сряда, 10 октомври 2018, 17:43 ч.

Цял живот ще разказвам за стореното добро и ще съм благодарен, казва със сълзи на очи активистът и общественик

СПАС ОТ МОНТАНА: Никога няма да забравя деня, в който Николай Бареков ми даде крака и ме накара да се почувствам жив! Вярвам в идеите на Бареков и Сидеров - двамата трябва да направят това, от което има нужда България!

BNews.bg

СПАС ОТ МОНТАНА: Никога няма да забравя деня, в който Николай Бареков ми даде крака и ме накара да се почувствам жив! Вярвам в идеите на Бареков и Сидеров - двамата трябва да направят това, от което има нужда България!

Защо системата убива хората с увреждания, защо държавата се е превърнала в мащеха за тях, защо правителството и в частност социалното министерство години на ред не успяват да задоволят техните нужни, защо властта отказва така налeжащата реформа, внесеният под натиск законопроект ще доведе ли до дългоочакваното решение на този проблем. Тези и още куп въпроси вълнуват над един милион инвалиди в България.

За да разберем какво е да си човек в неравностойно положение в България, медията ни се свърза с активиста и общественик Спас Димитров от град Монтана, който години наред, прикован в инвалидна количка, се бори срещу смъртоносната система, както самият той я определя.

В откровено до болка интервю за BNews той разкрива ужаса, през който е принуден да премине човек в неговото положение, болезненото нехайство на държава, кой е човекът, който с един жест променя живота му завинаги, защо не одобрява политиката на ГЕРБ и БСП и каква е алтернативата за България.

- Г-н Димитров, кои са най-големите проблеми, които един инвалид среща в ежедневието си?

- Най-големите проблеми, с които хората като мен се сблъскват са свързани с набавяне на помощни средства за придвижване. Причината е, че парите, които ни отпуска държавата са крайно недостатъчни. Налага се да доплащаме суми от порядъка на 300-400 лева, което е непосилно за нас. Социалното министерство ни дава едни пари, отиваме в специализираните магазини и там ни се казва, че трябва да извадим още. Освен това, има много факти, които водят до съмнения, че министерството и въпросните магазини са в схема за източване на държавни пари.

Ще ви дам един пример. Вътрешната и външната гума за количка като моята на свободни пазар струват по 25 лева всяка. Социалното министерство обаче отпуска сума в размер на 780 лева за комплект от четири гуми. Аз отивам, плащам, фактурира ми се и тогава министерството отпуска парите. Една патерица е 9 лева, а в тези магазини аз я купувам за 18 лева. 100% надценка! Една гумичка за патерица на пазара е едно левче, в този магазин – 1,50 лв. Един лагер при тях е 12 лева, а на пазара 1,60 лева. Една обувка за инвалид е на стойност 446 лева. Това е срамота, как могат от хора като нас да печелят.

Къде отиват останалите пари? Това са кървави пари, това са пари от нашия джоб, от джоба на данъкоплатеца. Защо трябва по този долен и брутален начин някой да се облагодетелства? Имам странното чувство, че всичките тези магазини са на някого, който иска да се облагодетелства и това са хора от властта.

И най-важното – в европейска държава нямаме достъп до институциите, много от тях  са направил някакъв циничен асансьор, който за нищо не става, то рингова количка не може да влезе, а камо ли електрическа такава.

- Защо според Вас години наред държавата не успява да се справи с проблемите на хора в неравностойно положение? Неспособност или нежелание е причината?

- Държавната политика е неправилна. Управляващите не се допитват до нас, те или служителите в администрациите няма как да разберат нашите нужди.  Не може да си социален министър, да си стоиш в канцеларията и да не посетиш хората, да изслушаш болките и проблемите им. Много пъти ги призовавах – облечете си едни нормални дрехи, влезте в един специализиран за инвалиди магазин и вижте цените, след това погледнете размера на социалните ни помощи, направете една проста калкулация и влезте с предложение за промяна в Народното събрание. Резултат обаче и до днес няма.

- Смятате ли, че протестът на майките ще доведе до някаква промяна за хората с увреждания?

- Силно се надявам. Но за съжаление живея вече с убеждението, че държавата е абдикирала от тези проблеми, ние сме друго общество, по-добре да сме мъртви, отколкото да сме живи. Затова и системата бавно и мъчително ни убива.

 - Дълго време Вие водихте битка, за да получите електрическа инвалидна количка и да не бъдете затворник на четири стени, държавата помогна ли Ви?

- Държавата не ми помогна по никакъв начин, никоя врата не се отвори и никой от управляващите тогава било то депутати, общински съветници и други представители на властта не откликнаха на моите призиви. Исках просто две колела, с които да мога да социализирам, да бъда сред хората, но според законодателя не отговарях на критериите да получа количка. Трябваше да съм без крака, трябваше да съм с половин глава, без ръце и какво ли не, за да получа така количка.  Дълго време стоях вкъщи, гледах през един прозорец метър и двайсет на метър и двайсет и това беше.

- Твърдите, че тази инвалидна количка е променила живота Ви, как се сдобихте с нея след като нямате необходимите средства и държавата Ви е отказала помощ?

- Случката, макар да имаше лек медиен отзвук, е доста интересна, но вероятно вече забравена. Забравена, но не и от мен. Цял живот ще помня този момент и ще разказвам за стореното добро. Защото такива дела трябва да се помнят. Годината беше 2013-а, денят – 29 май. Никога няма да забравя този ден. На площада в Монтана журналистът все още по онова време Николай Бареков водеше предаването „България без цензура”. Бяхме се събрали много хора от града, а на трибуната имаше кандидат депутати от различни партии. Взех микрофона и помолих някой от тях да ми даде средства, за да си закупя инвалидна количка, но никой не отреагира. След края на предаването за моя огромна изненада с мен се свърза ПР-а на г-н Бареков и ме попита дали мога в определен час да бъда на площада в Монтана. Когато отидох, ми казаха, че трябва да отидем до инвалидния магазин в града. Там ми взеха размерите и само ден по-късно, на 30 май, благодарение на г-н Бареков, аз седнах в новата си електрическа количка. Това преобърна живота ми на 180 градуса, започнах да се срещам с хора, чувствах се пълноценен, чувствах се полезен, чувствах се жив. След това с него станахме приятели. Докато ми гледат очите, ще помагам с каквото мога. Много мога, независимо от това, че съм без крака. Г-н Бареков ми е дал крака и аз не се спирам пред нищо.

- Вие сте известен с непримиримата си борба срещу нередностите в държавата, кои са нещата, които според Вас трябва да се променят?

- Аз направих филм. Казва се „Изгубени сенки“. Ако не сте го гледали, гледайте го. Исках цялото българско общество да разбере как се живее в нашия край. Имам връзка със Сливен, имам връзка с Враца, ние сме друга България, изоставена и забравена. Вода, която пием дори е негодна. Изследвайте я, за да се убедите в думите ми. Вижте с какво ни пълнят организма. Кучето ми идва, помирисва водата и не иска да пие от нея. Но хората я пият, нямат друг избор. Ние тук останахме едни голи къщи, циганите само грабят, само унижават, палят, изнасилват и убиват за два лева възрастни жени. Гражданите тук нямаме никаква сигурност, органите на реда бездействат, не ни защитават. Нещо страшно е.

84 години е средната възраст в съседното село, в каква държава живеем, това ли е политиката на ГЕРБ?! Това ли е политиката на БСП, защото БСП не е никаква социална партия ,заявявам го най-отговорно, тя е създадени от милионери.

Елате да видите на място как се разграбва Монтана, как се секат гори, как се разрушава природата. Трябва да има гора, за да има вода, трябва да има гора. Нашата вода е най-скъпа в България, стигна 3 лева.Не е ли срамота, че минералната вода в Кувейт, която внасят от Европа, е безплатна?! А ние го имаме това, 4 извора минерална вода има в Монтана, но няма кой да ги капкира. Не могат да си представят какво значи национално богатство.

Предлагат на нашите цигани при избори по 25 лева, толкова ли струва животът му за 4-5 години? Много пари се дават за избори, много пари, но трябва да има някакъв контрол. В тези МИР-ове трябва да бъдат хора почтени, честни и непродажни, защото всичко тръгва от избора.  

- Говорите срещу ГЕРБ, срещу БСП, виждате ли политическа алтернатива за България?

- Категорично да. Ето, онзи ден разбрах от телевизията, че г-н Бареков вероятно ще се коалира с друг уважаван и подкрепян от мен патриот, националист и консерватор – Волен Сидеров. Няма мероприятие, организирано от партия АТАКА, на което да не присъствам. Подкрепям и вярвам в идеите на тази формация, защото се бори за интересите на българските граждани и изповядва консервативната идеология. Това са двама истински българи, мъже, които знаят как да говорят по темата „България”.

Нещата са опрели ножа в кокала и ако не се предприемат спешни действия и България да тръгне по друг път, просто ние ставаме една територия. Без население, без нищо. Бареков и Сидеров действително са в състояние да направят такова обединение и по този начин да издигнат консерватизма, национализма и патриотизма в държавата и да сменим това статукво, защото на цялото българско общество ни омръзна.

Ако те успеят, има и други дружества, които са патриотично настроени, неправителствени организации, които са също патриотично настроение, ако успеят да ги привлекат към тази коалиция, ще бъде нещо уникално. Ние ще тръгнем по друг път, България ще тръгне, друг избор няма. Омръзна ми от едни и същи партии и правителства - от корумпирани по-корумпирани. Двамата трябва да си стиснат ръцете и да направят това, от което има нужда България.

 

 

 

 

 

* BNews.bg не носи абсолютна никаква отговорност за изразените от читателите/потребителите мнения и/или коментари. Всеки читател/потребител, който публикува мнение и/или коментар под публикация/статия в BNews.bg като свободен посетител, или чрез регистрацията си от Фейсбук, декларира, че се съгласява с Общите условия за ползване на сайта BNews.bg. ВИЖТЕ ТУК!

loading...

Коментари

Напиши коментар

Коментари