четвъртък, 19 ноември 2009, 14:57 ч.

Мъглявината Андромеда

БАН дава 1,5 млн. лева за пожизнени заплати на академиците

BNews.bg

БАН дава 1,5 млн. лева за пожизнени заплати на академиците

Общо 13 млн. лева от бюджета на Академията за догодина отиват за много скрити дейности. Заплатите в БАН се оказаха топсикрет. Бившият просветен министър Даниел Вълчев пък дал с любов на ректори на 10 ВУЗ-а още 14 млн. лева за ремонти за 2009-а.

В бюджета на БАН ежегодно се включват пера, които остават напълно скрити от погледа на обществото и за чието съществуване знаят малцина. За харчове, неизвестни на широката публика, отиват близо 13 млн. лева от бюджета на Академията за догодина, който е общо 84 млн. лева.

Пожизнени възнаграждения на академици и член-кореспонденти - от 1100 до 1400 лева

Маскирани като „държавни дейности” например са 1,5 млн. лв. за пожизнени възнаграждения на академиците и член-кореспондентите в страната.Това обяви шефът на синдикат „Наука и висше образование” към КНСБ в БАН ст.н.с. Ивайло Златанов. Заедно с председателя на Националния браншов синдикат доц. Лиляна Вълчева той направи „прочит” на бюджета за наука и висше образование за 2010 г.

Академиците в България са 63-ма, но далеч не всички от тях са от БАН. Сред тях са например художникът Светлин Русев, диригентът Христо Недялков и писателят Валери Петров.Член-кореспондентите у нас пък са 93-ма, като от тях 61 никога не са работили в БАН, навлезе в конкретика Златанов.

Пожизнените заплати на тази тежка артилерия се движат между 1100 и 1400 лв. на месец на човек, каза още той.

От бюджета на БАН ще трябва да се преведат и 1,9 млн. лева по силата на междудържавно споразумение между страната ни и Федералния център за ядрена безопасност в Москва. Други 340 000 лв. ще идат за плащане на членски внос в редица международни научни организации, ЮНЕСКО и др. 4,704 млн. лева пък са за Националния институт по хидрология и метеорология, 1,6 млн. лв. за стипендии на докторантите, а 1,314 млн. лева за издръжката им догодина. Те са 500 човека.

С парите на Академията се плаща също за Националния археологически музей, за 40 международно признати научни списания, Националната астрономическа обсерватория в Рожен, Етнографския музея, Националния природонаучен музей, Геофизичния институт и други дейности, което не са популярни за обществото.

Учените са под 50% от работещите в БАН

Предвиденият за догодина бюджет на БАН е под границата на оцеляването, каза още Златанов.
Заради безпаричието миналата година Академията беше принудена да съкрати 528 души. След вчерашната среща на председателя на БАН акад. Никола Съботинов с премиера Бойко Борисов стана ясно, че още 500 души ще бъдат съкратени – най-вече учени, прехвърлили пенсионната 65-годишна възраст, за да се даде път на младите.

Заедно с чистачките работещите в БАН са общо 7641 човека. От тях 3638 души са учените, каза доц. Вълчева. Това са 17% от всички учени в страната. Мнозинството от тях са сред преподавателския състав на ВУЗ-овете – 13 546 души.

Учените в България са крайно недостатъчни, алармира Вълчева. У нас те са 2,6 на 1000 души население, докато средното ниво в Европа е 5,6 на 1000 човека.

Според Вълчева даденото от финансовия министър определение „феодални старци” за работещите в Академията е несправедливо, но не отрече, че в БАН има много трески за дялане.

„В БАН има много проблеми, но те не трябва да се решават по груб начин. Много работа има да се свърши там”, коментира Вълчева. Една от най-строго пазените тайни в държавата се оказват заплатите на ръководството на Академията, каза тя.

Шофьорът на шефа на БАН взема повече от учен?

„Знаем каква е заплата на ректорите, деканите, на редовите учени, изследователи и служители, а не знаем какви са доходите на администрацията на БАН и нейното ръководство”, заяви доц. Вълчева.
Тя уточни, че според ширещитесе слухове заплатата на шофьора на шефа на БАН е по-голяма от заплатата на учен.

Това, което се знае е, че в Академията заплатите си ги определят сами, като са приравнили длъжностите с тези в държавната администрация, чиито заплати се определят с правителствено постановление, казаха от синдиката. Така например главният счетоводител станал „директор на дирекция”.

От КНСБ уточниха, че в същото време заплатата на един специалист в БАН, която е „публична”, е брутно 300 лева и в крайна сметка това е основната причина в Академията да няма млади хора. Стипендията на един докторант е 450 лв. и така те получават повече от чистия доход на младите преподаватели и учени.

„Не може да няма прозрачност”, отсече Вълчева. Разбулването на мистерията около възнагражденията в Академията е едно от условията, които синдикатът поставя, за да подкрепи поисканите от БАН допълнителни 3,8 млн. лв. за провеждане на реформии пенсионирането на учените в пенсионна възраст.

„Ние няма да се отнесем към тези хора като в приказката, в която младите ги считат за ненужни. Искаме да им бъде осигурена достойна работна среда след пенсионирането и да обучават докторанти”, каза Вълчева. Според нея пенсионираните учени спокойно може да не са на щат в БАН, но да работят по проекти.

Само двама са излезлите в пенсия академици, въпреки че държавата им е дала възможност да получават пенсия, колкото депутатската – близо 1400 лв., коментира още Вълчева. Не щат да се пенсионират, защото тогава кого ще ръководят, подсмихваха се синдикалистите.Те настояват ръководството на Академията да подпише със социалните партньори споразумение, в което ясно да са определени критериите за диференцирано заплащане на труда на учените според приноса им в провежданата научно-изследователска дейност от БАН.

ВУЗ-овете с пари за ремонти догодина колкото и за тази

Що се отнася до висшите училища, основен компонент в бюджета за 2010 г. е издръжката за обучение на студентите, която включва парите за заплати и текущите разходи на ВУЗ-овете за ток, парно и телефон. За учебната 2009/2010 г. висшите училища са приели с 14 262 студенти повече в сравнение с предишната и това води до ръст в издръжката на обучение с 10,7%.

Най-голям е „скокът” в прием на студенти в Медицинския университет в София, в Колежа по телекомуникации и пощи и в икономически университет във Варна. На опашката изненадващо са Националната спортна академия и Софийският университет.

За т.нар. капиталови разходи на висшите училища за догодина са предвидени 12 млн. лв., колкото и през 2009 г., обяви доц. Вълчева. Тя изрази възмущението си от това, че експросветният министър Даниел Вълчев е раздал еднолично „с любов към близките си ректори” 14 млн. лв. на 10 ВУЗ-а допълнително за капиталови разходи. Сред тях е Русенският университет, а слабостта на Вълчев към него е защото е бил депутат от този район и се е надявал отново да бъде, но не стана, уточни Вълчева.

С това раздаване на пари са се облагодетелствали една трета от висшите училища, а останалите две трети са останали без допълнителни пари за ремонти.

 

* BNews.bg не носи абсолютна никаква отговорност за изразените от читателите/потребителите мнения и/или коментари. Всеки читател/потребител, който публикува мнение и/или коментар под публикация/статия в BNews.bg като свободен посетител, или чрез регистрацията си от Фейсбук, декларира, че се съгласява с Общите условия за ползване на сайта BNews.bg. ВИЖТЕ ТУК!

loading...

Коментари

  • янакиев - 11:54, 20 ноем.

    Треските за дялане не са само в БАН! В Селскостопанската академия е същия батак, но там никой не пита и не пипа. Може би защото БСП твърдо е окупирало тази структура?!Тази непоследователност е грозна. Грозно е също така и поведението на останалите научни общности от университетите, които си траят и точат зъби.

  • Кр.Кабакчиев, дфн - 20:39, 19 ноем.

    ФЕОДАЛИТЕ СА КРИМИНАЛИ. Както е известно, в БАН липсват критерии за атестиране на учените - от самото създаване на Устава на БАН до този момент се погазва чл. 58 от Устава на БАН, който гласи: (1) Дейността на учените в БАН се оценява периодично по критерии и методика, утвърдени от Общото събрание на академията, допълнени съобразно научната област от научния съвет на постоянното научно звено ..." Такива критерии и методика НЕ СЪЩЕСТВУВАТ в правното пространство! Това може лесно да се види и от страницата на БАН, озаглавена "Нормативни актове": http://www.bas.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0078&g Отделно – в държавата няма и правилник по чл. 42, ал. 2 ЗНСНЗ за реда и атестирането на учените! ТОВА Е НЕВЕРОЯТНО ПО СВОЯТА ЕПОХАЛНОСТ БЕЗОБРАЗИЕ! ФЕОДАЛИТЕ СА КРИМИНАЛИ!

Напиши коментар

Коментари