Ноевият ковчег на Крикор Азарян
Много ми е тъжно, че Крикор Азарян го няма вече. Мисля си, че освен клишетата за таланта му, той самият най-напред бе дух, само че от плът и кръв. Мъдрец. Мислител. Човек. След разговор с него се чувстваш пречистен, извисен и по-добър. А той самият беше земен и искрен, и невероятно обаятелен.
Чиновници убиха вярата ни на дарители
Във времена, когато всеки втори българин се пита къде остана държавата, че разни риалитита хукнаха да събират пари с есемеси за болни деца, шепа чиновници пестили от пари за здраве. Като че ли управляват фирма, а не Фонда за лечение на болни деца в чужбина.
Нямам много спомени от 10 ноември. Животът в моя град течеше в руслото си, сякаш нищо особено не беше се случило. Помня, че научих вечерта от родителите си за оттеглянето на Тодор Живков. Бяха гледали новините. Не ме интересуваше политиката. А и такава нямаше.
Най-четени
Блогът на
Ива Капкова
