понеделник, 20 март 2017, 14:49 ч.

3 години след събитията от Крим

Руският посланик: Обикновените хора потвърждават, че в Крим има „мир и покой”

BNews.bg

Руският посланик: Обикновените хора потвърждават, че в Крим има „мир и покой”

Хода на референдума, на който повече от 96 на сто от населението ясно и еднозначно дадоха да се разбере, че искат да живеят тъкмо в нашата държава, наблюдаваха към сто и петдесет международни наблюдатели, отразяваха го журналисти от най-различни страни. Всичко мина честно, без каквато и да е намеса отвън, в рамките на установени правови процедури.

 На 18 март 2014 година Автономната република Крим и Севастопол са приети в състава на Руската федерация. След проведения референдум 96% от местните жители посочват, че желаят присъединяването към Руската федерация. Фактическият документ, с който Република Крим влиза в състава на Русия е подписан в Кремъл от президента на РФ Владимир Путин, председателя на Държавния съвет на Република Крим Владимир Константинов, премиера на републиката Сергей Аксьонов и кмета на Севастопол Алексей Чалий.

"От деня на приемането в Руската федерация на Република Крим, в състава на Руската федерация се образуват нови субекти - Република Крим и град с федерално значение - Севастопол", се казва в договора, който се прилага от датата на подписването му и влиза в сила от деня на ратификацията му. Държавни езици в Република Крим са руски, украински и кримско-татарски. Пределите на територията на Република Крим и на територията на града с федерално значение Севастопол се определят от границите на Крим, респективно - Севастопол, съществували в деня на приемането на Крим в Руската федерация. 


- Г-н Макаров, Киев продължава да настоява Крим да бъде върнат на Украйна, като тази позиция подкрепят много европейски и български политици. Какво е Вашето мнение по този въпрос?
- Най-напред позволете ми да ви коригирам, малко перефразирайки думите на нашия министър на външните работи Сергей Лавров: „Крим не е въпрос, това е част от територията на Руската Федерация".
Нека да погледнем на исторически факти и да се опитаме непревзето да разберем създалата се ситуация. Всеки руски, както и украински ученик знае, че Кримският полуостров е неизменна част от нашата страна от края на XVIII век. Крим остава руски и в царския период, и след като на власт идват болшевиките през 1917 година.
Едва през 1954 година се появява доста спорно решение, относно предаване на Крим на Украинската ССР. Да напомня, че то беше взето без зачитане на обективни културно-езикови и етно-национални реалии и, най-важното, в нарушаване на действащите по това време конституционни норми. Има мнение, че Никита Хрушчов, украинец по народност, уж искал да прекрои картата на съюзните републики, за да прикрие вината за организиране на масовите репресии в Украйна през 30-те години. Не съм поддръжник на такива теории, както се казва, историята не търпи условното наклонение. Така е станало, и това е факт.
През съветските години проблемът на Крим не съществува изобщо - какво могат да делят по между си частите от една и съща държава? След като СССР се разпада, когато едномоментно милиони руснаци бяха разделени от границите на нови страни, ситуацията се промени драстично. Разбирате ли, в продължение на столетия Крим е бил процъфтяващ регион, уникално преплитане на култури и традиции на съвсем различни народи, в който всеки си говореше своя език. Ясно е, че стремежът на самостоятелната, т.е. независима, украинска държава, да постави всички под един знаменател, да насади изкуствено украинската култура там, където никога не я е имало, беше нееднозначно посрещан от населението на рускоговорещия полуостров.
Поредният удар за кримчаните нанесе срещудържавен преврат в Киев през 2014 година, когато на власт дойдоха истински бандити-националисти. В Украйна проехтя цяла вълна от убийства, масови кланета, отвличания на хора, нападения срещу журналисти и правозащитници, а руският език беше обявен извън закона.
В тези условия преди три години жителите на полуострова чрез директно волеизявление, в пълно съответствие с духа и буквата на член 1 на Устава на ООН за правото на народите на самоопределение, провъзгласиха своята независимост и взеха решение за влизане в състава на Русия. Хода на референдума, на който повече от 96 на сто от населението ясно и еднозначно дадоха да се разбере, че искат да живеят тъкмо в нашата държава, наблюдаваха към сто и петдесет международни наблюдатели, отразяваха го журналисти от най-различни страни. Всичко мина честно, без каквато и да е намеса отвън, в рамките на установени правови процедури. Крим се е върна на родното пристанище.

- Смятате ли, че Доналд Тръмп ще изпълни предизборното си обещание да признае Крим за руски?
- Доналд Тръмп казваше само за това, че ако спечели изборите ще бъде готов да разгледа въпроса за признаване на Крим за руската територия, а това все пак са различни неща. Какво ще прави президентът на САЩ е изключително в неговия прерогатив и аз не бих искал да коментирам политиката на чуждестранни държавни дейци по каквито и да е въпроси. В същото време ние, разбира се, разчитаме, че новата американска администрация ще се придържа към конструктивна и реалистична линия спрямо нашата страна.
Към днешната дата очевидна реалност е, че Крим е руски. Вижте, например, карта на света в една много популярна американска интернет-търсачка и погледнете къде е проведена държавната граница между нас и съседната Украйна. Република Крим и Севастопол са органични части на Руската Федерация.
Смятам, че скоро и политическите лидери на чужди страни ще намерят в себе си сили да отхвърлят омръзналите вече на всички двойни стандарти и ще успеят окончателно да приемат легитимността на решението на кримския народ за присъединяване към Русия, което и без това много добре осъзнават. Според мен, това би било твърде логична и навременна стъпка.

- Бихте ли станал посланик в Украйна, ако Ви предложат? Какви действия бихте предприели за подобряване на взаимоотношенията между двете държави?
- Както вероятно Ви е известно, решението за назначаване на посланик в чуждестранна държава взима президентът на Руската Федерация. Ето защо за мен като човек, който през целия си живот работи на държавната служба, изпълняването на всеки един Указ на Президента не е въпрос на желание, а ръководство за действие. Още повече, че назначаването на толкова труден и отговорен участък би било преди всичко знак на високо доверие от страна на президента.
Що се отнася до подобряване на отношенията между Русия и Украина, аз напълно споделям убедеността на президент Владимир Путин, че рано или късно те ще се върнат към нормалния ред. Светът има доста примери, когато повърхностен, наносен слой, на вътрешната политика на една или друга държава оказва негативен ефект върху отношенията й с нейните съседи. Обаче историческата, културната, православната общност на двата славянски народи - руснаци и украинци - едва ли може да бъде задраскана с националистически лозунги и побесняла пропаганда, инспирирана отвън. Както и мнозина руснаци, искрено съчувствам на украинците, станали заложници на амбициите на маргинали, които незаконно дойдоха на власт, а също така и на опасните игри не техните евроатлантически спонсори.

- Малко след присъединяването на Крим към Русия, българската диаспора на полуострова получи културна автономия. В какво се изразява тя? Как се развива дейността й? Какво предстои да се случи?
- Крим, в същност, е отражение на многонационална Русия, затова приоритетно внимание там винаги се е отделяло за укрепване на мира и съгласието между етносите, живеещи на полуострова. Според последното преброяване, апропо, те са повече от 170. 
Учредяването на такива обединения, като национално-културна автономия, отдавна стана добра традиция в Русия и много правилно е, че българската диаспора в Крим се възползва от тази възможност. Сега тя не само активно участва в обществения живот на региона, но също така се занимава с работа по запазване на културната си идентичност, езика, връзките с историческата си Родина. Едно от забележителни мероприятия в това отношение е международният фестивал „Български срещи", който обединява творчески колективи и изпълнители, учени, обществени дейци от България и Русия.
Не по-малко е важен и приносът на българите за преодоляване на информационната блокада на Крим. Колкото и да разказваме за реална ситуация в региона, съгласете се, специално доверие печелят тъкмо думите на вашите сънародници. Ето, примерно, председателят на българската автономия в Крим Иван Абажер, който невъднъж е заявявал, че за своя задача вижда „изкореняване на информационната лъжа". Ние високо оценяваме такова намерение. Искаме светът да чува гласове на обикновени хора - а те потвърждават, че в Крим има „мир и покой", а правата на гражданите независимо от тяхната националност и вяра изцяло се спазват.
Не мога да не отбележа и дейността на вашата диаспора в Крим по укрепване на руско-българските отношения. Например, в навечерието на президентските избори в страната, кримските българи изпратиха официално обръщане към бъдещия държавен глава на България, с молба да съдейства за развиване на българските сдружения зад граница, да не ги лишава от правото на контакти със своята страна и да подобрява взаимодействието с Русия. Надявам се, че този апел ще бъде чут.

- Ще има ли събития, които ще се проведат под Вашия патронаж по случай присъединяването?
- 18 март е безусловно една от най-важните дати в съвременната история на Русия. На този ден ще бъде посветен голям брой мероприятия - от празнични шествия и концерти до творчески срещи и изложби. В самия Крим, например, вече е стартирал фестивалът „Кримската пролет", в който вземат участие прочути артисти от кинота и театъра, лауреати на международни музикални конкурси.
В България този ден обикновено също не минава незабелязан. Миналата година под егидата на организацията на кримските българи в София се състоя много позитивно и душевно събитие - презентация на Република Крим, нейният инвестиционен, туристически и културен потенциал. Най-важното е, че такова мероприятие предизвика наистина жив и позитивен интерес на местната публика. Доколкото разбирам, това е най-хубавият показател за това, че нормалните хора не се поддават на пропагандни речи и са готови с очите си да видят позитивните промени в региона след присъединяването му към Русия.
Ние винаги поддържаме тесен контакт с нашите партньори в това, що се отнася до популяризацията на Република Крим в България. Разчитам, че и тази година ние ще съумеем да зарадваме българските граждани с тематическо мероприятие в тази сфера. А още по-добре - заповядайте сами при нас в Крим.

 

Анатолий Макаров е Извънреден и Пълномощен посланик на Руската Федерация в Република България от август 2016 година. Роден е през 1951 г. През 1977 г. завършва Московския държавен институт за международни отношения.
На дипломатическата служба е от 1977 г. Работи в Посолството в Кралство Нидерландия през 1977-1981 г. и в Постоянното представителство на Русия към ЕС в Брюксел, Кралство Белгия през 1994-1998 г.
През 2006-2011 г. е Посланик на Руската Федерация в Република Южна Африка.
През 2012-2016 г. е Директор на Департамента за работа със съотечественици зад граница на МВнР на Руската Федерация. Владее холандски и английски език. Женен е и има син.

 

Източник: Кросс

* BNews.bg не носи абсолютна никаква отговорност за изразените от читателите/потребителите мнения и/или коментари. Всеки читател/потребител, който публикува мнение и/или коментар под публикация/статия в BNews.bg като свободен посетител, или чрез регистрацията си от Фейсбук, декларира, че се съгласява с Общите условия за ползване на сайта BNews.bg. ВИЖТЕ ТУК!

Коментари

Напиши коментар

Коментари