вторник, 13 февруари 2018, 13:09 ч.

Системата куца

Промените в закона няма да спрат реекспорта на лекарства

BNews.bg

Промените в закона няма да спрат реекспорта на лекарства

В становище изпратено до медиите, Асоциация Хипофиза изразява скептицизма си от гласуваните в Парламента на първо четене, поправки в Закона за лекарствените продукти в хуманна медицина: 
"Като пациенти адмирираме всички активности за ограничаване на недостига на лекарства на българския пазар. Считаме обаче, че предложените промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина няма да решат съществуващия проблем. Опитът на други държави като Румъния, в които същите мерки се прилагат от години, показва, че те нямат ефект. Списък със забранени за износ лекарства съществува и в Румъния, там също се докладва регулярно липсата на лекарства, но проблемът продължава да се задълбочава, въпреки че за разлика от България, Румъния има развито електронно здравеопазване.

Предлага се разработване на информационна система само за целите на проследяване на движението на лекарствата - активност, която ще доведе до допълнителна административна тежест на участниците в лекарствоснабдяването и ще е с нулев ефект за целите за обезпечаването на лекарства за българските пациенти. 
Информацията се подава последващо, не в реално време и на база на нея не би било възможно ИАЛ да прецени липсва или не определено лекарство в момента.
Данните, получени по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), публикувани на сайта на Асоциация Хипофиза показват, че 2/3 от фирмите деклариращи износ на лекарства в системата Интрастат, не подават уведомления за износ в ИАЛ. В т.ч. не влиза износът към страни извън ЕС и тези, които са под прага, който ги задължава да декларират в Интрастат. 
Гласуваните на първо четене в парламентарната здравна комисия промени ще дадат възможност тази практика да продължи, тъй като са предвидени съвместни проверки единствено с НЗОК, а не с НАП и Агенция “Митници“. 
Като партньор в тези проверки ползата на НЗОК също е спорна, тъй като изискана от нас информация по ЗДОИ за активни протоколи за 15 медикамента, които не са за масова употреба, за срок от 9 месеца беше изготвена за 24 дни, а месец по-късно още чакаме да ни бъде представена в опаковки - начина по който касата плаща. 
Това е изходната информация за нуждите на българските пациенти, на база на която ще се установи че има недостиг, и се очаква ИАЛ да разполага с нея в срок по-кратък от 5 дни, за да успее да вземе решение за спиране на износа. Това, от което се нуждае българското здравеопазване, е интегрирана информационна система, която освен движението на лекарствата, да следи и какво плаща НЗОК, за кой пациент. Система, която да има връзка с вече съществуващите информационните системи на НАП и митниците. 
Нереалистичен е и заложения срок от 4 месеца за изграждането й.
Изключена е възможността пациентите да докладват липсата на лекарства. Те са заинтересованите лица да го правят. Това трудно ще се случи от аптеките, които неофициално имат едни и същи собственици с търговеца на едро, или работят основно с един търговец .
В Експертния съвет за изготвяне на списък на лекарствените продукти, за които може да се ограничава износът, също  не в включен представител на пациентите, в него участват представители само на институциите – изключен е дори Българският фармацевтичен съюз.
Не е уредена процедура която да задължи аптеките да издават документ при отказана заявка. От аптеките се очаква да докладват събитие, за което няма никакво доказателство, че се е случило. 
Освен, че пациентът не разполага с писмен отказ да му бъде доставено лекарство, с такъв не разполага и аптеката, тъй като практиката е заявките към складовете да се правят по телефона.
Повишаването на паричните санкции също няма да реши проблема . Например и в момента съществува санкция за неподаване на уведомление за износ в ИАЛ, започваща от 50 000 лева, но явно тя не се налага. 
И сега съществуващата нормативна уредба задължава притежателите на разрешение за търговия на едро, които извършват дейността си на територията на Република България да осигуряват снабдяването на достатъчни количества лекарствени продукти за задоволяване на здравните потребности на населението на Република България ( чл. 207 (1) т .6 в от ЗЛПХМ). Въпреки, че сме подавали конкретни такива сигнали такава санкция не е налагана. Все още чакаме отговор за сигнал за такъв търговец на едро подаден от нас на 11,01,2018 до ИАЛ. 
Докато лекарствата стигат до търговците на едро на цени, които ги правят атрактивни за реекспорт, проблемът ще продължи да съществува. Една от мерките които се прилагат в Испания от 1990 г. е Dual pricing. Тя позволява на притежателите на разрешение за употреба да договарят с търговците на едро две цени – едната е за реимбурсираните от здравните фондове лекарства, а другата е за свободния пазар. 
Испания е референтна държава на България и там цените се понижават месец преди това да се случи в България. 
Друго решение е отстъпките да не отиват в търговците на едро, а да се плащат от притежателите на разрешение за употреба на НЗОК. Това обаче, би било решение само за част от лекарствата, за които се дава отстъпка. Възможно решение е НЗОК пак да плаща най-ниската цена в ЕС , но това да става под формата на отстъпки от цената, договорени с притежателите на разрешението за употреба
Оставаме в очакване направените промени да са в полза на българският пациент, а не на корпоративни интереси! 
Ваня Добрева, Председател на Асоциация Хипофиза"
Становището е подкрепено от ЦЗПЗ и от Сдружение за развитие на българското здравеопазване.

 

* BNews.bg не носи абсолютна никаква отговорност за изразените от читателите/потребителите мнения и/или коментари. Всеки читател/потребител, който публикува мнение и/или коментар под публикация/статия в BNews.bg като свободен посетител, или чрез регистрацията си от Фейсбук, декларира, че се съгласява с Общите условия за ползване на сайта BNews.bg. ВИЖТЕ ТУК!

loading...

Коментари

Напиши коментар

Коментари