BNEWS

Датчанинът Ларс фон Триер, който на фестивала в Кан се нарече „най-великият режисьор”, потресе не само зрителите, дръзнали да влязат в киносалона по време на прожекция на „Антихрист”, но и повечето критици, имащи тежката задача да изберат лауреатите в категориите на фестивала.

В крайна сметка „Антихрист" спечели само наградата за женска роля - присъдена на Шарлът Гейнсбърг. На филма бяха спестени призовете за най-добър филм, мъжка роля (а Уилям Дефо напълно заслужава отличие за ролята си), операторско майсторство и още куп такива.

Филмът е циничен и груб, изпълнен с насилие, груб и извратен секс, скръб и гняв. А когато това се събере в едно, се получава продукт, който не бихме препоръчали на поне 80% от киноманите. „Антихрист" не трябва да се гледа просто за убиване на времето (както и не трябва да се гледа след хранене или преди сън).

Ларс фон Триер със сигурност е искал да накара поне една трета от хората в залите, представящи „Антихрист", да се погнусят и да си тръгнат, а друга част само да стои с ръка пред очите и да пъшка в несъгласие с тази „абсолютна мръсотия". Режисьорът е дал всичко от себе си да остане неразбран от по-голямата част от хората. Ако сте гледали „Догвил" и смятате, че това е най-великият филм на фон Триер, грешите.

„Антихрист" е драма и хорър в едно. Той е изследване на гнева, страха, отчаянието, паниката; кара сърцето ти да прескача, дишането ти да се учестява и инстинктивно да притваряш очи.

Красив и отвратителен;

изпипан до последния детайл и отблъскващ; страховит, но необходим - всичко това е „Антихрист". Болезнено е филмът да бъде описан, но е още по-тежко да бъде гледан. Но си струва да се види. Два пъти. Или три.

Просто „Антихрист" е едно от филмовите събития на 2009, да не кажем на цялото първо десетилетие на ХХI век.

А в сряда, 24 март, е една от последните ви възможности да го видите на голям екран в България. Прожекцията на „Антихрист" е в Дома на киното в 21 часа.