

– В общности с драматична история като българската пожелаването на нещо по-добро винаги е свързано с езическо презастраховане срещу злото. Имаме доста такива поговорки – като „да спи зло под камък“, “много хубаво не е на хубаво”, “всяко зло за добро” и пр. Изтеклата година по-скоро потвърждава българския онтологически песимизъм. Той е подвластен на едно манихейско вярване, че агенцията на злото присъства много активно в живота и колчем нещата тръгнат да се оправят, Лукавия изскача отнякъде и спъва прогреса. Паралелно с това 2016-а бележи изключителен хазартен ръст. Никога преди хазартният порок не е успявал да проникне в най-интимната тъкан на общността и да зарази всички слоеве на населението. От ученици до баби пенсионерки – всички търкат лотарийни билетчета и това започва да добива размерите на епидемия от наркозависимост. Тази комбинация от хазартна нагласа и убеденост, че светът е изначално и неоправимо лошо място, е характерна за културата на гетото. Единственото, на което можеш да се надяваш в такъв свят, е да оцеелееш поединично, да се окажеш от малцината щастливци, на които капризният демон на късмета е намигнал закачливо.

– Спасение поединично – това явно е човешкото предопределение на българина индивидуалист. Ние и сами се смятаме са индивидуалисти, и отвън ни описват като такива.

– Асоциални индивидуалисти с колективистични рефлекси. Хора, които трудно формират общност, но лесно регресират в тълпа. Съчетаваме провалената версия на индивидуализма с провалената версия на колективизма. Една рядка комбинация, която гарантира устойчива маргиналност.

– Това не е ли просто модусът вивенди на един домодерен човек, който си остава такъв и при комуналния капитализъм след 1878-а (по формулировката на Румен Аврамов), и при държавния капитализъм след 1944-а, и при неолибералния капитализъм след 1989 г. И трите епохи са напън за модернизация, която все не завършва. И все вместо всеки да се кооперира с другите дори само в свой личен интерес, сам си залага капаните на игрите с нулев резултат.

– Да, ние винаги играем игрите на живота така, сякаш са с нулев резутат. Независимо дали става дума за дилемата на затворника, при която бързаме да предадем другия играч, или лова на елени (the stag hunt), който е колективно усилие и за да се увенчае с успех, участниците трябва да устоят на изкушението да подгонят зайците, изкачщи от храстите. Българинът хуква да гони своя частен заек за да си го изяде сам, и затова никога не успяваме да уловим елен. Колкото до идеолгическите етикети като капитализъм, социализъм, либерализъм, в нашя случай те обикновено прикриват развратен патриархат. Никаква идеологическа рамка не би могла да обясни моделите, с които работят умовете на хората в една травматична култура. Идеологията има вторична задача да произведе обяснение и оправдание, което да позволи на хората да живеят що годе комфортно в своя провален социален свят и да се справят с чувството си за вина за собствения си принос към провала. В този смисъл неолибералният капитализъм с неговите претенции за меритокрация много добре пасна на аморалните българските елити, които избраха да го интерпретират като примитивна версия на социалния дарвинизъм: “Щом ние сме преуспелите, значи сме по-добрите, лузърите заслужават онова, което получават.”

– Но за да има здрав социален ред, трябва и неуспелият да е съгласен, че е справедливо да е неуспял.

– Аз още не съм срещнал в България някой, който да смята за справедливо това, че не е преуспял. Това прави неравенствата – и полтическата система, която ги поддържа – дълбоко нелегитимни. От друга страна, травматичната култура е много толерантна към социалния провал – да си провален е нормално, да си успял е подозрително. Всъщност България е уютно място за губещите, защото са огромно мнозинство и задават културната норма.

– След падането на комунизма никоя бивша социалистическа страна нямаше собствен проект за бъдещето – всички тичахме след образеца на западния либерално-демократичен капиталистически свят. После се оказа, че в България нещата са доста по-различни, отколкото да речем в Чехия и Полша? Откъде дойде това разминаване?

– Идеологията на комунизма – като всички идеологии – е само тънък фурнир върху социалната структура. Под тази повърхност българското общество беше като евтини мебели от талашит, слепен с долнокачествено соцлепило. Те отдавна започнаха да се разпадат, само фурнирът ги удържаше. Носещата културна структура на централно-европейските общества е доста по-здрава и устойчива – те са като масивни мебели от плътно дърво. Ние виждаме само повърхността, а не дълбоката структура, защото я приемаме за даденост – културата има свойството да е прозрачна за хората, които са потопени в нея. Добре известно е, че процесите на модернизация в България започват късно, протичат неровномерно и често по насилствен път. Затова градската ни култура е изключително крехка и дори либералните умове оцеляват трудно, като постоянно се борят с рефлексите на селския си произход.

– Затова ли либералният проект е в такава криза?

– Де да беше така! Проектът за глобално либерално общество беше предаден отвътре, от стожерите на англосаксонската цивилизация, и това се случи буквално пред очите ни последната година. В новата ситуация външният натиск да се правим на нещо, което не сме, рязко отслабва и ние бързо се връщаме към селските си корени. Българските либерални елити – и не само те – се оказаха напълно неподготвени за този регрес. Техният грях е в отказа да видят и разберат човешката природа под повърхността на идеологическия фурнир. За тази избирателна слепота допринесе самодоволната, редукционистка и лицемерна идеология на неолиберализма.

– Засилването на соцносталгията, дори сред младите поколения, които не са живели тогава, не е ли опит за търсене на проект в миналото?

– Това не е носталгия, а опит да конструираш въобразена общност и да избягаш в нея от безутешната реалност на днешния ден. Тези опити винаги са насочени към минало, близко или далечно. Навсякъде общностите реагират на унифициращия глобализационен натиск с криза на идентичността, а в България поради липса на социално и политическо въображение тази криза се решава регресивно. Всеки път, когато се разтревожим какво случва с нас като общност, вместо да се опитаме да си представим колективно бъдеще, ние се захващаме да реставриаме колективната фантазия за славното ни минало. Най-често това се свежда до тропането на хорца и ръченици (което е здравословно), строежа на крепости, възкресяването на представите за лошия турчин, добрия войвода и подлите предатели, а напоследък все по-често за дядо Иван и руските солдати, които традиционно идват да ни освободят, а ние ги посрещнаме с хляб и сол. Колективното въображение оперира с ограничен набор от образи, обяснения и поведения, с които ни е съоръжила кулурата. Като картите Таро от корицата на годишното издание на вашето списание – „Светът през 2017“. Когато пасиансът не пасва на реалността, картите се разбъркват и се хвърлят отново. Картите са същите, различни са само комбинациите. Ние постоянно размесваме старото тесте и чакаме да ни излезе печелившата комбинация – както бабичките, които търкат късметчетата. Аз обаче не виждам либерални карти в тази колода. При целия напън за цивилизационна промяна, в които се изляха огромни външни ресурси, патриархалната култура продължи да се възпроизвежда и да маргинализира всяка алтернатива.

– Какво се случи с агентите на промяната?

– В общия случай си подвиха опашките и се хванаха на селското хорце. Изумително е с каква лекота бенефициентите предадоха своите благодетели. Едни куп хора, които направиха кариери покарй фондацията на Джордж Сорос – получиха образование в елитни университети, обикаляха света с неговите пари и пр. – сега гузно мълчат или гальовно пригласят на хейтърите, които го обявиха за архи-злодей, за демоничния демиург на глобализация. Истината е, че това е просто един много умен, богат и тъжен стар човек, който продължава да вярва в идела на отвореното общество, макар да знае, че няма да доживее да го види. Защото става все по-ясно, че похарчените от него милиони не оставят следа извън проектните отчети. Уви, грантовата демокрация наистина се оказа балон, пълен с идеология. Проектът за построяване на гражданско общество отвън очевидно е провален и трябва да се тръгне на чисто, ако изобщо смятаме, че е възможно и си заслужава. Но първо трябва да признаем, че либералното социално инженерство се е оказало ялово.

– Вие не сте ли част от тази либерална яловост?

– Разбира се, затова съм толкова гневен. В момента, в който си дадох сметка колко безпомощно и вредно е социалното инженерство, започнах да говоря общо взето това, което казвам сега. Ефектът бе, че правоверните либерали спряха да си говорят с мен, за да не се разстройват. И аз се отдадох на любимите си етнографски занимания, тръгнах да обикалям селата и да изучавам недотам либералните селски нрави.

– Значи либералите хукнали по селата като партизаните – по гората.

– Някои хукнаха по чужбина, други се изпокриха по разни фондации, трети хванахме къра. И нас, като партизаните, никой не ни преследва, но за всеки случай си търсим ятаци. Всъщност това, което трябва да търсим, са основанията на либерализма в собствената ни култура. Със сигурност има такива, просто трябва да си извървим пътя към модерността.

– Освен селяните, познавате и бизнесмените. Какви са бизнес типажите у нас?

– Различни. Някои са трогателно провинциални. Други, като тези в Ай Ти бизнеса, са изключително отворени и космополитни, в тях е надеждата за културна промяна. Има сектори с много съревнователен бизнес, където хората буквално се задъхват. Има разбира се и клиентелистки бизнес, където всичко е полит-икономика, и на централно, и на местно ниво. Общото между всички е враждебността към глобалната корпоративна хегемония. Все повече предприемачи се обръщат срещу либералния естаблишмънт, защото се чувстват предадени от него. Всички си дават сметка колко трудно е да оцелееш под натиска на корпоративната инвазия – в най-добрия случай ти е позволено да функционираш в тесни параметри в периферията на големите играчи. Което на свой ред засилва нагласите за икономически протекционизъм. Парадоксът е, че дори предприемачи, които протестират срещу олигархията, са готови да търсят защита в българския олигархичен модел срещу глобалните хищници.

– Значи не антикорупцията, а национализмът, и икономическия му аспект – протекционизмът, е обединяващата кауза на бизнеса?

– По дефиниция национализмът във всичките му аспекти е обединяваща кауза, докато борбата срещу корупцията е въпрос на институционален дневен ред. Идентичността винаги е по-вдъхновяваща от процедурата. Локалната корупция дори започва да се възприема като партизанска война срещу глобалната корпоративна корупция, която хвърли света в криза. Все повече предприемачи признават, че ако не влязат в сложни обвързаности помежду си и с властта, изобщо не биха оцелели. В този контекст антикорупционното говорене започва да звучи наивно и отчуждено. Ако упадъкът на глобалния корпоративен бизнес и обслужващата го политическа каста продължава с тези темпове, рано или късно борците срещу местната корупция ще бъдат причислявани към враговете на народа.

– Коя ще е новата българска фрустрация през 2017-а?

– Мисля, че предстои да се фрустрираме от национал-популизма и фалшивите надежди, които подхранва. След фрустрацията от глобализма, неолиберализма и европейската бюрокрация естествено следва фрустрацията от объщането към миналото и затварянето в омагьосания кръг на националните комплекси. Фантазията за икономическа и културна самодостатъчност е обречена по системни причини, и това най-бързо се усеща в малки държави като нашата.

 

 

* BNews.bg не носи абсолютна никаква отговорност за изразените от читателите/потребителите мнения и/или коментари. Всеки читател/потребител, който публикува мнение и/или коментар под публикация/статия в BNews.bg като свободен посетител, или чрез регистрацията си от Фейсбук, декларира, че се съгласява с Общите условия за ползване на сайта BNews.bg. ВИЖТЕ ТУК!

Коментари

  • Васко Тодоров - 09:54, 10 ян.

    Чест прави на Александров. Той има доблестта да види провала на мечтата на интелигента, знаейки и наивно вярвайки, че тя същата -огняроинтелигентската, може да направи революция. Господин Атанасов,трябва да се чете и анализира- Харалан вижда страшния вятър, който ще дойде от изток , но не знае как ще се казва Иван, Толбухин или някак си!

  • Aтанасов - 14:34, 08 ян.

    Харалампи-един от хората, които трябва да дадат теоретична насока на съвременния ни свят и да го адаптират към по нататъшното управление на днешната система. Под достойнството ми е да го коментирам. Нямам и намерение да чета всичките му глупости, но съм длъжен да опровергая определени негови тълкувания: Заглавието-господина вкарва нов израз, който до сега не се е споменавал в широкото пространство, но предполагам, че ще се споменава надлъж и на шир от тук нататък за да се изтъква дадена теза. Какво разбира господина със сравнението относно комунизма и долнокачественото лепило? То трябва да иронизира, но не може да даде отговор, защо днешното общество не надгради и не разви социалната насоченост, а ни върна към огромното социално неравенство, което е причина за днешните времена. "Проектът за глобално либерално общество беше предаден отвътре"-това е глупост, В Англия обикновените хора гласуваха на референдум за излизане от ЕС. В САЩ обикновените американци избраха Трънп. Не мога да разбере, защо сравнявате либералите с партизаните. Защо ли? Ами защото партизаните затова са такива, защото иначе ще бъдат арестувани, а либералите нямат такъв проблем. Те изказват само идеи, никой не ги преследва за тях. Що се отнася до въпроса до нашите бизнесмени вижда се че господина има поглед само от тези, които са в София. Бих му препоръчал да обиколи районите и особено Северозападния за да разбере как се прави "бизнес". И накрая след последния въпрос и високопарните надути фрази в мен остана нещо празно, нещо неосъзнато, но най лошото че отделих 10 мин за нищо.

Напиши коментар

Коментари