събота, 09 октомври 2021, 13:30 ч.

Мръсната схема на службите лъсва

От Международния консорциум признаха, че нямат представа кой им е дал досиетата "Пандора Пейпърс" и защо в тях няма политици от САЩ и Китай

BNews.bg

От Международния консорциум признаха, че нямат представа кой им е дал досиетата "Пандора Пейпърс" и защо в тях няма политици от САЩ и Китай

Проф. Ронън Палан: Ако се справим с укриването на данъците, ще има победени - тези, които се занимават с тази дейност.

Дори и на координатори в екипа не е известен източникът на документите в основата на „Досиетата Пандора“. Това каза в интервю за БНР Дийн Старкман, един от старши-редакторите в Международния консорциум на разследващите журналисти, награждаван с „Пулицър“ американски журналист. 

„Нямам представа как сме се сдобили с данните и откъде са дошли. Това е дълбока тайна и нямаше да мога да ви кажа повече дори да бях погълнал серум на истината. И аз съм любопитен за източника, но просто не го знам... Имам усещането, че става дума за някой, който има определено разбиране за самата офшорна икономика“, каза той за предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“.

Старкман допълни, че и той самият е разочарован от липсата на данни за политици от Съединените щати и Китай в „Досиетата Пандора“. Журналистите обаче е трябвало да работят с наличната информация.

„Досиетата Пандора“ запълниха новинарските страници поне за седмица, също както и предишните разработки на Международния консорциум на разследващите журналисти. Те показаха и нарастващия размах на базираната в Съединените щати организация. След документите „Панама“, „Парадайс“ и ФинСЕН, консорциумът реализира най-голямото си разследване до момента, определяно и като най-голямата журналистическа колаборация в историята - общо 600 колеги от над 130 медии в 117 страни. 

В експозето на сайта на Международния консорциум за разследваща журналистика „Досиетата Пандора“ са наречени „най-голямото журналистическо партньорство в историята“. Защо? 

Това е най-голямото журналистическо партньорство заради широката ни мрежа от партньори - 150 медии от 117 страни, 600 журналисти, работещи по проекта. Сред медиите бяха „Вашингтон пост“, Би Би Си, „Гардиън“, „Льо Монд“ и други по целия свят.

Няма как координацията да е била лесна. Какви бяха специфичните фази в тази журналистическа работа - от получаването на данните до публикуването на материалите във всички тези различни медии? 

Първа стъпка беше получаването на данните преди почти 2 години. В консорциума трябваше да установим какво всъщност имаме - това е дълго изследване на данните. Това са над 2,9 терабайта поверителни документи от 14 различни правни кантори по целия свят - имейли, аудио записи, таблици - всичко това трябваше да бъде категоризирано. След това нашите репортери го погледнаха и осъзнахме какви данни имаме - това е прекалено много материал за една отделна медия. Още повече - ние не знаем кои са важните имена във всяка държави. Вие знаете кой е важен в България, аз знам кой е важен в Съединените щати, но двамата заедно не знаем кой е важен в Корея или Филипините. Съгласно нашия модел на работа дадохме достъп до данните на хора, на които имаме доверие - партньори от Филипините, Русия, Пакистан, Индия, навсякъде. Следва дълъг период на репортерска работа и дискусии в общата ни платформа i-Hub. Всеки споделя откритията си и какво планира да напише. В края се срещнахме онлайн и имахме дискусия кога проектът да бъде обявен - датата беше 3-ти октомври, неделя.

Как се промени работата в Международния консорциум през годините? Имахте ли, например, партньори, които са се оказали ненадеждни?

Когато се включих през 2017 година, бяхме шепа хора, сега сме 50 души по целия свят. Включиха се нови редактори, репортери, анализатори на данни, разви се и финансов отдел. Имаше моменти, в които бяхме изненадани от някое действие на наш партньор, прекалено ранно публикуване на някоя история или странна интерпретация на данни. В крайна сметка обаче в тази работа оценяваш културата на журналистическото разследване по целия свят. Аз идвам от вестникарския бизнес в Съединените щати с егоцентричната му представа, че само в нашата страна се прави истинска разследваща журналистика. Сега осъзнавам, че такава има навсякъде и другаде хората работят при много по-голям риск, запазвайки професионализма. Издънките в общата ни работа са много малко.

Въпрос, който може би са ви задавали - защо няма уличени политици от Съединените щати в разследването и това свързано ли е с факта, че консорциума е базиран във Вашингтон?

Не знам дали слушателите ще ме разберат, но никой не е по-разочарован от нас. Голяма част от нашето финансиране идва от Съединените щати и това се дължи на нашата разпознаваемост там. Ако имаше повече американци в разследването, това щеше да привлече внимание, което е добре за нас. Освен това повечето от нас са американци и щеше да ни е по-интересно. В случая става въпрос за лош късмет, свързан с данните. Например, „Алкогал“, една от фирмите в „Досиетата Пандора“, обслужва лидери от Латинска Америка и някои европейци. Друга от фирмите работи в Кипър и обслужва предимно руснаци. Може би помните, че през 2017 в „Парадайс Пейпърс“ източникът беше фирмата „Епълби“ от Панама, която обслужва мултинационални компании като „Найк“ и „Епъл“. Тогава имаше и много американски граждани във файловете. Разбирам недоволството, че няма американци в това разследване, но и ние като екип го споделяме.

В разследването не намираме и политици от втората най-голяма световна икономика. Можем ли да кажем, че политиците в Америка и Китай не ползват данъчни убежища и не са богати?

Не, няма как да кажем такова нещо. И аз бях разочарован, че не намерихме повече информация за Китай, но това не означава, че американският или китайският елит не ползват офшорни компании. Уолстрийт ползва огромни офшорни структури, например на Каймановите острови. Надявам се да разкажем и тази история някой ден. Критиките, че нямаме хора от двете най-големи икономики, са основателни, но просто нямаше такива имена във файловете. При такива разследвания няма как да вкараш някаква гледна точка насила. Имаш това, което се съдържа в данните и не можеш да им вмениш друга история. Силата е в достоверността. Самото разследване е ходене по тънък лед и ако не се позовава на факти, авторите и медиите стават много уязвими.

Тази липса на двете националности насочва ли ни към източника на данните - Съединените щати и Китай? 

Всъщност аз нямам представа как сме се сдобили с данните и откъде са дошли. Това е дълбока тайна и нямаше да мога да ви кажа повече, дори да бях погълнал серум на истината. И аз съм любопитен за източника, но просто не го знам. Дали данните са дошли от непредставените играчи? По-скоро бих казал - не. Имам усещането, че става дума за някой, който има определено разбиране за самата офшорна икономика. Както и ние пишем, това е мултитрилионна паралелна финансова система, разработена изцяло в полза на богатите и властните, която източва публичните средства по целия свят. Тя е недосегаема за съдебните системи и спомага за нарастването на неравенствата и корупцията в развиващите се демокрации. Мисля, че всичко това може да бъде немалка мотивация за източника, който и да е той.

Можем ли да уточним само едно нещо - данните от определена медия ли дойдоха, или бяха получени от някой в самия консорциум?

Мисля, че вече казах всичко, което ще кажа, относно източника. 

Панчугов: “Досиетата Пандора“ са твърде абстрактна тема, за да имат сериозен отзвук

Радев: Службите да предоставят информация по „Досиетата Пандора“

“Досиетата Пандора“ – трябва да има хармонизацията на данъчното законодателство в ЕС

Вие имате огромен опит едновременно като разследващ журналист и изследовател на медийното поле. В светлината на финансовата криза през 2008 година пишете книга, посветена на изчезването на разследващата журналистика, която в ролята си на пазач на обществения интерес не е предупредила за кризата. Взимайки назаем заглавието на книгата, разлая ли се кучето пазач днес?

Лаят му е все по-тих. Аз самият работя за голяма журналистическа организация, която се разраства. Има и други, които се справят финансово, като „Ню Йорк Таймс“ и „Вашингтон поуст“. Но при по-широк поглед, засягащ по-малките медии по целия свят, сриването на финансовия модел на вестниците, на който беше изградено медийното поле по целия свят, имаше разрушителен ефект върху разследващата журналистика. Има нови успешни форми, но бюджетите на редакциите цялостно намаляха. И вие го знаете - да се плаща за журналистика вече е трудно или не се случва. Освен това, всеки финансов модел може да е проблематичен заради възможните влияния - вие работите с пари от държавата, което може да е проблематично. Ние работим с пари от фондации, което може да е проблематично. Вестниците работеха с пари на рекламодатели, което също може да е проблематично. Дори и платформите, базирани на преки плащания от читателите, могат да се окажат в ситуация, в която пишат каквото аудиторията иска да чуе, а не това, което трябва да знае. Журналистиката е в криза и един от симптомите за това е кризата на демокрацията по целия свят - независимо дали в България, Унгария, където се намирам, или в Съединените щати. Разследващата журналистика има нужда от кръвопреливане и ще трябва да намира нови начини да се финансира, така че да бъде от полза на обществото.

Това беше поредно разследване, координирано от вашия консорциум, засягащо темата за офшорните зони. Четири години след досиетата „Панама“ политиците все още не са се забързали да решат този проблем. Дали това криене на пари е нещо, което можем да победим, или трябва да го възприемаме като характеристика на глобалния капитализъм?

Абсолютно не. Това е нещо, което трябва да преодолеем и няма да е лесно. Офшорните зони са важна част от глобалните финансови интереси. А те се ръководят от финансови центрове като Ню Йорк, Лондон и Франкфурт. Когато те и политическите им столици решат да наложат определени правила срещу укриването на данъци и прането на пари, тези правила ще се спазват. Това е политически, а не практически въпрос. Ситуацията обаче е далеч от безнадеждна. В Организацията за икономическо сътрудничество и развитие се обсъжда глобален данък върху приходите на мултинационалните компании. Тази година в Съединените щати беше приет закон, с който се забранява използването на анонимни кухи компании. Битката продължава и няма гаранции, че страната на реформите ще победи, но сега е моментът на истината за каузата за глобална данъчна реформа и се надявам нашето разследване да помогне. 

Интервюто с Дийн Старкман можете да чуете в звуковия файл. 

 

* BNews.bg не носи абсолютна никаква отговорност за изразените от читателите/потребителите мнения и/или коментари. Всеки читател/потребител, който публикува мнение и/или коментар под публикация/статия в BNews.bg като свободен посетител, или чрез регистрацията си от Фейсбук, декларира, че се съгласява с Общите условия за ползване на сайта BNews.bg. ВИЖТЕ ТУК!

loading...

Коментари

Напиши коментар

Коментари