петък, 07 януари 2022, 16:00 ч.

Скандално

Държавният чиновник – с 6000 лева по-скъп от всеки друг работник

BNews.bg

Държавният чиновник – с 6000 лева по-скъп от всеки друг работник

От юни служителите започват сами да си плащат осигуровките като всички останали - губят привилегия, дадена им от Иван Костов

Най-скъпият работник в България е държавният чиновник. На година той излиза на работодателя си 26 001 лв., или с 6000 лв. повече от цената на годишния труд на всеки друг работещ в България. Това показват данните на Националния статистически институт за разходите на работодателите за труд.

А спрямо 2016 г. цената на чиновническия труд се е повишила със 77%. Това е ръст, по-голям от всеки сектор в частния бизнес. По-голямо е увеличението само в сектор образование, тъй като силно изостаналите учителски заплати бяха повишени.

Две са причините за тази висока цена на държавните служители.

Първата е вдигането на заплатите в последните години, като само за периода 1 юли 2019 - 1 юли 2020 г. средният ръст на заплатите в администрацията е 10%. После те бяха вдигнати с още 10% от началото на 2021 г., а впоследствие и служебното правителство добави 5%. Така през септември

средната заплата в бюджетния сектор стигна 1646 лв., докато в частния е 1509

Втората причина обаче е основна - държавните служители не плащат сами осигуровките си. Всичките им вноски както за пенсии и безработица, така и за здравеопазване са за сметка на държавния бюджет.

Това е една от първите привилегии, получени от чиновниците, след като през 1999 г. държавните служители се сдобиват с отделен закон

[Държавният чиновник – с 6000 лева по-скъп от всеки друг работник (Графика)]
И от 2000 г., когато тогавашният премиер Иван Костов поема и поста на министър на държавната администрация, държавните служители за разлика от всички останали (дори и чиновниците на трудов договор) спират да плащат сами осигуровките си.

За хората на трудов договор осигуровките се плащат в съотношение 60:40 от работодателя и от работника. В резултат на това в частните фирми над 88%от разходите за труд са за заплати и около 14-15% - за осигуровки, а в държавната администрация заплатата е едва 74,78% от общите разходи за труд. Но отделно на социалното и здравното осигуряване на служителите се падат 23% от общия разход от 26 001 лв. на година.

В момента от тази привилегия се възползват 87 233 държавни служители от общо 131 812 чиновници, става ясно от доклада за състоянието на администрацията, приет от служебния кабинет на Стефан Янев.

“Тази привилегия удря върху конкурентоспособността на бизнеса при привличане на хора. Ако при една и съща брутна заплата в частния бизнес изваждаш, за да получиш чистата, то при чиновниците няма такова нещо”, коментира пред “24 часа” председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев.

АИКБ и тази година ще поиска от правителството при изготвянето на бюджета тази привилегия да отпадне. Искането се подкрепя и от синдикатите в лицето на КНСБ.

Чиновниците да започнат сами да си плащат осигуровките, настоя и при актуализацията на бюджет 2021 тогавашната депутатка от “Има такъв народ” Мика Зайкова.

Сегашното правителство ще е второто, което ще опита да накара чиновниците да си плащат осигуровките сами. В плановете на финансовия министър Асен Василев и премиера Кирил Петков влизало

това да стане от лятото,

твърдят източници на “24 часа” от новото правителство.

През юли ще има актуализация на бюджета за 2022 г. и тогава Василев ще предложи и цялостен модел за промяна на пенсионната и осигурителната система, както вече обяви. Вероятно и задължението държавните служители да плащат осигуровките си сами - като всички останали работещи, ще залегне в новия модел.

Подобна реформа бе замислил през 2011 г. и тогавашният вицепремиер и финансов министър Симеон Дянков. Той

планираше още от средата на 2012 г. държавните служители да поемат своята част

от осигурителната тежест, като срещу това получат увеличение на заплатата в размер на вноските си за пенсия и здраве. Така според него щяха да се запазят доходите на чиновниците.

В крайна сметка обаче се пресметна, че увеличаването на заплатите на служителите, срещу което те да започнат сами да си плащат вноските, излиза по-скъпо от запазването на системата.

Решителната дума да пропадне тази реформа тогава е имал премиерът Бойко Борисов. Първоначално той подкрепи намеренията на финансовия си министър, но впоследствие решил, че подобна промяна не е нужна и ще донесе само неприятности за правителството.

По това време обаче държавата реално участваше в осигуряването на всеки български гражданин - от 2009 г. тя внасяше 12% осигуровка за всеки работещ. Но това бе премахнато през 2016 г., а парите от вноската на т.нар. особен осигурител преминаха като директна субсидия за плащането на пенсии.

Като алтернатива на това чиновниците да плащат сами осигуровките си Дянков предлагаше увеличение на осигурителната тежест с 2%, но и това не се случи.

Бавят по 6 месеца осигуровките на служителите

Губят обаче само тези с вноски за втора пенсия

Държавата се оказва и некоректен осигурител, като на моменти забавя плащането на вноските за държавните служители с половин година. Забавяне на вноските има и от частни компании, но НАП рядко допуска чак такова разсрочване при тях, разказаха данъчни.

Въпреки че според Закона за държавния служител вноските се дължат от ведомството, в което работи конкретният чиновник, всъщност плащането става директно от Министерството на финансите. И се случва, когато то прецени, че има възможности да го направи.

Това забавяне на плащането не се отразява при партидите в НОИ, тъй като правото на пенсия или обезщетения за майчинство, болнични и безработица от държавното обществено осигуряване възниква към момента на начисляване на осигуровките - тоест работодателят е декларирал, че за конкретен месец трябва да бъдат внесени конкретни суми като осигуровки. Още повече че осигуровките се събират от НАП и приходите от тях, макар и формално да имат отношение, реално не допринасят пряко за плащането на пенсии и обезщетения от страна на НОИ. Причината е, че при недостиг на осигурителни приходи държавата покрива остатъка от плащането със субсидия от държавния бюджет.

При частните пенсионни фондове, в които отиват като вноска 5% от доходите на хората, родени след 1 януари 1960 г., обаче забавянето на плащанията е проблем за осигурените. Причината е, че там натрупвания по партидите започват не от момента на начисляване на осигуровките, а от момента на плащането им и превеждането от НАП по сметките на пенсионния фонд. Така забавянията от страна на държавата реално пречат на ритмичното натрупване на партидите на чиновниците, те губят и доходност за месеците, в които не е имало регулярни плащания.

 
 
 
 

* BNews.bg не носи абсолютна никаква отговорност за изразените от читателите/потребителите мнения и/или коментари. Всеки читател/потребител, който публикува мнение и/или коментар под публикация/статия в BNews.bg като свободен посетител, или чрез регистрацията си от Фейсбук, декларира, че се съгласява с Общите условия за ползване на сайта BNews.bg. ВИЖТЕ ТУК!

loading...

Коментари

Напиши коментар

Коментари