петък, 02 април 2010, 11:45 ч.

Строг пост

Днес е Разпети петък

BNews.bg

Днес е Разпети петък

"А от шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час; а Иисус, като извика пак с висок глас, изпусна дух. И ето, храмовата завеса се раздра на две, отгоре додолу; и земята се потресе; и скалите се разпукаха; и гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха".

Велики петък е денят, в който Божият Син е разпънат на кръст. Иисус претърпява безброй поругания, мъки, неимоверни страдания, "изтезаван за нашите беззакония и мъчен за нашите грехове", принесен в жертва за греховете на цялото човечество.

Днес в храмовете е Неговото опело.

В този ден от Страстната седмица постът е особено строг. Народът казва, че на Разпети петък и пиле не пее. Всяко дихание страда заедно с Богочовека, съпричастно на Неговата смърт и погребение. В петък не се подхваща работа.

На Велики петък през деня не се служи Света литургия, защото в този ден Сам Господ принесъл Себе Си в жертва, а се извършват

Царските Часове.

На вечернята в храма се припомнят и съпреживяват Христовите страдания, смърт и погребение. Преди началото на службата в средата на храма се издига

"гробът" Христов,

украсен с цветя, а на престола се поставя Плащаницата - платът, с който е завито тялото Христово след свалянето му от кръста. На нея е извезан образът на Спасителя. Миряните пристъпват към нея и благоговейно се покланят.

По време на богослужението от олтара се понася Плащаницата и се извършва опелото на Господа сред бели цветя.

Песнопенията в този ден са посветени на страданията и смъртта Христови. На вечерното богослужение с Плащаницата с нея се обикаля около храма и символично се извършва

погребението на Христос.

В края на вечернята свещеникът взима Плащаницата от престола и я полага в "гроба" в центъра на храма.

Поклонението на Плащаницата продължава две денонощия, до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара, минути преди пасхалното шествие на кръста.

Ето какво казва в беседа, изнесена на Велики петък,

един от съвременните светци на Православната църква - великият подвижник Юстин Попович:

Днес човечеството е осъдило Бога на смърт — това е най-великият бунт и грях в историята на небето и земята. И падналите ангели не са сторили такова нещо. Днес се е извършил Страшен съд над Бога. Светът никога не е виждал по-невинен Осъден и по-безумен съдия. Над Бога са се надсмели по-страшно, отколкото когато и да било.

Днес е осмян Този, Който никога не се е смял.

Не бесове, не зверове, не чакали, но човеците са изплели венец от тръни и са го турили на главата Христова. С трънен венец украсяват Оногова, Който е украсил човека с безсмъртие.

А какво мисли Господ на кръста за хората при кръста? Онова, което само Бог на любовта и Бог на кротостта може да мисли:

"Отче! Прости им, понеже не знаят, що правят"

Днес си спомняме потресаващите думи на св. Юстин:

Всеки твой грях, брате, е за Него по-голяма мъка, отколкото за тебе и за мене. Вършейки грях, ти Го разпъваш. Всяка нечиста мисъл, всяко похотливо чувство реве и крещи: разпни, разпни Го! Не е ли целият наш живот на земята — незалязващ Велики петък за Господа Христа?

Всеки мой грях е гвоздей, който аз забивам в ръката на кроткия Господ; всяка моя страст е трън; всички мои страсти — трънен венец, който турям на главата Христова. Нашето поругаване над Христа е по-страшно и от това на евреите. Евреите по-малко са могли да вярват в Христа, понеже Той още не е бил възкръснал. А ние, пред които Христос вече двайсет века убедително свидетелствува, че е възкръснал — ние се надсмиваме над възкръсналия Христа, заплюваме възкръсналия Христос, отново разпъваме Христа и то възкръсналия Христос!

Уви, ние непрестанно гоним възкръсналия Христа… Как, как гоним ние Христа, ще рече някой, когато Той не пребивава тялом с нас, когато не Го виждаме в плът? Ох, ние гоним Христа, братя, когато гоним Неговия Дух, когато гоним Неговото учение, когато гоним Неговите светци, когато гоним Неговата Църква.

От безкрайно човеколюбие Той непрестанно се въплъщава в тялото на всички гладни, всички болни, всички жадни, всички скърбящи, всички нещастни, всички презрени, всички осмени, всички унижени, всички оскърбени, всички голи, всички прогонени. Той непрестанно приема върху Си човешко тяло, страда с него, мъчи се с него, мъчи се в него, скърби в него. Поради безмерно милосърдие той непрестанно се отъждествява с тях: "доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили (Мат. 25:40). Доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили" (Мат. 25:45).

Христос се въплъщава във всеки християнин. Чуй какво казва: "Савле, Савле, що Ме гониш?" (Деян. 9:4), понеже гонейки ония, които вярват в Мене, гониш Самия Мен; заплювайки ония, които вярват в Мене, заплюваш Мене; мъчейки ония, които вярват в мене, Мене мъчиш. Знайте – учи св. ап. Павел — "като грешите тъй против братята и биете немощната им съвест, вие грешите против Христа" (1 Кор. 8:12).

Не само за Господа Христа, братя, но и за всички христоносци животът на земята е незалязващ Велики петък. Колкото повече от Христа имаш в себе си, толкова повече те гонят. Ако си Христов, смятай себе си за "измет на света" (1 Кор. 4:13), която всички тъпчат тъй, както тъпкаха Христа. Когато те кълнат, благославяй! Когато те бият, прощавай! Когато те мразят, люби! Чрез търпение побеждавай мъчителите както и Господ [е победил]! За злото връщай добро, бори се както се е борил Господ Христос; с гордостта се бори чрез смирение; с грубостта се бори чрез кротост; с омразата се бори чрез любов; с оскърбленията се бори чрез прошка; с клеветата се бори чрез молитва.

Този е пътят към победата, пътят, който е прокарал веднъж завинаги Господ Иисус; чрез страданието той води към възкресение. Ние сме на тоя път, на едничкия път, който свършва с възкресение, ако благославяме ония, които ни проклинат, ако вършим добро на ония, които ни мразят, ако любим своите врагове, ако не се гневим, кога ни оскърбяват, ако се молим, кога ни хулят, ако с молитва понасяме заплюванията. Ние със сигурност сме на пътя, който завършва с тържествената победа над смъртта, ако и тогава, когато ни разпъват, по примера на Христа се молим за своите мъчители: "Отче! прости им, понеже не знаят, що правят"!

Амин.

* BNews.bg не носи абсолютна никаква отговорност за изразените от читателите/потребителите мнения и/или коментари. Всеки читател/потребител, който публикува мнение и/или коментар под публикация/статия в BNews.bg като свободен посетител, или чрез регистрацията си от Фейсбук, декларира, че се съгласява с Общите условия за ползване на сайта BNews.bg. ВИЖТЕ ТУК!

loading...

Коментари

Напиши коментар

Коментари