четвъртък, 09 февруари 2012, 15:09 ч.
Интервю
Ние сме държава на дребния тарикат
BNews.bg
Арх. Ивайло Мишев е завършил Пражката политехника, Чешка Република, с магистърска степен и титла инженер архитект. Започнал е прафесионалната си кариера в ателиетата на “Софпроект”. В продължение на 10 г. е участвал в разработката и реализацията на редица престижни обекти - обществени центрове, хотелски комплекси, театри, жилищни сгради. Летището в Казан е един от последните му проекти.
Арх. Ивайло Мишев и неговото студио АТМ са българските проектанти, които заедно със „СавантЕлбул“ разработиха проекта за реконстуркция и разширение на международното летище в Казан, Русия. – Терминал 1А. Новият терминал 1А в момента е в процес на строителство. До края на април 2012 г. той трябва да е готов, а от май 2012 г. ще заработи. Проектът е един от големите международни през последните 15 г., реализиран от български екип.
През последните години екипът на АТМ участва в проектирането на няколко терминала – последната разработка заедно със „СавантЕлбул” (като български партньор на английските фирми „Халкроу” и „Паскал&Уотсън”, които са автори на концепцията) е за новите терминали в Бургас и Варна. Архитектът преди това участва в конкурса за проектирането на новия международен пътнически терминал в Пловдив. Идеята му тогава бе класирана на второ място. В момента работата му е фокусирана върху спечеления конкурс за нова ПСОВ „Сандански” както и върху някои по-малки обекти - офис сграда в София, индивидуални жилищни сгради и др. АТМ участва и в конкурсите за идеен проект за преустройство на зала „Света София“ в парламента и за изграждане на метростанция 20 на Софийското метро.
-Арх.Мишев, как се отразява кризата на вашата работа?
- Криза има в цял свят, има и у нас. Въпросът е, че не виждам някакъв опит да подредим нещата, така че да ни бъде по-леко, за да я преодолеем. Трябва да направим така, че в момента, в който нещата се нормализират, да бъдем в готовност за стартова позиция, а не пак да сме догонващи.
Кризата засяга много хора, защото принизихме критериите – за обучение и подбор на хората, т.е за квалификация. Допуснахме много хора без опит и необходимия ценз да участват в процеса на изготвяне на проекти и строителство, водени само от разбирането, че ще го направят по-евтино, затова и нивото на архитектурата у нас е много ниско. Едва в 15% от сградите у нас има нещо, с което да бъдат забелязани.
Никой не се интересува от външен вид и визия. Няма хора, които да направят това, премахнаха се съвети, които определяха силуетни планове и цветови решения. И сме заприличали на безумен разграден двор.
Критериите за пълна проектанска правоспособност, която се дава от Камарата на архитектите са силно занижени. Необходимо е да се предприемат мерки в тази насока с оглед подобряване професионализма в проектирането. Май става така, че важното е да се приемат нови хора, да им се вземат парите, само и само да се отчете прираст. Никой не се интересува от качеството.
Наясно съм, че 2012 г. ще бъде по-трудна от миналата година. Независимо от оптимистичното ми настроение, може да се прогнозират икономически сътресения в ЕС.
Държавата трябва да се намеси на пазара у нас и да стимулира потребление. Да налива пари пари в различни сектори и да се ангажират много повече фирми, отколкото работят сега. Вариантът ,в който искаш само данъци и плащания, не е печеливш.
- Какво трябва да се направи за незаконното строителство?
- Ако държавата иска да бъдем туристическа дестинация, е абсолютно задължително да изградим инфраструктурата. Но също така тя трябва и да предприеме мерки срещу прекомерното застрояване с оглед повишаване на качеството на туристическия продукт - да отдели пари и да изкупи тези презастроени обекти на най-драстичните места – цялото Черноморие и Банско и да ги събори. На тяхно място трябва да се направят зелени оазиси, както и безплатни общински паркинги, каквито има в цял свят.
Така ние ще качим нивото на хубавите курорти, ще привлечем повече туристи и ще имаме по-голям Брутен вътрешен продукт.
В този процес нека държавата да прецени къде и колко да остави от т незаконните строежи, които да одържави и да ги използва за най-различни социални дейности- хосписи, домове за възрастни хора, детски градини, училища, всичко, от което има нужда.
-София добро място за живеене ли е ?
- Столицата продължава да няма необходимата инфраструктура. Трябва да призная обаче, че се прави много в правилната посока, но темповете са леко забавени. Нужно е да се определят приоритетите на София. Ако някой има претенции към реституция и отчуждаване на парцели, има съд, там да се договаря размера на обезщетенията, но не може да спира изграждането на определен инфраструктурен обект със значение за цялата градска среда.
Абсолютно задължително е София да свърже бул. „Т.Каблешков“ и бул. „Г.М. Димитров“ като дублиране на Околовръстния път. При изграждане на МОЛ-а на „Сребърна“ е необходимо да се разшири бул. „Черни връх“, да се направи с по две платна, за да може да поеме целия трафик към търговския център. Може да се помисли дали да не се въведе месечна такса за автомобилите, които влизат в т.нар. широк център на столицата, за да не стават задръствания, а не да се качва цената на „Синята зона“.
Защо у нас продължават да се регистрират коли с десен волан, след като нашето законодателство забранява това. Имаме прекрасно законодателство, проблемът е, че никой не го спазва.
- А по темата за междублоковото пространство?
- Тези връщания на земи на разни реститути в междублоковото пространство, не знам кой е виновен, но това е огромна грешка, която се прави, няма такъв прецедент в световната практика. Междублоковото простанство трябва да остане в този вид, в който е. Хората трябва да имат възможност да дишат, децата да има къде да играят. Друг голям въпрос за реституцията е, че много от върнатите имоти са били заложени в разни банки като ипотеки и са били собственост на финансовите инстуциии. По-късно собствениците на тези имоти, отново се сдобиват с тях. Има нещо сбъркано в цялата схема.
Ние сме държава на дребния тарикат - ако може да не платим, да прередим на опашка, да изпреварим някой на завой, това ни носи удоволствие. Освен това ние живеем с отрицанието спрямо другите - на този му станало лошо, ние се радваме. На друг му запалили колата, ние сме щастливи. И вярваме, че такива проблеми никога не могат да ни се случат. И когато ни сполети това, на което ние сме злорадствали, едва тогава казваме „А, ама нещата са ужасни. И когато тези дребни, битови проблеми се решат, това ще рефлектира и върху производителността на труда, и в отношенията между хората.
- Спират ли археолозите магистралите ?
- Това е пропуск в самото предпроектно проучване, а не е проблем между археолозите и правителството. Когато проектираш участък от магистрала, трябва задължително да проучиш трасето: има-няма археологически разкопки, какви са очакванията и за какво става въпрос. В последния момент да установиш, че на магистрала „Струма“ има археологически находища, е грешка на проектантите.
И това е така, защото се подценява ролята на проектантите, на тях продължава да се гледа като на „необходимо зло“, а не като звено, без което не може. Един добър проект, започва с необходимите предпроектни проучвания и това води до оптимизация на цената и безпроблемно реализиране.
Коментари
Напиши коментар