четвъртък, 14 януари 2010, 10:21 ч.

Светата троица на българското кино

BNews.bg

Светата троица на българското кино

„Дзифт”, „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, „Източни пиеси”. Явор Гърдев, Стефан Командарев, Камен Калев. Амин.

Когато на 25 септември 2008 излезе „Дзифт”, хората очакваха, че ще могат да гледат един обикновен филм made in bulgaria, а получиха боксофис-хит. „Дзифт” на Явор Гърдев, чиито ключови фигури бяха кино-дебютанти, се превърна в най-гледаната българска филмова продукция за последните 15 години. Не че това е огромно постижение на фона на абстрактните бозави опити от годините на прехода (нищо лично, но неща като „Рапсодия в бяло”, „Георги и пеперудите” или „Шивачки” са просто шега с изкуството), но 36 хиляди зрители, дали между 6 и 8 лева за БЪЛГАРСКИ филм, определено значи нещо.

„Дзифт” има един куп награди за почти всеки от компонентите си, като най-много, разбира се, са за режисурата. Защото Явор Гърдев е гений. Всичко започна в Москва със „Сребърен Георги” и награда на публиката, нещата отидоха към искане за римейк от американско филмово студио, а междувременно преминаха през двайсетина награди от големи кинофестивали. Но какво от това, след като ги има онези 36 хиляди продадени билета, които показаха, че българските филми не се гледат само от роднините на актьорите и режисьора.

Само седмица след премиерата на „Дзифт” излезе и „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”. Ако „Титаник” ви е разплакал, значи за шедьовъра на Стефан Командарев ви е трябвало поне едно руло тоалетна хартия.

Копродукция на пет страни – три, които наливат пари, една, която дава от себе си великия Мики Манойлович, и една, България, която прави всичко останало и се възползва максимално от останалите. Филмът и купен за разпространение от 24 страни на 4 континента. За първи път от 20 години френски разпространители дадоха пари български филм да се върти по кината край Айфеловата кула. Ако „Дзифт” е прецедент в любовта на хората към българското кино, то „Светът е голям” е уникален случай за разпространението на роден продукт по света.

„Светът е голям” взе награди от три континента – Европа, Азия и Африка, общо призовете станаха 25, участията по големи фестивали – над 50, а бройката им продължава да расте. Гледан е от 27 хиляди българи. Филмът на Командарев е и българското предложение за Оскарите през 2010 в категорията за чуждоезичен филм. Естествено, той няма как да се добере до номинация, но пък какво от това щом ние си го харесваме.

И накрая стигаме до „Източни пиеси”. Това е най-успешният български филм за 2009г. – с трите си месеца по екраните е гледан от 15 хиляди души. Дебютът на Камен Калев в киното започна с премиера в „Петнайсетдневката на режисьорите” на фестивала в Кан – за първи път български филм намери място в програмата след 20 години.

Освен в България, „Източни пиеси” ще се разпространява в още 15 страни. Спечели десет международни награди и бе номиниран за наградата на Европейски парламент.

За последните две години в България се направиха няколко свестни филма. Трябва да се споменат, разбира се, и „Единствената любовта история, която Хемингуей не описа”, „Козелът”, „Прогноза”, но те просто влизат в категорията „не-толкова-добри”. Лошото за идните български филми е, че летвата се вдигна доста, а ние в България никак не обичаме да правим неща, за които изискванията са високи.

За 2010 са предвидени 19 нови български филма. Бързият преглед на кратките им анотации (освен че се движи по долу-горе едни и същи имена) никак не навява на мисълта, че киното ни е в подем. Като се изключи „Мисия Лондон” по Алек Попов и „Стъклената река” по Емил Андреев, май няма нещо, което има потенциала да привлече зрителския интерес.

Не ми се иска да казвам, че:

Цахес” например ще е първият български филм, заснет по технологията за дигитално кино. На бас, че след пет години единственото, с което ще се помни това заглавие (а и това е съмнително), ще бъде, че е бил пръв у нас.

В повечето ни нови филми освен това основните теми ще са или социалистическата, или пък някоя дълбоко социално-ангажирана, поместваща в себе си целия мироглед на пишман-режисьора си. Песимистично, а?

И няма да го кажа, но въпреки това ще гледам новите филми с едно наум. Да се надяваме, че след една година ще публикуваме материал „Четирите стълба на българското ново кино”, защото това ще значи, че „Дзифт”, „Светът е голям” и „Източни пиеси” не са просто изключения, а са началото на една добра традиция.

* BNews.bg не носи абсолютна никаква отговорност за изразените от читателите/потребителите мнения и/или коментари. Всеки читател/потребител, който публикува мнение и/или коментар под публикация/статия в BNews.bg като свободен посетител, или чрез регистрацията си от Фейсбук, декларира, че се съгласява с Общите условия за ползване на сайта BNews.bg. ВИЖТЕ ТУК!

loading...

Коментари

  • до Кирил - 14:42, 14 ян.

    Скритият гений е редовен читател. Ако ще се заплашваме, ще се трием от Reader-a, а не вярвам това да е целта на журналистите тук. Както виждаш, не оспорвам смисъла на статията, а някакви езикови недомислици. Ама явно сте много чувствителни.

  • Onur - 13:15, 14 ян.

    Браво, колега!!!

  • кирил - 12:42, 14 ян.

    А как трябваше да го напише, че да е правилно? Да си скрит гений обикновено не означава, че няма как да се разбере кой стои зад написаното. И изобщо, буквално се пишат и буквално се тълкуват молбите до съда. Моля те, измисли си тема, напиши поне две страници по нея и дай написаното на поне двама човека да го прочетат. Възможно е да не ти се е случвало и със сигурност ще е силно изживяване.

  • ахахаххахха! - 11:59, 14 ян.

    Пичове, четете ли си глупостите, като ги напишете? "...значи за шедьовъра на Стефан Командарев ви е трябвало поне едно руло тоалетна хартия." За какво би послужило цяло руло тоалетна хартия - за да си обърша дупето след експлозивно изхвърляне на изпражнения с повишено водно съдържание. Като искате да направите впечатление, постарайте се малко. Иначе Светът е голям, наистина е страхотен.

Напиши коментар

Коментари